Посивяващата икономика - фискално фиаско и по-малко иновации
Бързото застаряване, което се следи в доста страни по света, ще бъде неприятно освен за избрани промишлености или за държавните управления, чиито разноски се подвигат, до момента в който приходите понижават. Намаляващият брой образовани служащи, които се вливат в пазара на труда, също по този начин ще ограничи нововъведенията и това ще потисне икономическия напредък. С времето този резултат може да се окаже най-застрашаващият стопански резултат от " посивяването " на богатия свят, надминавайки растящите разноски за пенсии и за опазване на здравето.
Бързото застаряване, което се следи в доста страни по света, ще бъде неприятно освен за избрани промишлености или за държавните управления, чиито разноски се подвигат, до момента в който приходите понижават. Намаляващият брой образовани служащи, които се вливат в пазара на труда, също по този начин ще ограничи нововъведенията и това ще потисне икономическия напредък. С времето този резултат може да се окаже най-застрашаващият стопански резултат от " посивяването " на богатия свят, надминавайки растящите разноски за пенсии и за опазване на здравето.
Италия и Япония са образец за демографски спад и последващите резултати върху стопанската система. И в двете страни броят деца, които средностатистическата жена би имала, се е намалил под 2.1 през 70-те години на предишния век. Това ниво е известно като " обновяващо " равнище, защото държи популацията устойчиво за дълъг интервал от време. Под този предел приказваме за спад на популацията.
Броят на ражданията в Италия доближи пика си от 1 млн. през 1964 година, а до 2050 година Организация на обединените нации счита, че цифрата ще се е свило до 346 000. По-рано тази година японският министър председател Фумио Кишида предизвести, че страната е " на ръба на способността си да поддържа обществени функционалности " поради намаляването на ражданията.
Намаляващите раждания към този момент не са единствено феномен за по-богатите страни или за по-заможните фамилии в дадена страна. Реклама
Но това не са най-крайните образци за демографски спад. През 2022 година в Южна Корея " обновяващото " равнище е паднало до едвам 0.8. Под 1 значи, че идващото потомство ще бъде на половина на това на своите родители . Скорошни прогнози сочат, че популацията на страната ще се свие с повече от 50% до края на века.
Южна Корея може и да е изключение, само че демографският спад става широкоразпространен. През 2010 година 98 страни и територии са записали брой деца под коефициента 2.1 за средностатистическата жена. До 2021 година страните към този момент са 124, а до 2030 година се чака да бъдат 136.
Според Матиас Депке, икономист, който изследва резултатите от демографските промени, намаляващите раждания към този момент не са единствено феномен за по-богатите страни или за по-заможните фамилии в дадена страна.
Ниските нива на раждаемост са се популяризирали от богати страни като Италия и Япония до страни със междинни приходи като Тайланд (1.3) и Бразилия (1.6). Дори в Индия неотдавна коефициентът на обновяване спадна под 2.1 и се чака да продължава да понижава. В петнайсетте най-големи стопански системи в света той е под 2.1.
Реклама
Някои от последствията на тези демографски промени са добре известни. Едно " посивяващо " население значи, че разноските са пенсии и за опазване на здравето ще бъдат по-високи, а ще има по-малко хора в работна възраст, които да заплащат нужните налози. В богатия свят сега има към трима души на възраст сред 20 и 64 години за всеки човек над 65 години. До 2050 година съотношението ще е по-малко от 2:1. Това ще изисква по-късно пенсиониране, по-високи налози или и двете.
Икономическите последствия от демографския спад обаче не са единствено фискални. Пазарът на труда е един от трите фактора за напредък, дружно с капитала и продуктивността. Свиващата се работна мощ автоматизирано води до по-нисък стопански растеж. Но демографският спад има отрицателни резултати и върху капитала и продуктивността.
Застаряването на популацията ще изисква по-късно пенсиониране, по-високи налози или и двете.
Именно върху продуктивността отражението може да бъде най-голямо. Младите хора имат повече от това, което психолозите назовават " флуидна просветеност ", което значи дарба за решение на задания и генерирането на нови хрумвания. Възрастните хора имат повече " кристализиран разсъдък " - ресурс от познания за това по какъв начин работят нещата, насъбран с времето. И двата вида просветеност са потребни - фирмите, промишленостите и стопанските системи се нуждаят както от младежи, способни да реагират на новите провокации, по този начин и на ветерани с детайлни знания. Но тези две неща не са равностойни във връзка с нововъведенията.
А това е от голяма важност, тъй като иновативността подвига продуктивността, позволявайки повече произвеждане със същото количество трудова мощ и капитал . В дълготраен проект само с по-голяма продуктивност може да се вдигне стандартът на живот. Демографският спад с времето ще се отрази отрицателно, като понижи броя на нови хрумвания, идващи от " флуидната просветеност " на младите служащи.
Бързото застаряване, което се следи в доста страни по света, ще бъде неприятно освен за избрани промишлености или за държавните управления, чиито разноски се подвигат, до момента в който приходите понижават. Намаляващият брой образовани служащи, които се вливат в пазара на труда, също по този начин ще ограничи нововъведенията и това ще потисне икономическия напредък. С времето този резултат може да се окаже най-застрашаващият стопански резултат от " посивяването " на богатия свят, надминавайки растящите разноски за пенсии и за опазване на здравето.
Италия и Япония са образец за демографски спад и последващите резултати върху стопанската система. И в двете страни броят деца, които средностатистическата жена би имала, се е намалил под 2.1 през 70-те години на предишния век. Това ниво е известно като " обновяващо " равнище, защото държи популацията устойчиво за дълъг интервал от време. Под този предел приказваме за спад на популацията.
Броят на ражданията в Италия доближи пика си от 1 млн. през 1964 година, а до 2050 година Организация на обединените нации счита, че цифрата ще се е свило до 346 000. По-рано тази година японският министър председател Фумио Кишида предизвести, че страната е " на ръба на способността си да поддържа обществени функционалности " поради намаляването на ражданията.
Намаляващите раждания към този момент не са единствено феномен за по-богатите страни или за по-заможните фамилии в дадена страна. Реклама
Но това не са най-крайните образци за демографски спад. През 2022 година в Южна Корея " обновяващото " равнище е паднало до едвам 0.8. Под 1 значи, че идващото потомство ще бъде на половина на това на своите родители . Скорошни прогнози сочат, че популацията на страната ще се свие с повече от 50% до края на века.
Южна Корея може и да е изключение, само че демографският спад става широкоразпространен. През 2010 година 98 страни и територии са записали брой деца под коефициента 2.1 за средностатистическата жена. До 2021 година страните към този момент са 124, а до 2030 година се чака да бъдат 136.
Според Матиас Депке, икономист, който изследва резултатите от демографските промени, намаляващите раждания към този момент не са единствено феномен за по-богатите страни или за по-заможните фамилии в дадена страна.
Ниските нива на раждаемост са се популяризирали от богати страни като Италия и Япония до страни със междинни приходи като Тайланд (1.3) и Бразилия (1.6). Дори в Индия неотдавна коефициентът на обновяване спадна под 2.1 и се чака да продължава да понижава. В петнайсетте най-големи стопански системи в света той е под 2.1.
Реклама
Някои от последствията на тези демографски промени са добре известни. Едно " посивяващо " население значи, че разноските са пенсии и за опазване на здравето ще бъдат по-високи, а ще има по-малко хора в работна възраст, които да заплащат нужните налози. В богатия свят сега има към трима души на възраст сред 20 и 64 години за всеки човек над 65 години. До 2050 година съотношението ще е по-малко от 2:1. Това ще изисква по-късно пенсиониране, по-високи налози или и двете.
Икономическите последствия от демографския спад обаче не са единствено фискални. Пазарът на труда е един от трите фактора за напредък, дружно с капитала и продуктивността. Свиващата се работна мощ автоматизирано води до по-нисък стопански растеж. Но демографският спад има отрицателни резултати и върху капитала и продуктивността.
Застаряването на популацията ще изисква по-късно пенсиониране, по-високи налози или и двете.
Именно върху продуктивността отражението може да бъде най-голямо. Младите хора имат повече от това, което психолозите назовават " флуидна просветеност ", което значи дарба за решение на задания и генерирането на нови хрумвания. Възрастните хора имат повече " кристализиран разсъдък " - ресурс от познания за това по какъв начин работят нещата, насъбран с времето. И двата вида просветеност са потребни - фирмите, промишленостите и стопанските системи се нуждаят както от младежи, способни да реагират на новите провокации, по този начин и на ветерани с детайлни знания. Но тези две неща не са равностойни във връзка с нововъведенията.
А това е от голяма важност, тъй като иновативността подвига продуктивността, позволявайки повече произвеждане със същото количество трудова мощ и капитал . В дълготраен проект само с по-голяма продуктивност може да се вдигне стандартът на живот. Демографският спад с времето ще се отрази отрицателно, като понижи броя на нови хрумвания, идващи от " флуидната просветеност " на младите служащи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ