Бедствие. Това е просто бедствие, което Франция преживява в момента.

Бедствие. Това е просто злополучие, което Франция претърпява сега. Думата „ рецесия “ към този момент не е задоволителна за установяване на актуалната обстановка.

Франция изживява часове на толкоз надълбоко отчаяние, колкото това, от май 1940 година Франция смяташе, че има най-хубавата здравна система в света по този начин, както беше уверена, че има най-хубавата войска в света през 1940 година И тогава пред очите ни всичко се срина с невъобразима скорост.

Чудехме се за какво на Франция й липсват ефикасни самолети, съвременно въоръжение като танкове и за какво бойците към момента носят гети, до момента в който немските бойци са с кожени ботуши, написа "Поглед инфо ".

Днес се чудим за какво няма задоволително маски, за какво няма задоволително респиратори, за какво Франция е принудена да внася реактиви с цел да прави скринингови проби.

Губим времето си, обсъждайки проблемите на управлението, които не би трябвало да съществуват, в случай че френската здравна система беше в действителност най-хубавата в света.

Френската здравна система обаче не е най-хубавата в света. Франция към този момент не е огромна страна, а дребна дребна нация, надута от горделивост и предубеждения. А пред миниатюрен вирус гордостта и предразсъдъците са безполезни.

Непоносима неправда

След това ще бъде належащо да разберем за какво е такова бедствието. Няма по какъв начин да не се обърнем към фамозното „ необичайно поражение” на Марк Блок, който, преживявайки провалянето на 40-те от вътрешната страна, се зачуди за какво това е допустимо.

И тази продължаваща злополука неизбежно ни довежда до същите заключения: непросветеност, анархия, липса на дълготрайна визия, импровизация. В резюме: некадърност на нашите водачи и в частност на тези, които дават отговор за френската здравна система.

Това потомство висши здравни чиновници във Франция повтарят историята на генералите на френската войска през 40-те.

Прослойка от дребни ръководители и реализатори, пропити с тяхната позиция, тяхното възприятие за достатъчност, които, изправени пред ковид, действаха със закъснение, както множеството генерали от 1940 година, които към момента имаха вяра в себе си както през 1918 година.

Тези, които заплащат цената, са умрелите, чийто брой пораства, само че също по този начин и лекарите и болногледачите, които се жертват с цел да компенсират грешките, за които не носят отговорност. Винаги низшите чинове заплащат с живота си с ниската си позиция в йерархията.

Франция към този момент не е огромна страна, а дребна дребна нация, надута от горделивост и предубеждения

На тази непоносима неправда ще би трябвало да се отговори по един или различен метод. Президентът на републиката доста бързо съпостави тази зараза с война. Може да наподобява мъдро, с цел да се активизира целия народ против ужасния зложелател.

Но това съпоставяне към този момент се обръща против тези, които смятаха, че се възползват от него. Защото в изискванията на такова злополучие не можем да се задоволим с няколко венци с цветя и разпределяне на ордени "Почетен легион " легиони.

Необходимостта от правдивост е чувството, което структурира обществото. Когато това чувство липсва, освен френската здравна система се разпада, само че и цялата конструкция.