Патриарх Неофит: Благовещение е денят, в който църквата се обръща с любов към жената
Българският патриарх Неофит направи послание към всички вярващи на Благовещение, оповестиха от пресцентъра на Българската патриаршия.
Цялото послание:
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Всяка година в деня на Благовещението със светла наслада означаваме началото на богочовешката история на спасението. Славословим Бога и си спомняме решаващата за света и човечеството среща на Божията отроковица и Приснодева Мариам с архангел Гавриил – архистратига и благовестител, пратен, с цел да ѝ заяви най-радостната новина: че удобният миг наближава и следва откриването на дивната и велика загадка, " скривана от епохи в Бога “ (Еф. 3:9) – тайната на Боговъплъщението; че дългото очакване на старозаветните праведници за идването на обещания Месия и Спасител доближава към своя край; че настава " удобната Господня година “ (Лука 4:19).
В този предопределен миг бъдещето на човешкия жанр е било в ръцете на една жена, която е била като всички други, като всички нас, която очевидно с нищо не се е отличавала от своите съвременници. С нищо друго, с изключение на със своето пословично примирение и последна отдаденост на Бога и Неговата воля, и с непорочност, пределно достижима за човешките сили и благоприятни условия. От нейния отговор в този миг на Благовещението е зависело всичко; нейното " да “ или нейното " не “ ще дефинират съдбините на всички – и не щеш ли тя дава отговор: " ето рабинята Господня; дано ми бъде по думата ти “ (Лука 1:38).
Едва ли в цялата човешка история, и преди, и след Боговъплъщението, е имало по-важно единодушие от това, което Пречистата Дева показва пред архангела-благовестител. Като всеки човек, тя също е била свободна да избира и нейният отговор не е трябвало непременно да бъде позитивен. Със забележителен нюх и чудесно познаване за тънкостите на човешката природа светият евангелист разказва и предава протичащото се в нейната душа: първичното смущение; обмислянето на вестта; сетне удивлението ѝ – само че по какъв начин ще бъде това? Единственото, което отсъства тук, е подозрението – на своя небесен събеседник тя не задава въпроса " само че белким това е допустимо? “, а единствено пита " по какъв начин? “: " по какъв начин ще бъде това, когато аз мъж не познавам? “ (Лука 1:34).
Това неявяване на всякакво подозрение в Божието всемогъщество, тази нейна дълбока и непоколебима убеденост в благия Божи промисъл и великодушие, готовността да бъде съработница на Твореца в Неговото домостроителство за спасението на човешкия жанр – всичко това отрежда на Пречистата Дева само по рода си значение и самопризнание в цялата богочовешка история: " ето, занапред ще ме облажават всички родове “ (Лука 1:48).
Тези оракулски думи на Пресвета Богородица са израз както на нейната най-чиста наслада и възхвала на Бога, по този начин и най-категоричното удостоверение за това, че тя не е била единствено един дисциплиниран реализатор на Божията воля, само че и надълбоко е осъзнавала смисъла и цялата значимост и неповторимост на това, в което свободно е приела и се е съгласила да взе участие. Осъзнавала е и е знаела, че " Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата благосклонност е из рода в жанр за ония, които Му се боят “ (Лука 1:49-50).
И радостното предсказване се сбъдва, а най-яркото удостоверение за това е любовта към Небесната Всецарица и молитвите към нея на целия християнски жанр. Навсякъде и във всички времена тя вечно ще остава " по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите “ – както я популяризираме в Богородичния химн. Свидетелство за това сме и всички ние, които и през днешния ден я възхваляваме и насочваме към нея горещи молебствия за себе си и за целия свят.
Като майка Божия Пресвета Богородица е майка и на всички християни, и на целия човешки жанр, за всички времена. Невидимо за телесните ни очи, но забележима за очите на сърцето, тя е всеки път с нас – както в храма, в богослужебното заседание, по този начин и във всяка обстановка, когато се нуждаем от нейната майчинска протекция. Със своята непорочност, святост и непоквареност тя остава безконечен пример за всички индивиди, тъй като всяка християнска душа е призвана да се очисти по този начин, както беше чиста и непорочна Преблагословената Дева.
БРАТЯ И СЕСТРИ,
Празникът Благовещение Богородично е и ден, в който светата Църква се обръща с особена обич и благословение към жената-християнка. Почитта, която християнството и Църквата отдават на дамата, и пиедесталът, на който я издигат, са несравними с нищо друго. И по тази причина не е инцидентно, че в нашето недалечно минало този празник е бил празнуван от предците ни и като Ден на майката. Ето за какво през днешния ден мислите и молитвите ни са с всички Божии рабини, които с ревнивост и старание, с даруваните им от Бога гении ежедневно способстват за задачата на светата Църква.
Особено се молим през днешния ден за дамите, които скърбят за съпрузи, братя и рожби, изгубени или потърпевши в вилнеещата към този момент втора година пагубна война в братска Украйна, както и във всяко друго злополучие. Съпричастни сме с техните страдания и болки, и горещо просим от Господа и Пресветата наша Владичица Богородица да ги утешат в скръбта им.
Молитвите и майчинското покровителство на Всесветата Небесна Царица и всеки път Дева Богородица да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
Цялото послание:
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Всяка година в деня на Благовещението със светла наслада означаваме началото на богочовешката история на спасението. Славословим Бога и си спомняме решаващата за света и човечеството среща на Божията отроковица и Приснодева Мариам с архангел Гавриил – архистратига и благовестител, пратен, с цел да ѝ заяви най-радостната новина: че удобният миг наближава и следва откриването на дивната и велика загадка, " скривана от епохи в Бога “ (Еф. 3:9) – тайната на Боговъплъщението; че дългото очакване на старозаветните праведници за идването на обещания Месия и Спасител доближава към своя край; че настава " удобната Господня година “ (Лука 4:19).
В този предопределен миг бъдещето на човешкия жанр е било в ръцете на една жена, която е била като всички други, като всички нас, която очевидно с нищо не се е отличавала от своите съвременници. С нищо друго, с изключение на със своето пословично примирение и последна отдаденост на Бога и Неговата воля, и с непорочност, пределно достижима за човешките сили и благоприятни условия. От нейния отговор в този миг на Благовещението е зависело всичко; нейното " да “ или нейното " не “ ще дефинират съдбините на всички – и не щеш ли тя дава отговор: " ето рабинята Господня; дано ми бъде по думата ти “ (Лука 1:38).
Едва ли в цялата човешка история, и преди, и след Боговъплъщението, е имало по-важно единодушие от това, което Пречистата Дева показва пред архангела-благовестител. Като всеки човек, тя също е била свободна да избира и нейният отговор не е трябвало непременно да бъде позитивен. Със забележителен нюх и чудесно познаване за тънкостите на човешката природа светият евангелист разказва и предава протичащото се в нейната душа: първичното смущение; обмислянето на вестта; сетне удивлението ѝ – само че по какъв начин ще бъде това? Единственото, което отсъства тук, е подозрението – на своя небесен събеседник тя не задава въпроса " само че белким това е допустимо? “, а единствено пита " по какъв начин? “: " по какъв начин ще бъде това, когато аз мъж не познавам? “ (Лука 1:34).
Това неявяване на всякакво подозрение в Божието всемогъщество, тази нейна дълбока и непоколебима убеденост в благия Божи промисъл и великодушие, готовността да бъде съработница на Твореца в Неговото домостроителство за спасението на човешкия жанр – всичко това отрежда на Пречистата Дева само по рода си значение и самопризнание в цялата богочовешка история: " ето, занапред ще ме облажават всички родове “ (Лука 1:48).
Тези оракулски думи на Пресвета Богородица са израз както на нейната най-чиста наслада и възхвала на Бога, по този начин и най-категоричното удостоверение за това, че тя не е била единствено един дисциплиниран реализатор на Божията воля, само че и надълбоко е осъзнавала смисъла и цялата значимост и неповторимост на това, в което свободно е приела и се е съгласила да взе участие. Осъзнавала е и е знаела, че " Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата благосклонност е из рода в жанр за ония, които Му се боят “ (Лука 1:49-50).
И радостното предсказване се сбъдва, а най-яркото удостоверение за това е любовта към Небесната Всецарица и молитвите към нея на целия християнски жанр. Навсякъде и във всички времена тя вечно ще остава " по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите “ – както я популяризираме в Богородичния химн. Свидетелство за това сме и всички ние, които и през днешния ден я възхваляваме и насочваме към нея горещи молебствия за себе си и за целия свят.
Като майка Божия Пресвета Богородица е майка и на всички християни, и на целия човешки жанр, за всички времена. Невидимо за телесните ни очи, но забележима за очите на сърцето, тя е всеки път с нас – както в храма, в богослужебното заседание, по този начин и във всяка обстановка, когато се нуждаем от нейната майчинска протекция. Със своята непорочност, святост и непоквареност тя остава безконечен пример за всички индивиди, тъй като всяка християнска душа е призвана да се очисти по този начин, както беше чиста и непорочна Преблагословената Дева.
БРАТЯ И СЕСТРИ,
Празникът Благовещение Богородично е и ден, в който светата Църква се обръща с особена обич и благословение към жената-християнка. Почитта, която християнството и Църквата отдават на дамата, и пиедесталът, на който я издигат, са несравними с нищо друго. И по тази причина не е инцидентно, че в нашето недалечно минало този празник е бил празнуван от предците ни и като Ден на майката. Ето за какво през днешния ден мислите и молитвите ни са с всички Божии рабини, които с ревнивост и старание, с даруваните им от Бога гении ежедневно способстват за задачата на светата Църква.
Особено се молим през днешния ден за дамите, които скърбят за съпрузи, братя и рожби, изгубени или потърпевши в вилнеещата към този момент втора година пагубна война в братска Украйна, както и във всяко друго злополучие. Съпричастни сме с техните страдания и болки, и горещо просим от Господа и Пресветата наша Владичица Богородица да ги утешат в скръбта им.
Молитвите и майчинското покровителство на Всесветата Небесна Царица и всеки път Дева Богородица да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ