Беше лятото на 2013-та година и то в ранния момент

Беше лятото на 2013-та година и то в ранния миг на митингите против Пеевски. Тогава площадът към момента беше обединен, приказвам за първите обективни две седмици и не беше почнал да генерира осребряващи го фигури, които фактически лъснаха като незабележителни кариеристи. Та в това въпреки всичко сантиментално начало се случи нещо комично - контрапротестът. Контрапротестът беше на няколко баби и Мишо Шамара, и беше занимателно - човек можеше да се забавлява с всичко това, то прибавяваше спомагателна стойност на самия митинг, имаше развлекателна стойност. 
Шест години по-късно обаче се организира митингът против Иван Гешев за кандидатурата му за основен прокурор. Протестът беше общоприет, естествен, в него нямаше нещо извънредно, просто митинг против човек с упоритостта за основен прокурор, който твърди, че " не е последовател на разделянето на управляващите " - в действителност рискова фраза, която с изключение на раздор със личните му конституционни права, би могла да докара и до рисково държание. Принципно е добре да се стачкува против подобен човек, никой не е задължен, само че този, който го прави, може да бъде свестен.
Но да оставим Гешев. На този митинг имаше контрапротест. Контрапротестът наброяваше десетима души. Тези десетима души твърдяха, че Гешев е заслужен за основен прокурор. Бяха мъчно откриваеми в тълпата - по причина на тази малцинственост преди време контрапротестът в поддръжка на Орешарски беше на друго място, до НДК, тъй като другояче на общия площад публицистите изобщо нямаше да могат да ги намерят. Лозунгът им беше популярен: " Гешев, в случай че Иванчева ти тури вериги, не се притеснявай, никой няма да те припознае за Левски ". Какво значи това, аз не зная и не мога да схвана, а мислих. Как по този начин Иванчева ще тури вериги, къде пък чак Левски, кой кого да припознае - не мога да се оправя. Но карай. 
Малко по-късно човек пуска новините - на Нова. В новините на Нова се споделя следното: има един митинг пред Висш съдебен съвет има и един контрапротест пред Висш съдебен съвет. Първите настояват едно, вторите настояват друго. Първите се скараха с вторите и едните нарекоха другите селяни. 
Аз разбирам това плуралистично внимание, което медиите би трябвало да оказват на всички позиции, то е по необикновен метод либерален запас. Но и по неособен метод е цялостна дивотия. Идеята за " всички гледни точки " е обективна, само че в нея има един жесток риск - и той е да постави на една повърхност всяка правдивост с всяка тъпота и да им даде приравнен статус на " позиция ". 
Това доста добре се схваща от горната страна и всеки най-малко малко прозорлив човек там - а те са досетливи - умерено може да се възползва от тази медийна причинност. Има митинг? Чудесно, ще пратим 10 души да създадат контрапротест. Има недоволни? Чудесно, ще пратим малко удовлетворени. Накрая всичко ще се размие сред две гледни точки, протестче и контрапротестче, всичко тъкмо, всичко по този начин и по този начин, само че и онака и онака.   
Някъде ми беше попаднала фразата: " Когато единият посетител ти каже, че на открито вали, а другият ти каже, че на открито не вали, твоята задача не е да цитираш и двамата, а да си покажеш главата през шибания прозорец и да провериш дали вали или не ". И в случай че политиците и прокурорите (скоро ще би трябвало да ги приравняваме, защото, става известно, управляващите са слети и не би трябвало да се разделят) е обикновено да боравят с операции, най-малко медиите би трябвало да се пробват да ревизират концепцията си за баланс, която е доведено до механично огледално отражение на всичко, което става. 
 
Автор: Райко Байчев