Имате избор, драги родители!
Българското общество се развълнува мощно през последните дни от случая на живеещата в Норвегия Цветелина Оланд, чиито две деца били отнети от тамошните управляващи и изпратени в обособени приемни фамилии. Веднага започнаха дежурните разногласия дали това е принуда на страната, или "майката си го е търсела ". А също - има ли преднамерено отношение към чужденците (особено от Източна и Централна Европа) и потомците от смесени бракове, или страната си извършва функционалностите? Още повече че има не един и два такива случаи с жители на Чехия, Полша, Румъния, а и България.
Истината, както нормално, е някъде по средата. От една страна, норвежките закони са доста строги и са за всички. Тяхната работа "Барневернет " извежда децата от фамилията и при най-малки подозрения за физическо малтретиране или душевен тормоз. А за такива се считат както един пестник, по този начин и насилственото хранене да вземем за пример. Норвегия е една от страните с най-хубава отбрана на правата на децата и не е изключено в този си блян чиновниците да стигат и до крайности.
От друга страна, надълбоко вкоренено в българския традиционен нрав (а става известно освен в българския) е, че "дървеният Господ " е най-хубавият асистент във възпитанието. И това разбиране към момента е настоящо. Дете, което не е побийвано като малко, не може да порасне, споделяха нашите баби. Освен това родителите у нас не престават да считат, че детето е тяхна благосъстоятелност и могат да вършат с него каквото си изискат, щом са го основали, хранят го, обличат го. И най-много, че децата се основават, с цел да има кой да гледа родителите на старини. Демек отрочетата да си платят дълга, а родителската инвестиция на млади години да се върне на старини.
Да не приказваме, че по времето, когато България е била към момента селска, земеделска страна, фамилиите са имали по доста деца, тъй като за обработката на нивите е била нужна работна ръка. Евтина освен това. На "българите от остаряло време " и през разум не им е минавало, че детето има свои права и достолепие, които би трябвало да се зачитат. Че то е обособена персона и има право на собствен живот. Нещо, което Норвегия и други европейски страни в наши дни са издигнали в фетиш.
Манталитетът и културно-битовите обичаи обаче са едно, а законите - друго. Особено когато си решил да живееш в чужбина - поради по-високия стандарт. И може би е редно, преди да се качиш на самолета, да се запознаеш по-подробно с нравите, обичаите и законодателството там. Да знаеш какво може и какво не. В края на краищата всичко си има цена - живееш в подредена страна с високи приходи, само че се съобразяваш с тамошните правила. Другият вид е - връщаш се в България, получаваш 500-600 лева заплата, блъскаш си главата в бюрократични и корупционни стени, дерат те отвред, само че пък можеш да си биеш детето колкото си искаш. Малко евентуално е някой комшия да подаде сигнал на съответните служби, тъй като и той прави същото. Пък и да подаде, по-сигурно е, че никой няма да си мръдне пръста. Ще го направи единствено в случай че се разчуе в медиите.
Става дума за същите институции и органи, които би трябвало да оказват помощ на родители, изпитващи усложнения при развъждането и възпитаването на децата си. Но са безусловно незаинтересовани от тези проблеми. Същите, които правеха на маймуни майките на деца с увреждания, протестиращи за заслужен живот, до момента в който не гръмна абсурдът с недопускането им в Народното събрание.
Имате избор, драги родители!
Истината, както нормално, е някъде по средата. От една страна, норвежките закони са доста строги и са за всички. Тяхната работа "Барневернет " извежда децата от фамилията и при най-малки подозрения за физическо малтретиране или душевен тормоз. А за такива се считат както един пестник, по този начин и насилственото хранене да вземем за пример. Норвегия е една от страните с най-хубава отбрана на правата на децата и не е изключено в този си блян чиновниците да стигат и до крайности.
От друга страна, надълбоко вкоренено в българския традиционен нрав (а става известно освен в българския) е, че "дървеният Господ " е най-хубавият асистент във възпитанието. И това разбиране към момента е настоящо. Дете, което не е побийвано като малко, не може да порасне, споделяха нашите баби. Освен това родителите у нас не престават да считат, че детето е тяхна благосъстоятелност и могат да вършат с него каквото си изискат, щом са го основали, хранят го, обличат го. И най-много, че децата се основават, с цел да има кой да гледа родителите на старини. Демек отрочетата да си платят дълга, а родителската инвестиция на млади години да се върне на старини.
Да не приказваме, че по времето, когато България е била към момента селска, земеделска страна, фамилиите са имали по доста деца, тъй като за обработката на нивите е била нужна работна ръка. Евтина освен това. На "българите от остаряло време " и през разум не им е минавало, че детето има свои права и достолепие, които би трябвало да се зачитат. Че то е обособена персона и има право на собствен живот. Нещо, което Норвегия и други европейски страни в наши дни са издигнали в фетиш.
Манталитетът и културно-битовите обичаи обаче са едно, а законите - друго. Особено когато си решил да живееш в чужбина - поради по-високия стандарт. И може би е редно, преди да се качиш на самолета, да се запознаеш по-подробно с нравите, обичаите и законодателството там. Да знаеш какво може и какво не. В края на краищата всичко си има цена - живееш в подредена страна с високи приходи, само че се съобразяваш с тамошните правила. Другият вид е - връщаш се в България, получаваш 500-600 лева заплата, блъскаш си главата в бюрократични и корупционни стени, дерат те отвред, само че пък можеш да си биеш детето колкото си искаш. Малко евентуално е някой комшия да подаде сигнал на съответните служби, тъй като и той прави същото. Пък и да подаде, по-сигурно е, че никой няма да си мръдне пръста. Ще го направи единствено в случай че се разчуе в медиите.
Става дума за същите институции и органи, които би трябвало да оказват помощ на родители, изпитващи усложнения при развъждането и възпитаването на децата си. Но са безусловно незаинтересовани от тези проблеми. Същите, които правеха на маймуни майките на деца с увреждания, протестиращи за заслужен живот, до момента в който не гръмна абсурдът с недопускането им в Народното събрание.
Имате избор, драги родители!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ