Агресия, апатия и бумащина стресират българския учител
Българският преподавател работи под сериозен стрес. Най-сериозен фактор за това е несъразмерното административно натоварване. Агресията на учениците или тяхната незаинтересованост също се отразяват извънредно отрицателно върху психическото положение на педагозите. Това демонстрират данни от първото национално представително изследване за диагностика на синдрома на прегряване при педагогическите експерти у нас. За резултатите споделя пред " Труд " доктор Юлиян Петров, ръководител на профсъюз " Образование ".
Проучването до момента е обхванало 3000 педагози от всички области на страната и от всевъзможни възрасти. То е по концепция на синдиката, Министерството на образованието и науката и Пловдивския университет.
Факторите, които водят до продължителен стрес са и часовете ексклузивен труд - над 60 на седмица, неприятната връзка с институции и родители, както и бързата смяна на нормативната база, регистрират от синдиката.
Оказва се и че на 8 от 10 учители работи доста отрицателно експанзията на някои възпитаници.
Ако 50% е експанзията, 50% при този стресов фактор е и апатията на останалата част от учениците. Да, те стоят в клас, да, те участват, само че липсват резултати. Тази незаинтересованост е добита от статукво, което години наред е спомагало за развиването на този стресов фактор, пояснява предварителните резултати Петров.
Един от другите настоящи стресори, може би в порядъка 65%, е че имаме доста мъчно партниране с българските родители. Те по някакъв метод са се съгласили и са известени за учебния устав, само че доста постоянно самите те способстват за нарушавания на този устав. Те или не стимулират децата си, или не ги задължават да извършват правилника, а още по-лошо – по някакъв метод се намесват, дават препоръки и оферти, за които нямат потенциал, няма обучение, пишат най-различни тъжби, сигнали, а това въздейства като голям стрес на учителите и шефовете, регистрира още ръководителят на профсъюз " Образование ".
Проучването до момента е обхванало 3000 педагози от всички области на страната и от всевъзможни възрасти. То е по концепция на синдиката, Министерството на образованието и науката и Пловдивския университет.
Факторите, които водят до продължителен стрес са и часовете ексклузивен труд - над 60 на седмица, неприятната връзка с институции и родители, както и бързата смяна на нормативната база, регистрират от синдиката.
Оказва се и че на 8 от 10 учители работи доста отрицателно експанзията на някои възпитаници.
Ако 50% е експанзията, 50% при този стресов фактор е и апатията на останалата част от учениците. Да, те стоят в клас, да, те участват, само че липсват резултати. Тази незаинтересованост е добита от статукво, което години наред е спомагало за развиването на този стресов фактор, пояснява предварителните резултати Петров.
Един от другите настоящи стресори, може би в порядъка 65%, е че имаме доста мъчно партниране с българските родители. Те по някакъв метод са се съгласили и са известени за учебния устав, само че доста постоянно самите те способстват за нарушавания на този устав. Те или не стимулират децата си, или не ги задължават да извършват правилника, а още по-лошо – по някакъв метод се намесват, дават препоръки и оферти, за които нямат потенциал, няма обучение, пишат най-различни тъжби, сигнали, а това въздейства като голям стрес на учителите и шефовете, регистрира още ръководителят на профсъюз " Образование ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ