The Spectator: Европа навлиза в епоха на деиндустриализация
Бързият стопански колапс, който Обединеното кралство претърпява сега, е единствено ускорена версия на това, през което ще би трябвало да премине цяла Европа в близко бъдеще. Това са големи заеми за финансиране на разликата сред високите цени на силата и това, което семействата фактически могат да си разрешат. Предвид офанзивите против газопровода " Северен поток " действителен път обратно няма. Европа към този момент физически не може да внася съветски газ. Цените на континента ще останат високи, до момента в който Европейски Съюз не построи по-голям личен потенциал. И това може да отнеме години, написа английското списание The Spectator.
Какъв може да бъде резултатът от всичко това? Високите цени на силата ще създадат европейското произвеждане неконкурентоспособно. Европейските производители ще бъдат принудени да трансферират тежестта на по-високите енергийни разноски по-надолу по веригата, като покачат цените на своите артикули, което ще направи по-изгодно за потребителите да купуват артикули от страни с естествени цени на силата. Единственият логически отговор на опасността от необятно публикувана деиндустриализация е повишението на митата. Това е единственият метод малко или доста да се изравнят цените на скъпите европейски артикули и евтините задгранични, като по този метод изкуствено се поддържа локалното произвеждане. Тази тактика ще намали стандарта на живот, като лиши европейците от по-евтини артикули, само че най-малко ще помогне да се запазят някои работни места в индустриалната промишленост.
Този развой е доста сходен на началото на Голямата меланхолия. През 20-те години на предишния век, заради несъответствието във финансовите механизми, зародил след подписването на Версайския контракт, западните стопански системи натрупаха големи задължения. През 1929 година сривът на американския фондов пазар унищожи един от останалите основни стълбове и западните стопански системи се сринаха. Европа се срина първа, а когато търговията спря, Америка я последва в бездната.
Модерните западни стопански системи са натрупали задължения от десетилетия. Но след първите локдауни при започване на 2020 година този развой се форсира фрапантно. През 2019 година съотношението обществен дълг към Брутният вътрешен продукт на еврозоната беше 83,8%. През 2020 година, откакто бяха подхванати ограничения за финансова поддръжка по време на локдауните, тази цифра скочи до 97,2%. През същия интервал съотношението на държавния дълг на Обединеното кралство към Брутният вътрешен продукт се е нараснало от 83,8% на 93,9%. Това са образци за най-драматичните скокове в историята. Натрупването на задължения по време на пандемията евентуално е било неизбежно. Със сигурност обаче това провокира оня инфлационен напън, който в този момент виждаме на всички места, изключително откакто локдауните изцяло прекъснаха веригите за доставки. Тоест в този момент има повече пари и по-малко артикули. Но това, което се случи от началото на тази година, е нещо напълно друго.
Инфлацията в еврозоната се изстреля до рекордните 10% през септември
Главоломен е растежът на цените на силата - 40,8%
Руската експанзия в Украйна провокира ценова война на силата в Европа, която принуждава държавните управления да заемат от ден на ден и повече, с цел да покрият разноските за сила. За разлика от локдауните, внезапното повишаване на цените на силата оказва директен напън както върху цените на всичко останало, по този начин и върху комерсиалния баланс сред страните. Нарастващите цени на горивата значат, че Европа би трябвало да изпраща повече евро и лири в чужбина, с цел да получи сила. Следователно цената на вноса се покачва и тежестта на по-високите разноски се трансферира върху потребителите, защото предприятията се пробват да компенсират възходящите разноски за сила с по-високи цени. Ситуацията към този момент даже не е постоянна. Сега в действителност живеем нашата лична 1929 година.
През 30-те години на предишния век Европа изпадна в икономическа черна дупка. Икономиката й се срина и цялата търговия, която правеше с останалия свят, беше засмукана в бездната дружно с нея. Тогава Европа се затвори в себе си и стартира да издига търговски бариери, с цел да сътвори някакво сходство на икономическа нормалност. Това беше типичен образец за това, което икономистите биха нарекли " илюзия на екстраполацията ": това, което беше положително за Европа, беше неприятно за международната стопанска система и защото районът беше част от международната стопанска система, се оказа неприятно и за самия него. Светът потъна в меланхолия.
Възможно ли е през днешния ден да се случи същото? Службата на комерсиалния представител на Съединените щати пресмята, че през 2019 година търговията на Съединените щати е била над 5,6 трилиона $, което се равнява на почти 26% от Брутният вътрешен продукт. През същата година търговията с Европейския съюз се прави оценка на 1,1 трилиона $, към 20% от общата търговия. Когато Европа се потопи в черна дупка, този търговски оборот ще потъне с нея. Американската стопанска система, която към този момент е много слаба, евентуално ще ги последва.
Една от основните разлики този път е съществуването на конкурентен стопански блок, който е кадърен да се изолира от тази динамичност. Говорим за БРИКС +, т.е. Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка и Аржентина, както и страни като Иран, Турция, Египет, Индонезия и Саудитска Арабия. От началото на войната в Украйна страните от БРИКС укрепват комерсиалните и финансови връзки по сред си и одобряват нови членове в редиците си. Изглежда задачата на тези стопански системи е да се отделят оптимално от Запада. Ако съумеят да създадат това, а наподобява ще го създадат - ще съумеят да избегнат " огромната меланхолия ". А офанзивите против Северен поток може да са точката, която бъдещите историци ще нарекат края на западното владичество.
Турция, Египет и Саудитска Арабия желаят да влязат в БРИКС
Организацията взема решение за участието им през 2023 г.
Какъв може да бъде резултатът от всичко това? Високите цени на силата ще създадат европейското произвеждане неконкурентоспособно. Европейските производители ще бъдат принудени да трансферират тежестта на по-високите енергийни разноски по-надолу по веригата, като покачат цените на своите артикули, което ще направи по-изгодно за потребителите да купуват артикули от страни с естествени цени на силата. Единственият логически отговор на опасността от необятно публикувана деиндустриализация е повишението на митата. Това е единственият метод малко или доста да се изравнят цените на скъпите европейски артикули и евтините задгранични, като по този метод изкуствено се поддържа локалното произвеждане. Тази тактика ще намали стандарта на живот, като лиши европейците от по-евтини артикули, само че най-малко ще помогне да се запазят някои работни места в индустриалната промишленост.
Този развой е доста сходен на началото на Голямата меланхолия. През 20-те години на предишния век, заради несъответствието във финансовите механизми, зародил след подписването на Версайския контракт, западните стопански системи натрупаха големи задължения. През 1929 година сривът на американския фондов пазар унищожи един от останалите основни стълбове и западните стопански системи се сринаха. Европа се срина първа, а когато търговията спря, Америка я последва в бездната.
Модерните западни стопански системи са натрупали задължения от десетилетия. Но след първите локдауни при започване на 2020 година този развой се форсира фрапантно. През 2019 година съотношението обществен дълг към Брутният вътрешен продукт на еврозоната беше 83,8%. През 2020 година, откакто бяха подхванати ограничения за финансова поддръжка по време на локдауните, тази цифра скочи до 97,2%. През същия интервал съотношението на държавния дълг на Обединеното кралство към Брутният вътрешен продукт се е нараснало от 83,8% на 93,9%. Това са образци за най-драматичните скокове в историята. Натрупването на задължения по време на пандемията евентуално е било неизбежно. Със сигурност обаче това провокира оня инфлационен напън, който в този момент виждаме на всички места, изключително откакто локдауните изцяло прекъснаха веригите за доставки. Тоест в този момент има повече пари и по-малко артикули. Но това, което се случи от началото на тази година, е нещо напълно друго.
Инфлацията в еврозоната се изстреля до рекордните 10% през септември
Главоломен е растежът на цените на силата - 40,8%
Руската експанзия в Украйна провокира ценова война на силата в Европа, която принуждава държавните управления да заемат от ден на ден и повече, с цел да покрият разноските за сила. За разлика от локдауните, внезапното повишаване на цените на силата оказва директен напън както върху цените на всичко останало, по този начин и върху комерсиалния баланс сред страните. Нарастващите цени на горивата значат, че Европа би трябвало да изпраща повече евро и лири в чужбина, с цел да получи сила. Следователно цената на вноса се покачва и тежестта на по-високите разноски се трансферира върху потребителите, защото предприятията се пробват да компенсират възходящите разноски за сила с по-високи цени. Ситуацията към този момент даже не е постоянна. Сега в действителност живеем нашата лична 1929 година.
През 30-те години на предишния век Европа изпадна в икономическа черна дупка. Икономиката й се срина и цялата търговия, която правеше с останалия свят, беше засмукана в бездната дружно с нея. Тогава Европа се затвори в себе си и стартира да издига търговски бариери, с цел да сътвори някакво сходство на икономическа нормалност. Това беше типичен образец за това, което икономистите биха нарекли " илюзия на екстраполацията ": това, което беше положително за Европа, беше неприятно за международната стопанска система и защото районът беше част от международната стопанска система, се оказа неприятно и за самия него. Светът потъна в меланхолия.
Възможно ли е през днешния ден да се случи същото? Службата на комерсиалния представител на Съединените щати пресмята, че през 2019 година търговията на Съединените щати е била над 5,6 трилиона $, което се равнява на почти 26% от Брутният вътрешен продукт. През същата година търговията с Европейския съюз се прави оценка на 1,1 трилиона $, към 20% от общата търговия. Когато Европа се потопи в черна дупка, този търговски оборот ще потъне с нея. Американската стопанска система, която към този момент е много слаба, евентуално ще ги последва.
Една от основните разлики този път е съществуването на конкурентен стопански блок, който е кадърен да се изолира от тази динамичност. Говорим за БРИКС +, т.е. Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка и Аржентина, както и страни като Иран, Турция, Египет, Индонезия и Саудитска Арабия. От началото на войната в Украйна страните от БРИКС укрепват комерсиалните и финансови връзки по сред си и одобряват нови членове в редиците си. Изглежда задачата на тези стопански системи е да се отделят оптимално от Запада. Ако съумеят да създадат това, а наподобява ще го създадат - ще съумеят да избегнат " огромната меланхолия ". А офанзивите против Северен поток може да са точката, която бъдещите историци ще нарекат края на западното владичество.
Турция, Египет и Саудитска Арабия желаят да влязат в БРИКС
Организацията взема решение за участието им през 2023 г.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ