Борисов и неговият приятел Тайпи
Българският министър председател не пропуща опция да изтъкне другарските си връзки с турския президент Ердоган, който другарски назовава Тайпи. Тази непосредственост покачва цената на Борисов в Европейски Съюз, само че в България му основава проблеми, разяснява Иван Бедров за Deutsche Welle.
" На Ердоган му споделям Тайпи още от времената, когато бяхме кметове”. Тези думи на българския министър председател Бойко Борисов са от 2017 година, когато Реджеп Тайип Ердоган обвиняваше европейските водачи в нацизъм, а връзките сред Турция и Европа бяха извънредно влошени.
Двамата са били кметове по друго време и с 10 години разлика, само че тук значимо е обръщението - Борисов не пропуща опция да назова турския президент Тайпи и да посочи, че “така му споделят околните приятели”. И в действителност: Борисов наподобява като най-близкия на Ердоган европейски водач. “Благодаря на Тайпи”, произнесе той за следващ път в първите дни на 2018 при откриването на реставрираната българска Желязна черква “Свети Стефан” в Истанбул. А Ердоган му върна жеста с думите “Искам да благодаря на моя другар Бойко Борисов”.
Именно на фона на тези връзки министър председателят на България ще бъде хазаин на срещата на ръководителите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, планувана за 26 март във Варна. Надеждите са Брюксел и Анкара да възстановят директния разговор, който на процедура бе пресечен поради всеобщите нарушавания на човешки права в Турция след потушаването на опита за прелом през лятото на 2016 година.
Как българският министър председател се оказа в средата на всичко това? В момента България е ротационен ръководител на Европейски Съюз, а Европа и Турция започнаха да затоплят връзките си - и към този момент им е време за нормализиране на разговора. И мигрантите, и Сирия, и Кипър са тематики, които не чакат. Съвпадението във времето обаче не е задоволителен отговор - идващият ръководител на Съвета на Европейски Съюз е Австрия, само че никой не може да си показа младия канцлер Себастиан Курц в ролята на медиатор и другар и на двете страни, който приканва към взаимни отстъпки. Именно това се чака от Борисов. При него няма заплаха да сложи остро въпроса за нарушаването на човешки права и да изиска преустановяване на договарянията за еврочленство на Турция, както би направил Курц.
А за какво Борисов има такива връзки с Ердоган? Очевидните отговори са два - персонални благосклонности и респект/страх от силата на съседа. Борисов неведнъж е изразявал увлечение към мачисткия жанр на ръководство на Путин и Ердоган - мощните момчета са неговите хора. Нееднократно е признавал също по този начин, че се опасява “да не дойдат 200 хиляди бежанци от Турция”. Страхува се и от “най-голямата войска в Европа”. След срещата си с Курц Борисов напомни, че Османската империя може да е стигнала до Виена, само че България е била под нейно притежание в продължение на пет века. Изрече на глас и страховете от “Трета международна война” във връзка дейностите на Турция: “Вариантите са два - или да се опитаме с дипломация, мир и такт да се измъкнем от рецесията, или да докараме войска от НАТО, която да застане против друга натовска армия”.
Докато околните връзки на Борисов с Ердоган покачват цената му в границите на Европейски Съюз (защото все някой би трябвало да приказва с Анкара), на вътрешната сцена тази непосредственост му основава проблеми. Българите обичайно възприемат Турция като опасност, пояснения за което не е мъчно да се открият в историята. Самият Ердоган също се старае да основава компликации на своя български другар - през няколко месеца споделя по какъв начин Кърджали е или “в сърцето му”, или в “душевните граници” на Турция. Последната имитация даде мотив на опозиционната Българска социалистическа партия да изиска от Борисов да заявява пред Ердоган, че това е “провокация против суверенитета и националната целокупност на България”.
Критиките против Борисов по тази линия идват както от консервативни националистически позиции, по този начин и от демократични проевропейски - Съюзът на съдииите в България го прикани “да покаже национално достолепие, самочувствие, храброст и праволинейност при отстояването на съществени демократични принципи” и да се застъпи за арестуваните над 3 хиляди съдии и прокурори в Турция. Борисов отнесе рецензии и през август 2016, когато София небрежно екстрадира Абдуллах Бююк по искане на Анкара, без да се произнесе български съд. В този ред идват и въпросите дали оповестените от Турция данни за контрабанда на създадени в България цигари не вършат българските управляващи по-сговорчиви.
На всичко това Борисов дава отговор с увещание за евентуалната заплаха от мигранти и за неговата отговорност като министър председател на България. А задачата си разгласи още при започване на тази година в Истанбул: “Ние сме длъжни през 2018 да възстановяваме и да създадем връзките сред Европейски Съюз и Турция такива, каквито бяха преди единствено няколко години”.
" На Ердоган му споделям Тайпи още от времената, когато бяхме кметове”. Тези думи на българския министър председател Бойко Борисов са от 2017 година, когато Реджеп Тайип Ердоган обвиняваше европейските водачи в нацизъм, а връзките сред Турция и Европа бяха извънредно влошени.
Двамата са били кметове по друго време и с 10 години разлика, само че тук значимо е обръщението - Борисов не пропуща опция да назова турския президент Тайпи и да посочи, че “така му споделят околните приятели”. И в действителност: Борисов наподобява като най-близкия на Ердоган европейски водач. “Благодаря на Тайпи”, произнесе той за следващ път в първите дни на 2018 при откриването на реставрираната българска Желязна черква “Свети Стефан” в Истанбул. А Ердоган му върна жеста с думите “Искам да благодаря на моя другар Бойко Борисов”.
Именно на фона на тези връзки министър председателят на България ще бъде хазаин на срещата на ръководителите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, планувана за 26 март във Варна. Надеждите са Брюксел и Анкара да възстановят директния разговор, който на процедура бе пресечен поради всеобщите нарушавания на човешки права в Турция след потушаването на опита за прелом през лятото на 2016 година.
Как българският министър председател се оказа в средата на всичко това? В момента България е ротационен ръководител на Европейски Съюз, а Европа и Турция започнаха да затоплят връзките си - и към този момент им е време за нормализиране на разговора. И мигрантите, и Сирия, и Кипър са тематики, които не чакат. Съвпадението във времето обаче не е задоволителен отговор - идващият ръководител на Съвета на Европейски Съюз е Австрия, само че никой не може да си показа младия канцлер Себастиан Курц в ролята на медиатор и другар и на двете страни, който приканва към взаимни отстъпки. Именно това се чака от Борисов. При него няма заплаха да сложи остро въпроса за нарушаването на човешки права и да изиска преустановяване на договарянията за еврочленство на Турция, както би направил Курц.
А за какво Борисов има такива връзки с Ердоган? Очевидните отговори са два - персонални благосклонности и респект/страх от силата на съседа. Борисов неведнъж е изразявал увлечение към мачисткия жанр на ръководство на Путин и Ердоган - мощните момчета са неговите хора. Нееднократно е признавал също по този начин, че се опасява “да не дойдат 200 хиляди бежанци от Турция”. Страхува се и от “най-голямата войска в Европа”. След срещата си с Курц Борисов напомни, че Османската империя може да е стигнала до Виена, само че България е била под нейно притежание в продължение на пет века. Изрече на глас и страховете от “Трета международна война” във връзка дейностите на Турция: “Вариантите са два - или да се опитаме с дипломация, мир и такт да се измъкнем от рецесията, или да докараме войска от НАТО, която да застане против друга натовска армия”.
Докато околните връзки на Борисов с Ердоган покачват цената му в границите на Европейски Съюз (защото все някой би трябвало да приказва с Анкара), на вътрешната сцена тази непосредственост му основава проблеми. Българите обичайно възприемат Турция като опасност, пояснения за което не е мъчно да се открият в историята. Самият Ердоган също се старае да основава компликации на своя български другар - през няколко месеца споделя по какъв начин Кърджали е или “в сърцето му”, или в “душевните граници” на Турция. Последната имитация даде мотив на опозиционната Българска социалистическа партия да изиска от Борисов да заявява пред Ердоган, че това е “провокация против суверенитета и националната целокупност на България”.
Критиките против Борисов по тази линия идват както от консервативни националистически позиции, по този начин и от демократични проевропейски - Съюзът на съдииите в България го прикани “да покаже национално достолепие, самочувствие, храброст и праволинейност при отстояването на съществени демократични принципи” и да се застъпи за арестуваните над 3 хиляди съдии и прокурори в Турция. Борисов отнесе рецензии и през август 2016, когато София небрежно екстрадира Абдуллах Бююк по искане на Анкара, без да се произнесе български съд. В този ред идват и въпросите дали оповестените от Турция данни за контрабанда на създадени в България цигари не вършат българските управляващи по-сговорчиви.
На всичко това Борисов дава отговор с увещание за евентуалната заплаха от мигранти и за неговата отговорност като министър председател на България. А задачата си разгласи още при започване на тази година в Истанбул: “Ние сме длъжни през 2018 да възстановяваме и да създадем връзките сред Европейски Съюз и Турция такива, каквито бяха преди единствено няколко години”.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ