Йорданската Филаделфия ухае на кардамон
Белият град Аман зашеметява със своите здания от бял камък и с шума си. Многолюден и опияняващ. Носи в себе си духа на античното и на модерното. Навсякъде по улиците се усеща ароматът на кардамон и мощни арабски парфюми. Наоколо препускат мъже и дами в разноцветни дрехи. Магазините са цялостни с обичайни носии, най-много дамски, тъй като женското сърце е по-податливо на изкушения да преглежда и да угажда на своята суетност.
На идната витрина свети стоманата на съвършено изваяни ножове, саби и остриета, а по-следващата заслепява с многочислените тежки украшения от злато. За всекиго има по нещо в столицата на Йордания - материално и духовно. Аман се счита за един от най-прозападните и демократични градове в арабския свят. Разположен е в хълмист регион в Северозападна Йордания, като в началото е бил издигнат на седем хълма, само че през днешния ден се простира върху цели 19, наричани джабали. Пием кафе, до момента в който търсим да резервираме хотел, и следим глъчката. Прави усещане, че доста дами носят единствено хиджаб, а по-рядко са покрити с никаб. От време на време може да се забележи и мюсюлманка с изцяло открита глава, облечена по европейски.
Жените излизат свободно на пазар
или по друга работа, карат, сядат с приятелки да пушат наргиле и да изпият по някоя разхлаждаща напитка.
Селището Аман се загатва още в Библията. То става огромен римски търговски център и е преименуван на Филаделфия. След ислямските завоевания е причислен към мюсюлманската империя, а през 1878 година османските турци заселват града с черкезки бежанци от Русия. След като Османската империя е победена в Първата международна война, хашимитите основават новата монархия и династията им продължава да ръководи до наши дни. Под водачеството на крал Абдула II и неговата брачна половинка Рания в страната съжителстват спокойно християни и мюсюлмани.
След като оставихме багажа си в хотела, въоръжихме се с карта и потеглихме към първата ни спирка - Цитаделата. Комплексът се намира на върха на Джебел Ал Кала, един от хълмовете на Аман. Той е ситуиран на 850 метра надморска височина и гледа към остарялата част на града. Улиците са тесни и с огромен надолнище. Стигнахме до входа малко преди залез слънце. Този исторически обект е заобиколен от 1700-метрова стена, която датира от бронзовата ера. Тук е емблематичният храм на Херкулес и дворецът Умаяд. Мястото е претърпяло доста възстановки и спомагателни градежи през желязната, римската, византийската и умаядската ера. От Цитаделата гледката е неописуема. Погледът обгръща целия град. В далечината се вижда висок дирек, на който нехайно се вее йорданското знаме.
След това се насочваме към идващото си завладяване - Античния спектакъл. Тази превъзходно реставриранa постройка е най-впечатляващият излишък от римска Филаделфия.
Самият спектакъл е изсечен
в северната страна на различен рид и има потенциал за 6000 фенове. Ако се изкачите догоре, пред вас ще се разкрие невероятна панорама към града със забързаното му ежедневие. На площада пред театъра са подредени таксита и още щом ни виждат, водачите се присламчват към нас и завързват неналожителен диалог: " Откъде сте? ", " Нужен ли е ви е транспорт? " Измъкваме се общително, цялостни с визитки на водачи джобове.
Отстрани на площада с театъра има доста будки и сергии, където може да се закупят пари и марки от страните на Близкия изток. Има банкноти от Ирак, Иран, Кувейт, Либия, Алжир и други Продължаваме по-късно към пазара, който е живописна цялост от хорска врява и многообразие от артикули - екзотични плодове, подправки, подредени на дребни разноцветни купчинки, разнообразие от ядки, риба и какво ли още не. Смесваме се с тълпата и се впускаме в потока от чудо.
На идващия ден насочваме към различен античен комплекс - Джераш, който се намира на към 50 км от столицата, в северната част на страната, покрай сирийската граница. Това е най-големият и забавен римски обект на Йордания и главен туристически пункт. Неговите внушителни церемониални врати, колонадни алеи, храмове и театри приказват за времето, когато е бил значим императорски център. По пътя беседваме с нашия таксиметров водач, разпитваме го за страната като цяло. Когато дава отговор, се обръща главно към моята половинка. И по-рано получих чувството, че макар по-модерното мислене в тази страна, дамата си остава вторичен индивид, не напълно равна на мъжа. Шофьорът ни е палестинец и се споделя Абдула, " като краля ", прецизира той и се усмихва. Разказва ни, че дълги години е преподавал математика в университета в Аман. " Ако не знаете, да ви кажа - интелектуалният хайлайф на Йордания е главно от палестински генезис. Тук живеят към 6 млн. палестинци. Повечето са учители, професори, писатели. Моето семейство емигрира в Йордания след втората израелско-палестинска война, в която убиха татко ми. "
Паметта на Саддам Хюсеин тук е мощно уважаван а,
тъй като той е направил доста за палестинските емигранти и като цяло за арабските страни в този район. " Саддам е мощно обичан тук. Хората още помнят добрините, които им стори. "
Междувременно на открито пейзажът се сменя от необитаем към планински с разнообразна растителност. Научаваме, че водата е нищожна в Йордания. Основният контейнер се намира в Акаба и оттова се придвижва до останалата част от страната, главно в южната, която е по-суха. Докато се разхождаме измежду колосалните улици и здания на римския Джераш, Абдула остава в едно кафене до входа. Времето беше леко облачно, само че нямаше изгледи за дъжд. Един час по-късно се изсипа проливен дъжд. Точно 2 минути, откакто небето стартира да изсипва своя влажен яд върху нас и останалите туристи, по античните римски улици се появиха локални, които продаваха чадъри. Бях очарована от комерсиалния усет на арабите и умеенето им да обръщат всичко в търговия и облага. Върнахме се в Аман, само че преди да ни закара до хотела, Абдула спря до джамията на университета и ни попита дали бихме му създали добрината да го изчакаме за 5 минути. " Трябва да извърша своя дълг " - сподели, " през днешния ден към момента не съм се молил, а аз съм добър мохамеданин и последвам повелите на нашата вяра. " Религиозните повели тук се следват прецизно, с надълбоко почитание.
Друго незабравимо прекарване беше визитата на пустинята Уади Рум - " Лунната котловина ". Някога била дом на антични племена и цивилизации, през днешния ден пустинята подслонява локалните бедуини и е предпазена зона. Пустинята обгръща 720 кв. км повърхност в южната част на Йордания. Огромни планини от пясъчник и гранит, достигащи височина от 1700 м, се издигат като самотни воини от времето на класическите герои, заобиколени от необятни пясъчни долини. Тесните каньони и цепнатини прорязват надълбоко планините и укриват антични скални рисунки, оформяни от хората на пустинята в продължение на хилядолетия. Уади Рум се приема за естествения свършек на пустинята Сахара и след нея към този момент стартира същинската арабска пустиня...
Атракции за туристи
Популярното пустинно сафари с джип е невероятна атракция за туристите. Приблизително 3 часа се любувахме на червено-розовата приказност в близост, създаваща чувството за безкрайност. Нашият бедуински гид ни споделя историята на всяко кътче, което преглеждаме. В своя голям камилски кожух, черна къдрава коса, обгърната в обичайната кефия, и кожени сандали ни потапя в духа на мястото. Нощта прекарваме в бедуински лагер и нощуваме в палатка. В огромна шатра всички туристи се събираме край огромен огън, с цел да опитаме обичайната локална кухня и да се насладим на бедуинска музика. Смятаме се за късметлии, тъй като тъкмо довечера е пълнолуние в пустинята. Излизаме за дребна разходка и възприятието е неописуемо. Луната огрява всичко в близост и наподобява като че ли е ранно утро.
На идната заран се събираме да закусим в огромната шатра. Има няколко италиански групи, които подвигат необикновен звук. До нас безмълвно е седнала двойка, с която след това разбираме, че ще споделим такси до Акаба. С половинката ми беседваме на британски и аз се окайвам от шумотевицата и от италианците до нас. По-късно се качваме в джипа с другата двойка и завързваме диалог. Оказаха се италианци и бяха дочули възмущението ми по-рано от техните сънародници. Не продумах повече по пътя към Акаба.
На идната витрина свети стоманата на съвършено изваяни ножове, саби и остриета, а по-следващата заслепява с многочислените тежки украшения от злато. За всекиго има по нещо в столицата на Йордания - материално и духовно. Аман се счита за един от най-прозападните и демократични градове в арабския свят. Разположен е в хълмист регион в Северозападна Йордания, като в началото е бил издигнат на седем хълма, само че през днешния ден се простира върху цели 19, наричани джабали. Пием кафе, до момента в който търсим да резервираме хотел, и следим глъчката. Прави усещане, че доста дами носят единствено хиджаб, а по-рядко са покрити с никаб. От време на време може да се забележи и мюсюлманка с изцяло открита глава, облечена по европейски.
Жените излизат свободно на пазар
или по друга работа, карат, сядат с приятелки да пушат наргиле и да изпият по някоя разхлаждаща напитка.
Селището Аман се загатва още в Библията. То става огромен римски търговски център и е преименуван на Филаделфия. След ислямските завоевания е причислен към мюсюлманската империя, а през 1878 година османските турци заселват града с черкезки бежанци от Русия. След като Османската империя е победена в Първата международна война, хашимитите основават новата монархия и династията им продължава да ръководи до наши дни. Под водачеството на крал Абдула II и неговата брачна половинка Рания в страната съжителстват спокойно християни и мюсюлмани.
След като оставихме багажа си в хотела, въоръжихме се с карта и потеглихме към първата ни спирка - Цитаделата. Комплексът се намира на върха на Джебел Ал Кала, един от хълмовете на Аман. Той е ситуиран на 850 метра надморска височина и гледа към остарялата част на града. Улиците са тесни и с огромен надолнище. Стигнахме до входа малко преди залез слънце. Този исторически обект е заобиколен от 1700-метрова стена, която датира от бронзовата ера. Тук е емблематичният храм на Херкулес и дворецът Умаяд. Мястото е претърпяло доста възстановки и спомагателни градежи през желязната, римската, византийската и умаядската ера. От Цитаделата гледката е неописуема. Погледът обгръща целия град. В далечината се вижда висок дирек, на който нехайно се вее йорданското знаме.
След това се насочваме към идващото си завладяване - Античния спектакъл. Тази превъзходно реставриранa постройка е най-впечатляващият излишък от римска Филаделфия.
Самият спектакъл е изсечен
в северната страна на различен рид и има потенциал за 6000 фенове. Ако се изкачите догоре, пред вас ще се разкрие невероятна панорама към града със забързаното му ежедневие. На площада пред театъра са подредени таксита и още щом ни виждат, водачите се присламчват към нас и завързват неналожителен диалог: " Откъде сте? ", " Нужен ли е ви е транспорт? " Измъкваме се общително, цялостни с визитки на водачи джобове.
Отстрани на площада с театъра има доста будки и сергии, където може да се закупят пари и марки от страните на Близкия изток. Има банкноти от Ирак, Иран, Кувейт, Либия, Алжир и други Продължаваме по-късно към пазара, който е живописна цялост от хорска врява и многообразие от артикули - екзотични плодове, подправки, подредени на дребни разноцветни купчинки, разнообразие от ядки, риба и какво ли още не. Смесваме се с тълпата и се впускаме в потока от чудо.
На идващия ден насочваме към различен античен комплекс - Джераш, който се намира на към 50 км от столицата, в северната част на страната, покрай сирийската граница. Това е най-големият и забавен римски обект на Йордания и главен туристически пункт. Неговите внушителни церемониални врати, колонадни алеи, храмове и театри приказват за времето, когато е бил значим императорски център. По пътя беседваме с нашия таксиметров водач, разпитваме го за страната като цяло. Когато дава отговор, се обръща главно към моята половинка. И по-рано получих чувството, че макар по-модерното мислене в тази страна, дамата си остава вторичен индивид, не напълно равна на мъжа. Шофьорът ни е палестинец и се споделя Абдула, " като краля ", прецизира той и се усмихва. Разказва ни, че дълги години е преподавал математика в университета в Аман. " Ако не знаете, да ви кажа - интелектуалният хайлайф на Йордания е главно от палестински генезис. Тук живеят към 6 млн. палестинци. Повечето са учители, професори, писатели. Моето семейство емигрира в Йордания след втората израелско-палестинска война, в която убиха татко ми. "
Паметта на Саддам Хюсеин тук е мощно уважаван а,
тъй като той е направил доста за палестинските емигранти и като цяло за арабските страни в този район. " Саддам е мощно обичан тук. Хората още помнят добрините, които им стори. "
Междувременно на открито пейзажът се сменя от необитаем към планински с разнообразна растителност. Научаваме, че водата е нищожна в Йордания. Основният контейнер се намира в Акаба и оттова се придвижва до останалата част от страната, главно в южната, която е по-суха. Докато се разхождаме измежду колосалните улици и здания на римския Джераш, Абдула остава в едно кафене до входа. Времето беше леко облачно, само че нямаше изгледи за дъжд. Един час по-късно се изсипа проливен дъжд. Точно 2 минути, откакто небето стартира да изсипва своя влажен яд върху нас и останалите туристи, по античните римски улици се появиха локални, които продаваха чадъри. Бях очарована от комерсиалния усет на арабите и умеенето им да обръщат всичко в търговия и облага. Върнахме се в Аман, само че преди да ни закара до хотела, Абдула спря до джамията на университета и ни попита дали бихме му създали добрината да го изчакаме за 5 минути. " Трябва да извърша своя дълг " - сподели, " през днешния ден към момента не съм се молил, а аз съм добър мохамеданин и последвам повелите на нашата вяра. " Религиозните повели тук се следват прецизно, с надълбоко почитание.
Друго незабравимо прекарване беше визитата на пустинята Уади Рум - " Лунната котловина ". Някога била дом на антични племена и цивилизации, през днешния ден пустинята подслонява локалните бедуини и е предпазена зона. Пустинята обгръща 720 кв. км повърхност в южната част на Йордания. Огромни планини от пясъчник и гранит, достигащи височина от 1700 м, се издигат като самотни воини от времето на класическите герои, заобиколени от необятни пясъчни долини. Тесните каньони и цепнатини прорязват надълбоко планините и укриват антични скални рисунки, оформяни от хората на пустинята в продължение на хилядолетия. Уади Рум се приема за естествения свършек на пустинята Сахара и след нея към този момент стартира същинската арабска пустиня...
Атракции за туристи
Популярното пустинно сафари с джип е невероятна атракция за туристите. Приблизително 3 часа се любувахме на червено-розовата приказност в близост, създаваща чувството за безкрайност. Нашият бедуински гид ни споделя историята на всяко кътче, което преглеждаме. В своя голям камилски кожух, черна къдрава коса, обгърната в обичайната кефия, и кожени сандали ни потапя в духа на мястото. Нощта прекарваме в бедуински лагер и нощуваме в палатка. В огромна шатра всички туристи се събираме край огромен огън, с цел да опитаме обичайната локална кухня и да се насладим на бедуинска музика. Смятаме се за късметлии, тъй като тъкмо довечера е пълнолуние в пустинята. Излизаме за дребна разходка и възприятието е неописуемо. Луната огрява всичко в близост и наподобява като че ли е ранно утро.
На идната заран се събираме да закусим в огромната шатра. Има няколко италиански групи, които подвигат необикновен звук. До нас безмълвно е седнала двойка, с която след това разбираме, че ще споделим такси до Акаба. С половинката ми беседваме на британски и аз се окайвам от шумотевицата и от италианците до нас. По-късно се качваме в джипа с другата двойка и завързваме диалог. Оказаха се италианци и бяха дочули възмущението ми по-рано от техните сънародници. Не продумах повече по пътя към Акаба.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ