Беше най-обикновена сутрин, когато около 8:30 часа дойде един възрастен

Беше най-обикновена заран, когато към 8:30 часа пристигна един възрастен мъж на към 80 , с цел да отстранен шевовете от палеца на ръката му. Беше явно, че бърза. С трептящ от неспокойствие глас сподели, че имал значима работа в 9 часа сутринта.

Аз поклатих глава и го поканих да седне, знаейки, че всички лекари са заети и ще могат да му оказват помощ след не по-малко от час. Въпреки това, до момента в който го гледах по какъв начин известна горест в очите поглеждаше часовника, в мен трепна съчувствие. И взех решение – сега нямам други пациенти, в този момент е моментът да се заема с раната му.
Edna предлага NIVEA Cellular 3в1 за пресен взор с един клик
Погледнах пръста му, видях, че раната зараства добре и откакто се посъветвах с един от лекарите, взех нужните принадлежности за събаряне на конците, както и медикаменти за раната.

Хващайки пръста му, ние седяхме близо един до различен и нямаше по какъв начин да не поговорим. Не устоях и го попитах:
- Трябва да имате среща, с цел да бързате толкоз.
- Не, не тъкмо. Аз би трябвало да ида в болничното заведение, с цел да нахраня болната си брачна половинка.

Тогава попитах какво ѝ е. И старецът отговори, че за жалост са ѝ разкрили заболяването на Алцхаймер. Докато говорехме, аз махнах шевовете и завърших с обработката на раната му. Поглеждайки към часовника, аз попитах дали тя ще се тревожи, в случай че той закъснее малко.

Thinkstock

За моя изненада, събеседникът ми сподели, че тя, уви, не помни огромна част от живота си.
- Тя даже не знае, че вървя при нея – поклащайки глава, добави той.

Изумен, възкликнах:
- И въпреки всичко сте там всяка заран, макар че тя даже не знае кой сте вие?

Той се усмихна бащински и потупа ръката ми:
- Тя не знае кой съм аз, само че аз знам коя е тя.