Българският спринтьор Николай Антонов, с гръмкия прякор Легендата, бе известен

Българският спринтьор Николай Антонов, с гръмкия прякор Легендата, бе прочут в целия свят като най-бързия бял човек. И това не е инцидентно – в пика на спортната си кариера надбягвал е някои от най-значимите фигури в леката атлетика – Карл Луис, Линфорд Кристи и Бен Джонсън. Роден е на 17 август 1968 година в Разград. През 1988 година става вицешампион на Европа на 200 метра в Будапеща. През 1991 година става международен първенец в Севиля. В този интервал Ники Антонов бие безусловно всички тъмнокожи спринтьори в късите дистанции. За жал по това време славата му го плъзва по наклонената повърхност и той влиза в обкръжението на знаковите мутри. Приключва кариерата си и се потопява в море от алкохол, опиати и хазарт. Отключва психологични проблеми, прави и два опита за самоубийство. При единия си разпаря корема, при другия залага на вените на ръката. После прави опит за въоръжен обир на инкасо автомобил. Накрая стига и до психиатрията.

Прибрал се е да живее в родния Разград с майка си, получава инвалидна пенсия от 300 лв.. Здравето на спортиста, донесъл толкоз популярност на България, се утежнява внезапно преди година. Тогава, след поредна бурна вечер, е блъснат от автомобил на пешеходна пътека. Сега куца, под очите му се браздят дълбоки сенки. Не е съумял да се излекува и от пороците си. Постоянно прекарва вечерите си в казиното с вярата да изкара малко повече за себе си и за околните си. „ Играя, пия… Играя – хазарт. На машинки. Направих 430 лв., желаех още 70. Накрая изгубих 700 лв.. И не можах да мигна, от това са ми сенките. Как да мигна – инжекцията ми е 500 лв.. Имам счупени хрущяли, кости… Един цига*ин даде обратно измежду нощ и ме смаза. Слиза от колата и вика: „ Добре си, ще се оправиш, на ти 20 лв.! “ А аз не мога да мръдна. От тогава смъкнах 40 кг. Но най-малко имам да прибирам пари назаем от хора в града “, споделя Таланта. Съдбата му е тежка – би трябвало всяка година да поставя по една от въпросните инжекции, а в случай че издържи след десетина година ще му сменят коленната става. Въпреки всичко не се отчайва. „ Трябва да почивам повече, да карам колело, да съблюдавам режим. Нека да си направя първо инжекцията, пък по-късно лека бавно. Ще си стъпя на краката, ще си оправя здравето “, зарича се Антонов.