Мартин Минков: Въпреки споразумението за името на Македония, регионът остава проблемен
Балканската вест от седмицата – постигнатата договореност сред министър председателите на Македония и Гърция за името на Македония, като че ли още веднъж нажежи пристрастеностите на полуострова. Обявената крачка напред и името Република Северна Македония бяха приветствани от водачите на Европейски Съюз, НАТО, Съединени американски щати и Русия. България също изрече поддръжка, въпреки и да упорства за политически гаранции, че новото име няма да бъде интерпретирано като съображение за възможна смяна на съществуващите граници или искания към съседите по отношение на език, просвета, история и еднаквост.
И въпреки новината да има позитивен темперамент, в самите договарящи се страни се развихри същинска политическа стихия.Гръцкият министър председател е застрашен от избор на съмнение, а президент и министър председател в Македония си размениха остри реплики.
Не станаха ли прекомерно доста вълненията на Балканите, още преди да е подписано дефинитивно това съглашение?
Вълненията се чакаха, разяснява Мартин Минков, дълготраен сътрудник на БНР в Скопие. Аз не бих споделил, че те са на Балканите. Те, несъмнено, са в района, доколкото засягат двете директно ангажирани в този развой страни – Македония и Гърция. В тях в действителност вътрешнополитическата обстановка се изостри до краен лимит. Обсъжда се избор на съмнение в гръцкия парламент, пожелан от главната опозиционна партия „ Неа Демократиа “. Макар и не многочислени, дни наред има митинги на по-крайно националистически кръгове пред постройката на Народното събрание в Македония. Напрежение има.
Мартин Минков окачестви като „ фрапантно “ държанието на македонския президент Георге Иванов, който на процедура отхвърли диалог с министър-председателя Зоран Заев и министъра на външните работи Никола Димитров, които отидоха да го срещнат с постигнатите проекто-договорености с Гърция.
Драстично беше държанието на господин Иванов, който сведе срещата до 120 секунди, което намирам за невиждано, заявявайки че няма да постави подписа си като държавен глава под този документ, с цел да стартира процеса на негова ратификация. Излиза, че той отхвърля да го подпише преди даже да го е прочел. По-изненадващо, евентуално освен за мен, беше решението на Георге Иванов, часове след тази среща в Скопие, да пристигна в София и да потърси легитимация на личната си позиция.
Но не я получи. Българският президент Румен Радев окачестви диалога с македонския си сътрудник като сложен.
В този диалог Радев заявява ясно и недвусмислено поддръжката на България за евроатлантическата вероятност на Македония. На дипломатически език беше казано на Георге Иванов, че не се споделя неговата позиция, защото блокиране от негова страна на бъдещото съглашение оставя Македония в капсулата, в която беше държана в изолираност от някогашните ръководещи ВМРО-ДПМНЕ. В допълнение на това, българският министър- ръководител Бойко Борисов отклони среща с македонския президент с доста ясна обосновка – такава би вкарала България в изострен вътрешнополитически спор, който е проблем на македонското общество. Подобно нещо би се изтълкувало като вътрешнополитическа интервенция на България, още повече, че сега тя ръководи Съвета на Европейски Съюз, който изрично поддържа постигането на съглашение с Гърция.
Така че в случай че има някакъв гаф, според мен, той е във обстоятелството, че въпреки и авансово планувано, визитата на Георге Иванов въобще се състоя. При тази извънредно деликатна и напрегната обстановка както в Скопие, по този начин и в Атина, Георге Иванов имаше цялостно съображение да помоли за отсрочване на авансово плануваното посещаване в България. Но той не го направи, в противен случай, опита се да получи легитимация тук.
На срещата в София сред двамата президенти Румен Радев е настоял България да получи гаранции, че новото име няма да засегне нейните ползи.
Евентуалното ново име – Северна Македония, не е най-хубавото от българска позиция, само че то е задоволително компромисно, а в един компромис никой не може да бъде изцяло удовлетворен. Този компромис би спомогнал за нещо, което е приоритет за България – начало на действителен евроинтееграционен развой за Македония.
Гаранции – да. Гаранции ние би трябвало да имаме, без значение че в контракта – аз четох текста му, който беше декласифициран нощес от македонското държавно управление, има уговорка, която споделя, че договорът в никаква степен не визира връзките на двете високодоговарящи се страни с трети страни.
Това е интернационален стандарт, само че по този начин или другояче съдържа известни гаранции. По-важно е при смяна на името на Република Македония, със подобаващ анекс към нашия контракт за другарство и добросъседство, да се посочи, че двете страни нямат и не могат да позволен каквито и да било искания във връзка с език, еднаквост, история и т. н. Не е елементарно да се реализира тази уговорка, само че не трябва да се преувеличава отрицателното ненапълно за нас звучене на името Северна Македония. В днешно време това име единствено по себе си не може да бъде съображение за искания от страна на която и да било власт в Скопие към пиринската част на географската област.
Кой е реалистичният сюжет за развиване на обстановката и привършване на сагата с името на Македония?
Големият актив за България в границите на нейното европредседателство е слагането в дневния ред на Европейски Съюз на проблемите на Западните Балкани и настояването народите в този район да не бъдат лишавани от европейска вероятност. Но събитията от последните дни, извънредно мъчно постигнатият компромис сред Скопие и Атина във връзка с новото име и доста острите реакции на крайни националистически, само че и на по-широки публични кръгове както в Скопие, по този начин и в Атина, демонстрират, че районът остава много проблематичен.
В този район има прекалено много история, прекалено много страсти. От тази позиция всякакво изненадващо развиване продължава да бъде допустимо. Аз персонално към момента съм 50 на 50 ще се реализира ли до дъно компромис сред Атина и Скопие, т. е. ще се осъществя ли заложеното в контракта, което отваря пътя на Македония към НАТО и Европейски Съюз. Не по-малко действителна обаче е вероятността процесът да бъде блокиран.
Дали в този момент, с вероятно събаряне на държавното управление на Ципрас – тогава съглашението няма да бъде подписано, само че считам че няма да се стигне до това, или при извънредно затрудняване на процеса по ратификация и влизане в действие на съглашението, което на процедура би го обезсмислило. Реални са и двата разновидността от позиция на днешния ден.
И въпреки новината да има позитивен темперамент, в самите договарящи се страни се развихри същинска политическа стихия.Гръцкият министър председател е застрашен от избор на съмнение, а президент и министър председател в Македония си размениха остри реплики.
Не станаха ли прекомерно доста вълненията на Балканите, още преди да е подписано дефинитивно това съглашение?
Вълненията се чакаха, разяснява Мартин Минков, дълготраен сътрудник на БНР в Скопие. Аз не бих споделил, че те са на Балканите. Те, несъмнено, са в района, доколкото засягат двете директно ангажирани в този развой страни – Македония и Гърция. В тях в действителност вътрешнополитическата обстановка се изостри до краен лимит. Обсъжда се избор на съмнение в гръцкия парламент, пожелан от главната опозиционна партия „ Неа Демократиа “. Макар и не многочислени, дни наред има митинги на по-крайно националистически кръгове пред постройката на Народното събрание в Македония. Напрежение има.
Мартин Минков окачестви като „ фрапантно “ държанието на македонския президент Георге Иванов, който на процедура отхвърли диалог с министър-председателя Зоран Заев и министъра на външните работи Никола Димитров, които отидоха да го срещнат с постигнатите проекто-договорености с Гърция.
Драстично беше държанието на господин Иванов, който сведе срещата до 120 секунди, което намирам за невиждано, заявявайки че няма да постави подписа си като държавен глава под този документ, с цел да стартира процеса на негова ратификация. Излиза, че той отхвърля да го подпише преди даже да го е прочел. По-изненадващо, евентуално освен за мен, беше решението на Георге Иванов, часове след тази среща в Скопие, да пристигна в София и да потърси легитимация на личната си позиция.
Но не я получи. Българският президент Румен Радев окачестви диалога с македонския си сътрудник като сложен.
В този диалог Радев заявява ясно и недвусмислено поддръжката на България за евроатлантическата вероятност на Македония. На дипломатически език беше казано на Георге Иванов, че не се споделя неговата позиция, защото блокиране от негова страна на бъдещото съглашение оставя Македония в капсулата, в която беше държана в изолираност от някогашните ръководещи ВМРО-ДПМНЕ. В допълнение на това, българският министър- ръководител Бойко Борисов отклони среща с македонския президент с доста ясна обосновка – такава би вкарала България в изострен вътрешнополитически спор, който е проблем на македонското общество. Подобно нещо би се изтълкувало като вътрешнополитическа интервенция на България, още повече, че сега тя ръководи Съвета на Европейски Съюз, който изрично поддържа постигането на съглашение с Гърция.
Така че в случай че има някакъв гаф, според мен, той е във обстоятелството, че въпреки и авансово планувано, визитата на Георге Иванов въобще се състоя. При тази извънредно деликатна и напрегната обстановка както в Скопие, по този начин и в Атина, Георге Иванов имаше цялостно съображение да помоли за отсрочване на авансово плануваното посещаване в България. Но той не го направи, в противен случай, опита се да получи легитимация тук.
На срещата в София сред двамата президенти Румен Радев е настоял България да получи гаранции, че новото име няма да засегне нейните ползи.
Евентуалното ново име – Северна Македония, не е най-хубавото от българска позиция, само че то е задоволително компромисно, а в един компромис никой не може да бъде изцяло удовлетворен. Този компромис би спомогнал за нещо, което е приоритет за България – начало на действителен евроинтееграционен развой за Македония.
Гаранции – да. Гаранции ние би трябвало да имаме, без значение че в контракта – аз четох текста му, който беше декласифициран нощес от македонското държавно управление, има уговорка, която споделя, че договорът в никаква степен не визира връзките на двете високодоговарящи се страни с трети страни.
Това е интернационален стандарт, само че по този начин или другояче съдържа известни гаранции. По-важно е при смяна на името на Република Македония, със подобаващ анекс към нашия контракт за другарство и добросъседство, да се посочи, че двете страни нямат и не могат да позволен каквито и да било искания във връзка с език, еднаквост, история и т. н. Не е елементарно да се реализира тази уговорка, само че не трябва да се преувеличава отрицателното ненапълно за нас звучене на името Северна Македония. В днешно време това име единствено по себе си не може да бъде съображение за искания от страна на която и да било власт в Скопие към пиринската част на географската област.
Кой е реалистичният сюжет за развиване на обстановката и привършване на сагата с името на Македония?
Големият актив за България в границите на нейното европредседателство е слагането в дневния ред на Европейски Съюз на проблемите на Западните Балкани и настояването народите в този район да не бъдат лишавани от европейска вероятност. Но събитията от последните дни, извънредно мъчно постигнатият компромис сред Скопие и Атина във връзка с новото име и доста острите реакции на крайни националистически, само че и на по-широки публични кръгове както в Скопие, по този начин и в Атина, демонстрират, че районът остава много проблематичен.
В този район има прекалено много история, прекалено много страсти. От тази позиция всякакво изненадващо развиване продължава да бъде допустимо. Аз персонално към момента съм 50 на 50 ще се реализира ли до дъно компромис сред Атина и Скопие, т. е. ще се осъществя ли заложеното в контракта, което отваря пътя на Македония към НАТО и Европейски Съюз. Не по-малко действителна обаче е вероятността процесът да бъде блокиран.
Дали в този момент, с вероятно събаряне на държавното управление на Ципрас – тогава съглашението няма да бъде подписано, само че считам че няма да се стигне до това, или при извънредно затрудняване на процеса по ратификация и влизане в действие на съглашението, което на процедура би го обезсмислило. Реални са и двата разновидността от позиция на днешния ден.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ