Проклятието на ниските лихви
Банковото кредитиране излиза от летаргията си. Индикациите за това са напълно ясни и се виждат от статистическите данни на Българска народна банка. От тях излиза наяве, че през април 2018-а годишният растеж на отпуснатите заеми е 2.08 милиарда лева, или 4.05 %. Хубавото е, че този растеж се усилва, тъй като през март той е бил 3.45 %. Това подсказва наклонност и в случай че тя се затвърди, нищо чудно в края на септември 2018-а към този момент да забележим един доста сериозен растеж от 6% годишно. Всичко това демонстрира, че банковият бранш поставя съществени старания, с цел да усили най-доходоносните си активи - заемите. Съвсем различен е въпросът
какво поражда растежът на заемите
От статистиката на Българска народна банка ясно се вижда, че нарастването съвсем напълно се дължи на заемите за популацията. През април 2018-а те са имали годишно нарастване от към 1.5 милиарда лева, като 1.11 милиарда лева от тях се дължат на жилищното кредитиране. Оказва се, че към 64% от нарастването на предоставените от банките заеми са резултат от потреблението на популацията и вложенията му в парцели. На фона на тази констатация е добре да си напомним стремителния растеж на жилищните заеми и на покупко-продажбите с парцели в интервала 2006-2008-а, който наду самобитен балон на този пазар. След като се спука през 2009-2010-а, той трансформира един сензитивен размер от заеми в проблематични, сътвори и компликации при реализацията на обезпеченията, чието задължение повече или по-малко тежи и до момента на плещите на доста банки. В момента мнозина от финансовите специалисти считат, че е рано да се приказва за прегряване на имотния пазар. Но въпреки всичко предвид на суровите уроци от предишното е добре покупко-продажбите с недвижимости и обвързваните с тях заеми да се следят от близко.
А компаниите? Оказва се, че
корпоративните заеми също порастват - с 568 млн. лева
или към 1.6 %. Но резултатът е много непретенциозен и не е до дъно ясно дали този резултат е разследване от ниското търсене на заеми, или върху него въздействат продажбите на проблематични заеми и отписването на необслужвани заеми, които банките направиха през 2017-а и не престават да вършат в немалки размери и през 2018-а. Тук би трябвало да се изтъкне следният акцент: в случай че установената диспропорционалност сред повишението на фирмените заеми и на заемите за жителите се резервира и през идващите месеци на 2018-а, това ще е ясна индикация, че в развиването на бизнеса - или най-малко на огромна част от него, има съществени проблеми.
Друг значим индикатор, който заслужава специфичен разбор е финансовият резултат на кредитните институции.
Печалбата на банките продължава да е по-ниска, в сравнение с бе през предходната година
Това демонстрират данните на Българска народна банка. За април 2018-а позитивният финансов резултат след облагане с налози е бил 386.47 млн. лева - с 16.5 млн. лева по-малък, в сравнение с преди година. Истината е, че мениджърите на финансово-кредитните институции предвиждаха такова развиване на събитията. Но е значимо да се знае, че тази облага продължава да понижава даже при регистрирания растеж на заемите. А както към този момент казахме - те са най-доходоносната част от активите на банките. Логично би било, в случай че нараства тя, да пораства и облагата. Но това не се случва. И обяснението е в продължаващото
стесняване на лихвените нива
Дори при повишаването на общия размер на заемите намаляването на начисляваните по тях лихви е такова, че води до годишно намаление на чистия лихвен доход. През март 2018-а чистият лихвен доход е бил с 24.81 млн. лева по-малък, в сравнение с през март 2017-а. А месец по-късно - през април 2018-а, чистите лихвени доходи към този момент са били с 27.7 млн. лева по-ниски спрямо тези преди една година. С други думи - оформя се една негативна наклонност в този значим финансов индикатор. И каквито и старания да поставят банките, с цел да я преодолеят посредством нарастване на таксите и комисионите, нарастването на чистите доходи от тях, което за април е 18.28 млн. лева на годишна база, към този момент не може да компенсира спада на чистите приходи от лихви. Поради тази причина общият чист действен доход на банките за април 2018-а е с 37.1 млн. лева по-нисък спрямо година по-рано. При това и по този индикатор има месечно утежняване.
Намаляването на лихвите е нещо положително за кредитополучателите, само че основава
доста подли клопки за банките
Не загадка, че намаляването на лихвените равнища се дължи значително на мощната конкуренция сред банките за привличане на платежоспособни клиенти. Тази конкуренция в доста от случаите води до намаление на лихвите по заемите до степен, която дори е склонна да отстрани заплахата от риска, обвързван с обособения заем. Някои финансисти считат, че при едно следващо увеличение на лихвените нива съществува заплаха лихвеният риск да се трансформира в кредитен, защото увеличените лихви ще доведат до повишение на вноските за обслужване на заема и може да се окаже, че доста длъжници няма да са в положение да посрещнат тези по-високи разноски.
Така или другояче банките нямат кой знае какви благоприятни условия за привличане на нови кредитополучатели посредством в допълнение събаряне на лихвените нива. Но пък имат съгласно данните на Българска народна банка огромен финансов капацитет за увеличение на размера от отпуснати заеми посредством поемането на по-голям риск. Факт е, че сега банковата ни система е с
нечувана по размерите си ликвидност
Според последната информация от Българска народна банка към края на април 2018-а общият размер на ликвидните активи на кредитните институции е 23.6 милиарда лева а степента на ликвидно покритие е 392.9% при дължим най-малко 100% и непрекъснато се усилва. При състояние че ликвидните активи не носят доходи на банките, а в противен случай - свързани са с разноски за поддържането им, разумно е да се запитаме: за какво кредитните институции не проявят по-голям вкус за рискови интервенции и не трансформират част от ликвидността си, като я влагат в даването на надалеч по-доходоносните заеми? Причините за това са няколко. На първо място, банките към момента се преценяват с
резултата от прегледа на качеството на активите
извършен през 2016-а, и не престават да допровизират проблематични вземания, да ги обезпечават в допълнение или пък да се чистят от тях, като ги продават. Поради това те избират да притеглят клиенти с доста високи индикатори за кредитоспособност и обезпеченост. Тези, които не могат да изпълнят повишените условия, получават заеми при по-тежки лихвени условия или изобщо са нежелани от банките. Това е и една от аргументите за разцвета на сдруженията за бързи заеми при потребителските заеми, а и освен при тях. В същото време немалка част от компаниите имат много проблеми при структурирането на разноските и образуването на бизнес проектите си, ползват компрометирани бизнес практики и са с нередовна отчетност. На второ място
лавина от нови регулации
безусловно затрупва банковия бранш. Най-важните от тях са свързани с ръководството на проблематичните заеми и със заемите за обвързваните лица. Ефектът от използването на тези регулации към момента не е напълно явен. Но занапред може да се каже, че те ще костват много скъпо на банковия бранш и като директни финансови разноски за спомагателни хранителни запаси, за нови осведомителни системи и за личен състав, а и като ангажиране на спомагателен капитал за покриване на нововъзникнали опасности. Колко ще са тези разноски е мъчно да се каже преди използването на новите регулации. И банките са много внимателни да поемат нови опасности, преди да са наясно какъв брой ще им коства използването на тези по-строги надзорни условия.
На трето място е страхът от финансови затруднения, провокирани от
външни фактори
Не е загадка, че и Гърция, и Италия са изправени пред много съществени финансови и стопански провокации. А финансовият бизнес от тези две страни има доста съществено наличие в българския банков бранш. Една рецесия в Гърция или в Италия - или и в двете страни, крие заплаха от доста сериозен отзив на българския пазар. Поради това банковият бранш у нас прекомерно ревностно се отнася към насъбраната ликвидност и надали е податлив да се раздели въпреки и с дребна част от нея, без значение че поддържането й му носи загуби. Ф акт, е че към края на април 2018-а заемите са едвам 54.5% от общия размер на банковите активи и с времето този коефициент освен че не се усилва, а понижава. А това значи, че по-голямата част от растежа на привлечените средства от жители и компании, който е към 5 милиарда лева годишно, банките не престават да влагат не в заеми, а в ликвидност. Това е още едно доказателство за свръхпредпазливост, граничеща даже със боязън. Неприятното е, че цялата тази обстановка с изброените три аргументи, заради които банките са оперирани от вкус към вдишване на по-голям риск, няма изгледи да се промени в скоро време. Поради това по всичко проличава, че проклятието на ниските лихви ще продължи да тегне върху кредитните институции у нас. Това, което може да го скапе, е едно нарастване на лихвените равнища на европейските пазари, което може да бъде провокирано само в случай че Европейската централна банка увеличи своите лихви.
какво поражда растежът на заемите
От статистиката на Българска народна банка ясно се вижда, че нарастването съвсем напълно се дължи на заемите за популацията. През април 2018-а те са имали годишно нарастване от към 1.5 милиарда лева, като 1.11 милиарда лева от тях се дължат на жилищното кредитиране. Оказва се, че към 64% от нарастването на предоставените от банките заеми са резултат от потреблението на популацията и вложенията му в парцели. На фона на тази констатация е добре да си напомним стремителния растеж на жилищните заеми и на покупко-продажбите с парцели в интервала 2006-2008-а, който наду самобитен балон на този пазар. След като се спука през 2009-2010-а, той трансформира един сензитивен размер от заеми в проблематични, сътвори и компликации при реализацията на обезпеченията, чието задължение повече или по-малко тежи и до момента на плещите на доста банки. В момента мнозина от финансовите специалисти считат, че е рано да се приказва за прегряване на имотния пазар. Но въпреки всичко предвид на суровите уроци от предишното е добре покупко-продажбите с недвижимости и обвързваните с тях заеми да се следят от близко.
А компаниите? Оказва се, че
корпоративните заеми също порастват - с 568 млн. лева
или към 1.6 %. Но резултатът е много непретенциозен и не е до дъно ясно дали този резултат е разследване от ниското търсене на заеми, или върху него въздействат продажбите на проблематични заеми и отписването на необслужвани заеми, които банките направиха през 2017-а и не престават да вършат в немалки размери и през 2018-а. Тук би трябвало да се изтъкне следният акцент: в случай че установената диспропорционалност сред повишението на фирмените заеми и на заемите за жителите се резервира и през идващите месеци на 2018-а, това ще е ясна индикация, че в развиването на бизнеса - или най-малко на огромна част от него, има съществени проблеми.
Друг значим индикатор, който заслужава специфичен разбор е финансовият резултат на кредитните институции.
Печалбата на банките продължава да е по-ниска, в сравнение с бе през предходната година
Това демонстрират данните на Българска народна банка. За април 2018-а позитивният финансов резултат след облагане с налози е бил 386.47 млн. лева - с 16.5 млн. лева по-малък, в сравнение с преди година. Истината е, че мениджърите на финансово-кредитните институции предвиждаха такова развиване на събитията. Но е значимо да се знае, че тази облага продължава да понижава даже при регистрирания растеж на заемите. А както към този момент казахме - те са най-доходоносната част от активите на банките. Логично би било, в случай че нараства тя, да пораства и облагата. Но това не се случва. И обяснението е в продължаващото
стесняване на лихвените нива
Дори при повишаването на общия размер на заемите намаляването на начисляваните по тях лихви е такова, че води до годишно намаление на чистия лихвен доход. През март 2018-а чистият лихвен доход е бил с 24.81 млн. лева по-малък, в сравнение с през март 2017-а. А месец по-късно - през април 2018-а, чистите лихвени доходи към този момент са били с 27.7 млн. лева по-ниски спрямо тези преди една година. С други думи - оформя се една негативна наклонност в този значим финансов индикатор. И каквито и старания да поставят банките, с цел да я преодолеят посредством нарастване на таксите и комисионите, нарастването на чистите доходи от тях, което за април е 18.28 млн. лева на годишна база, към този момент не може да компенсира спада на чистите приходи от лихви. Поради тази причина общият чист действен доход на банките за април 2018-а е с 37.1 млн. лева по-нисък спрямо година по-рано. При това и по този индикатор има месечно утежняване.
Намаляването на лихвите е нещо положително за кредитополучателите, само че основава
доста подли клопки за банките
Не загадка, че намаляването на лихвените равнища се дължи значително на мощната конкуренция сред банките за привличане на платежоспособни клиенти. Тази конкуренция в доста от случаите води до намаление на лихвите по заемите до степен, която дори е склонна да отстрани заплахата от риска, обвързван с обособения заем. Някои финансисти считат, че при едно следващо увеличение на лихвените нива съществува заплаха лихвеният риск да се трансформира в кредитен, защото увеличените лихви ще доведат до повишение на вноските за обслужване на заема и може да се окаже, че доста длъжници няма да са в положение да посрещнат тези по-високи разноски.
Така или другояче банките нямат кой знае какви благоприятни условия за привличане на нови кредитополучатели посредством в допълнение събаряне на лихвените нива. Но пък имат съгласно данните на Българска народна банка огромен финансов капацитет за увеличение на размера от отпуснати заеми посредством поемането на по-голям риск. Факт е, че сега банковата ни система е с
нечувана по размерите си ликвидност
Според последната информация от Българска народна банка към края на април 2018-а общият размер на ликвидните активи на кредитните институции е 23.6 милиарда лева а степента на ликвидно покритие е 392.9% при дължим най-малко 100% и непрекъснато се усилва. При състояние че ликвидните активи не носят доходи на банките, а в противен случай - свързани са с разноски за поддържането им, разумно е да се запитаме: за какво кредитните институции не проявят по-голям вкус за рискови интервенции и не трансформират част от ликвидността си, като я влагат в даването на надалеч по-доходоносните заеми? Причините за това са няколко. На първо място, банките към момента се преценяват с
резултата от прегледа на качеството на активите
извършен през 2016-а, и не престават да допровизират проблематични вземания, да ги обезпечават в допълнение или пък да се чистят от тях, като ги продават. Поради това те избират да притеглят клиенти с доста високи индикатори за кредитоспособност и обезпеченост. Тези, които не могат да изпълнят повишените условия, получават заеми при по-тежки лихвени условия или изобщо са нежелани от банките. Това е и една от аргументите за разцвета на сдруженията за бързи заеми при потребителските заеми, а и освен при тях. В същото време немалка част от компаниите имат много проблеми при структурирането на разноските и образуването на бизнес проектите си, ползват компрометирани бизнес практики и са с нередовна отчетност. На второ място
лавина от нови регулации
безусловно затрупва банковия бранш. Най-важните от тях са свързани с ръководството на проблематичните заеми и със заемите за обвързваните лица. Ефектът от използването на тези регулации към момента не е напълно явен. Но занапред може да се каже, че те ще костват много скъпо на банковия бранш и като директни финансови разноски за спомагателни хранителни запаси, за нови осведомителни системи и за личен състав, а и като ангажиране на спомагателен капитал за покриване на нововъзникнали опасности. Колко ще са тези разноски е мъчно да се каже преди използването на новите регулации. И банките са много внимателни да поемат нови опасности, преди да са наясно какъв брой ще им коства използването на тези по-строги надзорни условия.
На трето място е страхът от финансови затруднения, провокирани от
външни фактори
Не е загадка, че и Гърция, и Италия са изправени пред много съществени финансови и стопански провокации. А финансовият бизнес от тези две страни има доста съществено наличие в българския банков бранш. Една рецесия в Гърция или в Италия - или и в двете страни, крие заплаха от доста сериозен отзив на българския пазар. Поради това банковият бранш у нас прекомерно ревностно се отнася към насъбраната ликвидност и надали е податлив да се раздели въпреки и с дребна част от нея, без значение че поддържането й му носи загуби. Ф акт, е че към края на април 2018-а заемите са едвам 54.5% от общия размер на банковите активи и с времето този коефициент освен че не се усилва, а понижава. А това значи, че по-голямата част от растежа на привлечените средства от жители и компании, който е към 5 милиарда лева годишно, банките не престават да влагат не в заеми, а в ликвидност. Това е още едно доказателство за свръхпредпазливост, граничеща даже със боязън. Неприятното е, че цялата тази обстановка с изброените три аргументи, заради които банките са оперирани от вкус към вдишване на по-голям риск, няма изгледи да се промени в скоро време. Поради това по всичко проличава, че проклятието на ниските лихви ще продължи да тегне върху кредитните институции у нас. Това, което може да го скапе, е едно нарастване на лихвените равнища на европейските пазари, което може да бъде провокирано само в случай че Европейската централна банка увеличи своите лихви.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ