Българският ужас - така известният наш журналист Кеворк Кеворкян озаглави

...
Българският ужас - така известният наш журналист Кеворк Кеворкян озаглави
Коментари Харесай

Кеворк Кеворкян: Не само властниците - всички сме свикнали със злото, а то е и заразно

" Българският смут " - по този начин известният наш публицист Кеворк Кеворкян озаглави последната си обява в формалната си Фейсбук страница.

От " Фокус " публикуваме думите му без редакторска интервенция:

" БЪЛГАРСКИЯТ УЖАС

Властниците ни нямат предпочитание да се държат най-малко донейде обичайно с Народа – да вземем за пример, да обговорят в точния момент някакъв проблем, да се опитат някак да го обяснят. Дори да ни залъжат нещо е за предпочитане, в сравнение с да мълчат като пукали.

И " Не се сещат да изтърван даже една въздишка, когато хора умират като скотове – това е фраза от дописката ми " Сношение с уродливото “ от

2008 година.

Нищо не се е трансформирало от този момент. Сякаш са им изболи очите на властниците и те не виждат Злото, до момента в който не се случи нещо изключително – само че и тогава не схващат, че ужасът не е единствено във подправените домове за възрастни. Издевателствата в тях въобще не са вест – от разкритията за Домът за сираци в Могилино минаха повече от 15 години, само че нищо не се промени, единствено Злото става все по-изобретателно.

То надзърта от доста места в клетия ни живот. Около милион и половина души оцеляват някак под линията на бедността. Сегашните разкрития за издевателствата в няколко престъпни домове са едно улеснение за Властта – тъй като те водят вниманието на публиката и прикриват протичащото се в Големия Дом България. И за какво да чакаме някаква нормалност в тези домове, когато самата страна в доста случаи работи безмилостно и към този момент даже не се оправдава за немощта си.

И старателно се крие от Злото – и по този начин го предизвиква още повече. Не единствено властниците – всички сме привикнали със злото, а то е и заразно. Но многословните ратаи от Фабриката за неистини на властта въобще не ни споделят, по какъв начин ни трансформира това? Какво се случва с нас, когато сме жители на една бездушна власт?

Залисани в старанието си бъдат образцовите евро-послушници, властниците ни не си задават такива въпроси. Те са слепи и за чудовищните несъответствия с естествения живот, в които би трябвало да оцеляват на практика отписаните българи – освен тия от скотската зона на фиктивното оцеляване, само че и мнозина други. Колцина от тях си дават сметка, че са нещастни – или към този момент даже не се замислят върху това, уверени, че това положение им е отредено от някаква зла мощ.

И, в последна сметка, какви благоприятни условия им дава Големият Български Дом, с цел да бъде най-малко ненапълно обективна и смислена връзката им с Живота?

Или към този момент дефинитивно са се убедили, че " Животът е да се валяш в несгоди “, както споделяше един публицист.

Телевизиите няма за какво да си губят времето с хора, които са подготвени да се лигавят към въпросите им. Щом толкоз гневно настояват, че Ужасът господства и в ония места, които би трябвало да бъдат средище на милостта и състраданието – тогава към този момент се постанова да търсят и да позволяват в студията единствено тези властници, които имат някакви отговори.

Разбира се, ясни отговори тук скоро няма да дочакаме – това също е една от особеностите на Българският Ужас. Ще би трябвало да се задоволим с доставеното ни от " Поглед на празни очи “ – както се пееше в една ария.

За нашите властници е несъмнено, че всекидневно пропущат да видят таман това, което е пред очите им – или пък не съумяват да го видят и с мозъка си.

Злодействата ще не престават – а обясненията все ще липсват, до момента в който ни убедят, че самият Живот е Злодеят.

Седмица след разкритията за новите изстъпления във фиктивните старешки домове, ентусиазмът/общият стартира очевидно да изветрява – изцяло естествено. Свикнали сме да се утешаваме с въпроси, които остават без отговори.

Направи усещане, че най-важният въпрос – " Защо? “ – въобще не се чу. Обяснението е просто: тъй като щеше да ни води право към същинските виновници. Трябваше да се задоволим с някакви неугледни видове – явно сложени лица в старческите домове – които са си играели на Менгеле.

И в този момент, и още веднъж отново изпраха същинските грешници - властниците.

Те пък като че ли все по-трудно разграничават Доброто от Злото. "
Източник: focus-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР