Бегълците от правосъдие у нас предпочитат южните европейски държави, Германия и Англия
Бегълците от българското правораздаване избират южните европейски страни - Италия, Испания, Гърция, както и Германия, Австрия и Англия. Това се схваща от отговорите на Министерството на правораздаването на въпроси на " Дневник ", изпратени във връзка със случая на Желяз Андреев, чиято екстрадиция изиска Съединени американски щати и докара до митинги в негова отбрана в страната и в Лондон.
Искането за задържане на Андреев е по отношение на водено следствие от управляващите във Флорида против 11 души по обвинявания, че са нарушили ембаргото за търговия със Сирия. Петима от тях - Желяз Андреев, Михаела Ненова, Любка Христова, Искрен Георгиев и Иван Сергиев, са българи. Американските управляващи желаеха екстрадицията и на другите четирима български жители. Прокуратурата обаче разгласи, че няма да желае задържането им под стража до момента в който тече производството по екстрадиция, като основният прокурор се базира на претекстовете на определението на първоинстанционния съд, който отхвърли да остави в ареста Андреев.
© Спас Спасов
Съдът отхвърли краткотрайното задържане на Желяз Андреев, а прокуратурата се отхвърли да стачкува правосъдното определение.
България чака екстрадиция на български жители най-често от страни, членки на Европейския съюз. В последните години най-често преписките са до Англия, Германия, Австрия, Италия, Испания и Гърция.
От ръководеното от Цецка Цачева ведомство не могат да дадат отговор за това какъв брой български жители е поискала България да бъдат върнати у нас. Те не показват и молбите, като прецизират: " Допускането или отвод за екстрадиции се постановяват от съда. В този смисъл няма по какъв начин Министерството на правораздаването да предвижда какъв брой от българските молби или тези на страните, с които имаме съглашения за това, ще бъдат задоволени ", дават отговор от ведомството без да показват какъв брой е броят най-малко на тези молби.
Заради председателството - без нови контракти за екстрадиция
От отговора на правосъдното министерство се схваща още, че последният подписан контракт за екстрадиция е с Казахстан от 14 ноември 2014 година Към сегашния миг министерството пък било ангажирано напълно с уговорките, последващи от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и не се планува осъществяване на договаряния и сключване на нови контракти за екстрадиция в близкото бъдеще.
Иначе България е страна по редица интернационалните актове, които плануват обвързване за екстрадиция на хора, търсени за задачите на наказателно произвеждане или за осъществяване на влезнала в действие присъда. Условно те могат да бъдат разграничени на три групи: многостранни интернационалните контракти, двустранни интернационалните контракти и актове на Европейския съюз.
Водещ акт в групата на многостранните интернационалните контракти е Европейската спогодба за екстрадиция от 1957 година Конвенцията и протоколите към нея се ползват, съгласно предпоставките залегнали в тях, сред България и останалите 46 европейски страни страни по съответния акт.
Практиката на Министерството на правораздаването след 1993 година е
да не се подписват сходни сложни контракти.
Всички нови контракти за екстрадиция уреждат независимо тази форма на съдействието по наказателни каузи. Двустранните контракти, уреждащи само екстрадиция са девет - с Беларус, Индия, Казахстан, Китай, Ливан, Мароко, Република Корея, Съединени американски щати и Узбекистан.
На трето място са и актовете на Европейския съюз и съответно Рамково решение от 2002 година за процедурите за предаване сред страните членки и Европейската заповед за арест. То заменя многостранните и двустранни контракти за предаване/екстрадиция сред страните членки и се ползва сред всички 28 страни членки на Съюза. Задълженията от сходни интернационалните актове могат да се обобщят по този начин:
Всяка договаряща страна се задължава да предава на другата страна при отправяне на надлежно искане съгласно наредбите и изискванията, открити с съответния контракт, хората, които се намират на нейна територия, и са упрекнати или наказани за закононарушения, даващи съображение за екстрадиция. Това обвързване обаче не е открито като абсолют и изисква съществуването на изброените в контракта предпоставки за допускане на екстрадицията, както и неналичието на което и да е основанията за отвод от изгонване.
Преценката за това в България се прави в границите на правосъдно произвеждане, формирано след внасяне на документите от страна на окръжната прокуратура, водено пред окръжния съд по местозадържане на индивида.
В края на предходната седмица от мнения на адвокати пред " Икономист " стана известно, че казусът на Желяз Андреев няма по какъв начин незабавно да докара до преразглеждане на контракта за екстрадиция с Америка. Искането за смяна бе поискано от омбудсмана Мая Манолова. Тя обаче може да стане единствено със единодушието на Съединени американски щати.
Според данните на правосъдното министерство от 2013 година до момента
България е екстрадирала 7 българи по искане на Съединени американски щати.
" Обратен развой - от Съединени американски щати към България, няма ", пък съобщи преди време вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов. След опита за прелом в Турция България е предала четирима души на южната ни съседка, демонстрират още данните на правосъдното министерство - двама през 2016 година и двама през 2017 година Като акцентират, че България не е предавала български жители на Турция.
В статистиката на правосъдното ведомство обаче не е попаднало предаването на седем турски жители през октомври 2016 година, които бяха посрещнати там като гюленисти.
Екстрадиция се позволява
единствено, когато действието съставлява закононарушение по българския закон и по закона на молещата страна и за него се планува затвор или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказване.
По принцип екстрадиция по отношение на български жители не се позволява, в случай че това е планувано във влезнал в действие интернационален контракт, по който България е страна. От интернационалните ни контракти само този с Америка позволява екстрадиция на лични жители на двете страни. Не се екстрадират и хора, на което е предоставено леговище в страната; непознати жители, които има правосъден имунитет в България; наказателнонеотговорните съгласно българските закони.
Екстрадиция се отхвърля
за политическо или обвързвано с него закононарушение, като се изключи закононарушенията, които по силата на закон или на интернационален контракт, по който България е страна, не се считат за политически; за военно закононарушение, което не е закононарушение по общото наказателно право; в случай че индивидът, чието предаване се желае, ще бъде съден от ексклузивен съд в молещата страна или в случай че против него ще бъде приведена в осъществяване присъда, постановена от подобен съд. И още редица категорично посочени условия, измежду които и това че екстрадиция се отхвърля за страни в които се прилагае смъртното наказване.
Молба за екстрадиция се подава от способен орган на молещата страна в писмена форма до българското Министерство на правораздаването. Министърът на правораздаването ревизира молбата и приложените към нея документи. След инспекцията министърът изпраща неотложно на Върховната касационна прокуратура молбата за екстрадиция или молбата за краткотрайно задържане, което се желае от молещата страна преди изпращането на молба за екстрадиция в неотложни случаи.
След определяне на местонахождението и самоличността на индивида Върховната касационна прокуратура го задържа за период до 72 часа и изпраща молбата за краткотрайно задържане дружно с всички документи на окръжния прокурор, в чийто регион се намира лицето. В същия период окръжният прокурор назначава бранител и преводач на арестувания - в случай че не владее български език, и внася в съответния областен съд искане за краткотрайния му арест.
Окръжният съд преглежда настояването и се произнася с определение, с което постановява краткотрайно задържане или друга мярка на процесуална насила, която обезпечава присъединяване на арестувания в производството по екстрадиция, до момента в който настояването са прегледа и реши всъщност. Временно задържане се взема за период до 40 дни или за различен период, открит в интернационален контракт, по който България е страна. Определението на съда може да се обжалва/протестира пред апелативния съд в тридневен период.
Върховната касационна прокуратура уведомява неотложно министъра на правораздаването и молещата страна за взетата мярка. Прокурорът анулира краткотрайното задържане, в случай че в избрания от съда период България не получи молбата за екстрадиция и нужните документи. Освобождаването на арестувания при тази догадка не е спънка за нов арест за екстрадиция или за осъществяване на самата екстрадиция, в случай че молбата бъде получена след избрания от съда период.
След приемане на прокурорската кореспонденция по молбата за екстрадиция окръжният съд образува дело и насрочва правосъдно съвещание не по-късно от 7 дни от постъпването ѝ. Молбата за екстрадиция се преглежда в намерено съвещание от трима съдии с присъединяване на прокурор.
Съдът постановява решение, с което позволява или отхвърля екстрадиция. Във всички случаи, когато я позволява, той взема мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото предаване на лоцето на молещата страна. Производството по екстрадиция е двуинстанционно.
Искането за задържане на Андреев е по отношение на водено следствие от управляващите във Флорида против 11 души по обвинявания, че са нарушили ембаргото за търговия със Сирия. Петима от тях - Желяз Андреев, Михаела Ненова, Любка Христова, Искрен Георгиев и Иван Сергиев, са българи. Американските управляващи желаеха екстрадицията и на другите четирима български жители. Прокуратурата обаче разгласи, че няма да желае задържането им под стража до момента в който тече производството по екстрадиция, като основният прокурор се базира на претекстовете на определението на първоинстанционния съд, който отхвърли да остави в ареста Андреев.
© Спас Спасов
Съдът отхвърли краткотрайното задържане на Желяз Андреев, а прокуратурата се отхвърли да стачкува правосъдното определение.
България чака екстрадиция на български жители най-често от страни, членки на Европейския съюз. В последните години най-често преписките са до Англия, Германия, Австрия, Италия, Испания и Гърция.
От ръководеното от Цецка Цачева ведомство не могат да дадат отговор за това какъв брой български жители е поискала България да бъдат върнати у нас. Те не показват и молбите, като прецизират: " Допускането или отвод за екстрадиции се постановяват от съда. В този смисъл няма по какъв начин Министерството на правораздаването да предвижда какъв брой от българските молби или тези на страните, с които имаме съглашения за това, ще бъдат задоволени ", дават отговор от ведомството без да показват какъв брой е броят най-малко на тези молби.
Заради председателството - без нови контракти за екстрадиция
От отговора на правосъдното министерство се схваща още, че последният подписан контракт за екстрадиция е с Казахстан от 14 ноември 2014 година Към сегашния миг министерството пък било ангажирано напълно с уговорките, последващи от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и не се планува осъществяване на договаряния и сключване на нови контракти за екстрадиция в близкото бъдеще.
Иначе България е страна по редица интернационалните актове, които плануват обвързване за екстрадиция на хора, търсени за задачите на наказателно произвеждане или за осъществяване на влезнала в действие присъда. Условно те могат да бъдат разграничени на три групи: многостранни интернационалните контракти, двустранни интернационалните контракти и актове на Европейския съюз.
Водещ акт в групата на многостранните интернационалните контракти е Европейската спогодба за екстрадиция от 1957 година Конвенцията и протоколите към нея се ползват, съгласно предпоставките залегнали в тях, сред България и останалите 46 европейски страни страни по съответния акт.
Практиката на Министерството на правораздаването след 1993 година е
да не се подписват сходни сложни контракти.
Всички нови контракти за екстрадиция уреждат независимо тази форма на съдействието по наказателни каузи. Двустранните контракти, уреждащи само екстрадиция са девет - с Беларус, Индия, Казахстан, Китай, Ливан, Мароко, Република Корея, Съединени американски щати и Узбекистан.
На трето място са и актовете на Европейския съюз и съответно Рамково решение от 2002 година за процедурите за предаване сред страните членки и Европейската заповед за арест. То заменя многостранните и двустранни контракти за предаване/екстрадиция сред страните членки и се ползва сред всички 28 страни членки на Съюза. Задълженията от сходни интернационалните актове могат да се обобщят по този начин:
Всяка договаряща страна се задължава да предава на другата страна при отправяне на надлежно искане съгласно наредбите и изискванията, открити с съответния контракт, хората, които се намират на нейна територия, и са упрекнати или наказани за закононарушения, даващи съображение за екстрадиция. Това обвързване обаче не е открито като абсолют и изисква съществуването на изброените в контракта предпоставки за допускане на екстрадицията, както и неналичието на което и да е основанията за отвод от изгонване.
Преценката за това в България се прави в границите на правосъдно произвеждане, формирано след внасяне на документите от страна на окръжната прокуратура, водено пред окръжния съд по местозадържане на индивида.
В края на предходната седмица от мнения на адвокати пред " Икономист " стана известно, че казусът на Желяз Андреев няма по какъв начин незабавно да докара до преразглеждане на контракта за екстрадиция с Америка. Искането за смяна бе поискано от омбудсмана Мая Манолова. Тя обаче може да стане единствено със единодушието на Съединени американски щати.
Според данните на правосъдното министерство от 2013 година до момента
България е екстрадирала 7 българи по искане на Съединени американски щати.
" Обратен развой - от Съединени американски щати към България, няма ", пък съобщи преди време вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов. След опита за прелом в Турция България е предала четирима души на южната ни съседка, демонстрират още данните на правосъдното министерство - двама през 2016 година и двама през 2017 година Като акцентират, че България не е предавала български жители на Турция.
В статистиката на правосъдното ведомство обаче не е попаднало предаването на седем турски жители през октомври 2016 година, които бяха посрещнати там като гюленисти.
Екстрадиция се позволява
единствено, когато действието съставлява закононарушение по българския закон и по закона на молещата страна и за него се планува затвор или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказване.
По принцип екстрадиция по отношение на български жители не се позволява, в случай че това е планувано във влезнал в действие интернационален контракт, по който България е страна. От интернационалните ни контракти само този с Америка позволява екстрадиция на лични жители на двете страни. Не се екстрадират и хора, на което е предоставено леговище в страната; непознати жители, които има правосъден имунитет в България; наказателнонеотговорните съгласно българските закони.
Екстрадиция се отхвърля
за политическо или обвързвано с него закононарушение, като се изключи закононарушенията, които по силата на закон или на интернационален контракт, по който България е страна, не се считат за политически; за военно закононарушение, което не е закононарушение по общото наказателно право; в случай че индивидът, чието предаване се желае, ще бъде съден от ексклузивен съд в молещата страна или в случай че против него ще бъде приведена в осъществяване присъда, постановена от подобен съд. И още редица категорично посочени условия, измежду които и това че екстрадиция се отхвърля за страни в които се прилагае смъртното наказване.
Молба за екстрадиция се подава от способен орган на молещата страна в писмена форма до българското Министерство на правораздаването. Министърът на правораздаването ревизира молбата и приложените към нея документи. След инспекцията министърът изпраща неотложно на Върховната касационна прокуратура молбата за екстрадиция или молбата за краткотрайно задържане, което се желае от молещата страна преди изпращането на молба за екстрадиция в неотложни случаи.
След определяне на местонахождението и самоличността на индивида Върховната касационна прокуратура го задържа за период до 72 часа и изпраща молбата за краткотрайно задържане дружно с всички документи на окръжния прокурор, в чийто регион се намира лицето. В същия период окръжният прокурор назначава бранител и преводач на арестувания - в случай че не владее български език, и внася в съответния областен съд искане за краткотрайния му арест.
Окръжният съд преглежда настояването и се произнася с определение, с което постановява краткотрайно задържане или друга мярка на процесуална насила, която обезпечава присъединяване на арестувания в производството по екстрадиция, до момента в който настояването са прегледа и реши всъщност. Временно задържане се взема за период до 40 дни или за различен период, открит в интернационален контракт, по който България е страна. Определението на съда може да се обжалва/протестира пред апелативния съд в тридневен период.
Върховната касационна прокуратура уведомява неотложно министъра на правораздаването и молещата страна за взетата мярка. Прокурорът анулира краткотрайното задържане, в случай че в избрания от съда период България не получи молбата за екстрадиция и нужните документи. Освобождаването на арестувания при тази догадка не е спънка за нов арест за екстрадиция или за осъществяване на самата екстрадиция, в случай че молбата бъде получена след избрания от съда период.
След приемане на прокурорската кореспонденция по молбата за екстрадиция окръжният съд образува дело и насрочва правосъдно съвещание не по-късно от 7 дни от постъпването ѝ. Молбата за екстрадиция се преглежда в намерено съвещание от трима съдии с присъединяване на прокурор.
Съдът постановява решение, с което позволява или отхвърля екстрадиция. Във всички случаи, когато я позволява, той взема мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото предаване на лоцето на молещата страна. Производството по екстрадиция е двуинстанционно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ