Искат и бежанците да са в Националната здравна стратегия до 2030 г.
Бежанците и мигрантите да бъдат включени в Националната здравна тактика до 2030 година Това е една от рекомендациите, направени в отчет от Съвместната задача за оценка на потребностите на българската здравна система в подтекста на рецесията в Украйна. Докладът е показан от Световната здравна организация (СЗО) и Министерството на здравеопазването, оповестиха от офиса на СЗО в България, представени от Българска телеграфна агенция.
Преди украинската рецесия броят на мигрантите в България е бил 180 000 души, а в последната година през страната са минали над 800 000 украински бежанци, като 146 000 от тях са получили статут на краткотрайна отбрана, а към 51 000 души са останали в страната, показва доктор Канокпорн Каоджароен, завеждащ отдел „ Подкрепа за страните, здраве и миграция “ в Главната квартира на СЗО в Женева. Останалите в България украински жители са най-вече дами, деца и възрастни хора, които имат потребност от регулярно даване на здравни услуги. За разлика от тях, мигрантите от Сирия, Афганистан и Северна Африка, които са главно мъже от 18 до 25-годишна възраст, са в положително здраве, добавя доктор Каоджароен.
В България по-голямата част мигрантите и бежанците са от Афганистан, Мароко и Украйна, където системата за запазване на публичното здраве е разрушена поради военни дейности, и обсегът с ваксини против дифтерия, полиомиелит и морбили е невисок, показва доктор Радосвета Филипова, специалист в Дирекция „ Опазване на публичното здраве и здравен надзор “ в Министерството на здравеопазването. По думите ѝ на влизащите в страната мигранти се предлага непринудено проучване за туберкулоза, ХИВ и малария, а децата, за които няма данни за извършени имунизации, се обгръщат с ваксини, според българския имунизационен календар. Тази активност се прави от районните здравни инспекции по места, като настанените от Държавната организация за бежанците се имунизират на място от екипи, добавя доктор Филипова. По думите ѝ по този метод не са позволени случаи на дифтерия, каквито е имало в центрове за мигранти в Австрия, Холандия, Германия и Швейцария.
От юни 2022 година всеки украински жител, имащ статут на краткотрайна протекция, може да стартира работа в България, напомня заместник-министърът на труда и обществената политика Наталия Ефремова. По думите ѝ Министерството на труда и обществената политика има запас да субсидира претовареност за три месеца при български шеф и интеграционна добавка от 365 лв., само че от вероятните 9000 души, от тази помощ се възползват 3000 души. Сега се усилва от три на шест месеца подпомагането на работодатели, които наемат украински жители. Организирани са и курсове по български език, само че към тях няма интерес, добави Ефремова.
В края на март завършват стратегиите за подкрепяне на бежанците с медикаменти за домашно лекуване и медицински произведения и още не е ясно по какъв начин ще продължи това подкрепяне, споделя доктор Надежда Тодоровска, заместник-генерален шеф на Българския Червен кръст. По думите ѝ 70 на 100 от бежанците са хронично заболели и за тях е проблем това, че 30 % от медикаментите им не се покриват от Здравната каса, както и че над 40 % от лекуването в България се доплаща.
Сред украинските бежанци 14 на 100 са медици и имат предпочитание да работят в България, само че техните професионални права не са приети, споделя Седа Гузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации в България. По думите ѝ този човешки запас би трябвало да се употребява час по-скоро и може да се почерпи опит от Чехия, където украинските лекари работят взаимно с чешки лекари и последователно навлизат, като преодоляват езиковата преграда.
СЗО отпусна 10 милиона евро за украинските бежанци и прикани донорите си да обезпечат 80 милиона за страните, приемащи бежанци, напомни Хедър Паповиц, шеф на „ Управление произшествия “ към СЗО.
Идеята на отчета е да даде пътна карта за възстановяване на здравните услуги освен на бежанците и мигрантите, само че и на българските жители, сподели представителят на офиса на СЗО в България доцент Михаил Околийски. По думите му отчетът е минал всички равнища на координиране.
България реагира навреме, като бяха направени промени в Закона за здравето и в Закона за здравното обезпечаване, с които се обезпечи пълноправен достъп до медицински грижи на търсещите протекция украински жители, сподели заместник-министърът на опазването на здравето Катя Ивкова. По този метод на лицата с краткотрайна протекция е обещано правото да употребяват здравноосигурителната система на България при равни условия с българските жители, в това число и да получават лекарствените артикули, които се заплащат с обществени средства. Настоящият отчет набелязва и стъпките, с които да се надградят към този момент постигнатите от България позитивни резултати, добавя Ивкова.
Съгласно нормативната уредба в България страната заплаща за три месеца здравните вноски на бежанците с краткотрайна протекция, само че по-късно би трябвало да се помогне и на тези бежанци, които не са в положение да заплащат сами здравните вноски, се предлага още в документа. Необходимо е и да се форсира процесът по записване и отписване към персонален доктор, както и по превъзмогване на езиковата преграда сред лекари и пациенти. Нужна е и налична информация за здравните услуги, както и изцяло създаване на единната осведомителна система в опазването на здравето. Особено значимо е осъществяването на профилактичните и имунизационните стратегии, с които обгръщането на бежанците и мигрантите е към момента на ниско равнище.
Преди украинската рецесия броят на мигрантите в България е бил 180 000 души, а в последната година през страната са минали над 800 000 украински бежанци, като 146 000 от тях са получили статут на краткотрайна отбрана, а към 51 000 души са останали в страната, показва доктор Канокпорн Каоджароен, завеждащ отдел „ Подкрепа за страните, здраве и миграция “ в Главната квартира на СЗО в Женева. Останалите в България украински жители са най-вече дами, деца и възрастни хора, които имат потребност от регулярно даване на здравни услуги. За разлика от тях, мигрантите от Сирия, Афганистан и Северна Африка, които са главно мъже от 18 до 25-годишна възраст, са в положително здраве, добавя доктор Каоджароен.
В България по-голямата част мигрантите и бежанците са от Афганистан, Мароко и Украйна, където системата за запазване на публичното здраве е разрушена поради военни дейности, и обсегът с ваксини против дифтерия, полиомиелит и морбили е невисок, показва доктор Радосвета Филипова, специалист в Дирекция „ Опазване на публичното здраве и здравен надзор “ в Министерството на здравеопазването. По думите ѝ на влизащите в страната мигранти се предлага непринудено проучване за туберкулоза, ХИВ и малария, а децата, за които няма данни за извършени имунизации, се обгръщат с ваксини, според българския имунизационен календар. Тази активност се прави от районните здравни инспекции по места, като настанените от Държавната организация за бежанците се имунизират на място от екипи, добавя доктор Филипова. По думите ѝ по този метод не са позволени случаи на дифтерия, каквито е имало в центрове за мигранти в Австрия, Холандия, Германия и Швейцария.
От юни 2022 година всеки украински жител, имащ статут на краткотрайна протекция, може да стартира работа в България, напомня заместник-министърът на труда и обществената политика Наталия Ефремова. По думите ѝ Министерството на труда и обществената политика има запас да субсидира претовареност за три месеца при български шеф и интеграционна добавка от 365 лв., само че от вероятните 9000 души, от тази помощ се възползват 3000 души. Сега се усилва от три на шест месеца подпомагането на работодатели, които наемат украински жители. Организирани са и курсове по български език, само че към тях няма интерес, добави Ефремова.
В края на март завършват стратегиите за подкрепяне на бежанците с медикаменти за домашно лекуване и медицински произведения и още не е ясно по какъв начин ще продължи това подкрепяне, споделя доктор Надежда Тодоровска, заместник-генерален шеф на Българския Червен кръст. По думите ѝ 70 на 100 от бежанците са хронично заболели и за тях е проблем това, че 30 % от медикаментите им не се покриват от Здравната каса, както и че над 40 % от лекуването в България се доплаща.
Сред украинските бежанци 14 на 100 са медици и имат предпочитание да работят в България, само че техните професионални права не са приети, споделя Седа Гузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации в България. По думите ѝ този човешки запас би трябвало да се употребява час по-скоро и може да се почерпи опит от Чехия, където украинските лекари работят взаимно с чешки лекари и последователно навлизат, като преодоляват езиковата преграда.
СЗО отпусна 10 милиона евро за украинските бежанци и прикани донорите си да обезпечат 80 милиона за страните, приемащи бежанци, напомни Хедър Паповиц, шеф на „ Управление произшествия “ към СЗО.
Идеята на отчета е да даде пътна карта за възстановяване на здравните услуги освен на бежанците и мигрантите, само че и на българските жители, сподели представителят на офиса на СЗО в България доцент Михаил Околийски. По думите му отчетът е минал всички равнища на координиране.
България реагира навреме, като бяха направени промени в Закона за здравето и в Закона за здравното обезпечаване, с които се обезпечи пълноправен достъп до медицински грижи на търсещите протекция украински жители, сподели заместник-министърът на опазването на здравето Катя Ивкова. По този метод на лицата с краткотрайна протекция е обещано правото да употребяват здравноосигурителната система на България при равни условия с българските жители, в това число и да получават лекарствените артикули, които се заплащат с обществени средства. Настоящият отчет набелязва и стъпките, с които да се надградят към този момент постигнатите от България позитивни резултати, добавя Ивкова.
Съгласно нормативната уредба в България страната заплаща за три месеца здравните вноски на бежанците с краткотрайна протекция, само че по-късно би трябвало да се помогне и на тези бежанци, които не са в положение да заплащат сами здравните вноски, се предлага още в документа. Необходимо е и да се форсира процесът по записване и отписване към персонален доктор, както и по превъзмогване на езиковата преграда сред лекари и пациенти. Нужна е и налична информация за здравните услуги, както и изцяло създаване на единната осведомителна система в опазването на здравето. Особено значимо е осъществяването на профилактичните и имунизационните стратегии, с които обгръщането на бежанците и мигрантите е към момента на ниско равнище.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ