Фридрих Мерц: Германия катастрофира с „най-скъпия енергиен преход в света“
Берлин признава " стратегическия неуспех " на нуклеарния отвод
" Това беше сериозна стратегическа неточност. Ако въобще трябваше да се прави, трябваше най-малко да оставим последните атомни електроцентрали в мрежата преди три години, с цел да запазим потенциала, който имахме тогава ", съобщи Мерц, представен от Anadolu Agency.
Цената на идеологията
Според канцлера, Германия сега организира " най-скъпия енергиен преход в целия свят ". Думите му идват на фона на продължаващата криза и недоволствата на индустриалните колоси от цените на тока, които вършат производството в страната неконкурентоспособно по отношение на Съединени американски щати и Китай.
" Не знам за друга страна, която да прави този преход толкоз мъчно и скъпо, колкото Германия. Поставихме си цел, която в този момент би трябвало да поправяме, само че просто нямаме задоволително потенциал за произвеждане на сила ", добави Мерц пред индустриалната камара.
Политическо двуличие или закъсняло просветление?
Изявлението на Мерц е ослепителен образец за политически завой. Решението за ускореното затваряне на реакторите бе взето през 2011 година след повредата във Фукушима от държавното управление на Ангела Меркел – някогашният водач на личната му партия (CDU). Последните три централи ( " Изар 2 ", " Некарвестхайм 2 " и " Емсланд " ) бяха изключени през април 2023 година по време на ръководството на Олаф Шолц, макар енергийната рецесия, провокирана от войната в Украйна.
Сега Мерц се пробва да се дистанцира както от " Зелените ", по този начин и от наследството на Меркел, позиционирайки се като избавител на промишлеността. Въпреки острата изразителност обаче, специалистите са скептични, че връщането обратно е допустимо. Разрушаването на спрените централи към този момент е почнало, а лицензионните процедури за нови мощности биха лишили десетилетия.
Реалността зад " грешката "
Докато Мерц упреква неналичието на атомна сила за високите цени, икономическите разбори сочат различен провинен – десетилетната взаимозависимост от на ниска цена съветски газ, която направи немската промишленост уязвима на геополитически шокове.
Критиците на канцлера виждат в думите му подготовка за нови дотации за газови централи или лобиране за дребни модулни реактори (SMR) – технологии, които към момента са на стадий разработка, само че дават обещание предстоящ бизнес за енергийните концерни.
" Това беше сериозна стратегическа неточност. Ако въобще трябваше да се прави, трябваше най-малко да оставим последните атомни електроцентрали в мрежата преди три години, с цел да запазим потенциала, който имахме тогава ", съобщи Мерц, представен от Anadolu Agency.
Цената на идеологията
Според канцлера, Германия сега организира " най-скъпия енергиен преход в целия свят ". Думите му идват на фона на продължаващата криза и недоволствата на индустриалните колоси от цените на тока, които вършат производството в страната неконкурентоспособно по отношение на Съединени американски щати и Китай.
" Не знам за друга страна, която да прави този преход толкоз мъчно и скъпо, колкото Германия. Поставихме си цел, която в този момент би трябвало да поправяме, само че просто нямаме задоволително потенциал за произвеждане на сила ", добави Мерц пред индустриалната камара.
Политическо двуличие или закъсняло просветление?
Изявлението на Мерц е ослепителен образец за политически завой. Решението за ускореното затваряне на реакторите бе взето през 2011 година след повредата във Фукушима от държавното управление на Ангела Меркел – някогашният водач на личната му партия (CDU). Последните три централи ( " Изар 2 ", " Некарвестхайм 2 " и " Емсланд " ) бяха изключени през април 2023 година по време на ръководството на Олаф Шолц, макар енергийната рецесия, провокирана от войната в Украйна.
Сега Мерц се пробва да се дистанцира както от " Зелените ", по този начин и от наследството на Меркел, позиционирайки се като избавител на промишлеността. Въпреки острата изразителност обаче, специалистите са скептични, че връщането обратно е допустимо. Разрушаването на спрените централи към този момент е почнало, а лицензионните процедури за нови мощности биха лишили десетилетия.
Реалността зад " грешката "
Докато Мерц упреква неналичието на атомна сила за високите цени, икономическите разбори сочат различен провинен – десетилетната взаимозависимост от на ниска цена съветски газ, която направи немската промишленост уязвима на геополитически шокове.
Критиците на канцлера виждат в думите му подготовка за нови дотации за газови централи или лобиране за дребни модулни реактори (SMR) – технологии, които към момента са на стадий разработка, само че дават обещание предстоящ бизнес за енергийните концерни.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ