Българският лекарски съюз ще допринесе за изработването на механизъм за

Българският лекарски съюз ще способства за изработването на механизъм за остойностяване на лекарския и сестирнския труд по два метода: като показа в работната група в Министерство на здравеопазването към този момент основана от съсловната организация методика, основана на непознат опит; и като употребява специализиализирана консултантска помощ за остойностяването. Целта е да стане ясна действителната себестойност на лекарския и сестринския труд и дали актуалните цени на другите медицински услуги я подсигуряват или се постанова нарастване. Това заяви в изявление за Mеdiapool ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров. Той уточни, че огромна част от лечебните заведения: и частни, и държавни, и общински са нараснали възнагражденията на личния състав си в последните месеци и са достигнали или се приближават до заложените в КТД и НРД минимални прагове от 2000 лева за доктор, 1500 лева за здравна сестра и 910 лева за санитар, макар че условието беше оспорено пред съда.

" Останалите, които не могат, няма да ги избави решение на съда. Защото оставайки на опашката по хонорари на личния състав, те ще се обезкървят откъм лекари и медицински сестри ", споделя Маджаров. На рецензиите на някои болнични шефове, че е тяхна работа да дефинират заплатите в лечебните заведения, а не да им се спускат административно, Маджаров дава отговор, че това е правилно и точно поради това и те носят отговорност за огромния дисбаланс във възнагражденията в системата.

Според него е вярно да се подтикват достижения и не би трябвало да има уравновиловка в заплащането, само че първо би трябвало да се подсигури едно обичайно базово възнаграждение и върху него да има бонуси.

Служебният екип на Министерство на здравеопазването даде поръчка да остойности лекарския и сестринския труд. В БЛС сте работили по такова остойностяване, ще бъде ли употребявано нещо от него и на какви правила стъпва то?

Аз разбрах, че една от самодейностите на новото управление на Министерство на здравеопазването е да започва процедура по разработване на действителна себестойност на медицинските услуги освен за лекарите, само че и за експертите по здравни грижи. Да, ние отпреди години имаме една разработка в БЛС, която употребява външен опит и е основана на коефициенти. Ние не можем да претендираме, че тя е съвършена, най-малкото тъй като е основана от работна група тук, при нас, а не от специалисти в региона на остойностяването. Доколкото знам ще имаме покана да излъчим представители в работната група към Министерство на здравеопазването.

Така че нашите представители ще показват тази наша разработка. Но в БЛС имаме упоритост и това е гласувано от нашия събор, със средства от бюджета на организацията да наемем профилирана организация, която има нужната подготвеност и да ни съветва при създаването на такава методика за остойностяване на медицинсите действия. Така че ще разчитаме също и на това. Т.е. ще участваме в самодейността на Министерство на здравеопазването както с към този момент готовата разработка отпреди години, по този начин и ще наемем организация с експертиза в тази област.

Според вас, на какви правила би трябвало да стъпи това остойностяване в Министерство на здравеопазването: дали в границите на сегашната стойност на клиничните пътеки някакъв % да е за хонорари или без значение да се пресметна какъв брой коства трудът?

Точно тъй като лекарите не сме учили тази материя, не сме тези, които знаем тъкмо какво се включва при пресмятане себестойността на даден артикул. Още повече като става въпрос за труда на лекаря, имайки поради годините обучение, квалификацията, вложени средства. Затова взехме решение да желаяме профилирана експертиза. Целта е в действителност да стигнем до това какво коства лекарския и сестринския труд като част от общата стойност на осъществяваната услуга. Защото сега в случай че се заплаща 34 лв. за един обзор в ДКЦ, всички знаем, че с тези пари би трябвало да се заплати и токът, и отоплението, и другите разноски и част от парите ще отидат за труд.

Нашата задача е да открием каква парченце от себестойността на всяка здравна активност е трудът на лекаря и здравната сестра, с цел да можем след това действително да претендираме когато настояваме да се покачат цените на избрани медицински действия. За да е ясно при нарастване с какъв брой ще набъбнат и приходите на медицинските експерти.

Сегашните стойности и на клиничните пътеки, и на прегледите, и на лабораторните проучвания, включват всичко в себе си. Работната група би трябвало да откри каква е себестойността на труда на медицинските експерти и по-късно да се отговори на въпроса допустимо ли е с актуалните цени на тези услуги да си осигурим лекари и медицински сестри. Защото в случай че се окаже, че трудът заема една огромна част от цената на услугата, то лечебните заведения няма да могат да се устоят и е ясно, че ще би трябвало да се покачат цените, с цел да се обезпечат и трудът, и съществуването на лечебните заведения. Сега на напред във времето доста шефове слагат оцеляването на самата болница и по тази причина не инцидентно е такова ситуацията с фрагментите, чието възнаграждение остава на назад във времето.

Ние сме показали нашата разработка на институциите от дълго време, само че те са отказвали да бъде обсъждана, тъй като се вижда, че доста повече средства би трябвало да се вложат в опазване на здравето.

Затова, с цел да защитим нашите изказвания, ще се обърнем към профилирана организация, която има експертизата и може да постави своето име и автограф под това, което твърди, че би трябвало да получава един доктор и здравна сестра в България.

Реалистично ли е да се чака, че подобен механизъм може да залегне в идващото НРД за 2023 г?

Аз преглеждам упоритостта на Министерство на здравеопазването като слагането на начало на този развой. Задачата е колосална и не знам до каква степен ще се оправим за 2-3 месеца. Аз съм сдържан оптимист. Не мисля, че би трябвало да разпореждаме еуфорично огромни очаквания имайки поради ритъма на политическия и публичен живот. Но в случай че успеем да създадем работещ механизъм, да дадем началото и изработим рамка, която да обрисува посоката, това ще е огромен триумф.

По ваша информация каква част от лечебните заведения се съобразиха със заложените в НРД по-високи прагове за възнаграждение на медицинския личен състав и усилиха възнагражденията, въпреки че наредбите са оспорени в съда?

Крайният резултат е, че една огромна част от лечебните заведения приведоха възнагражденията в подобен тип, в който ние предложихме (бел. ред. съществени заплати от 2000 лева за доктор, 1500 лева за здравна сестра и 910 лева за санитар). Останалите, които не могат, няма да ги избави решение на съда. Защото оставайки на опашката по хонорари на личния състав, те ще се обезкървят откъм лекари и медицински сестри.

Крайният резултат от това, че се заприказва за възнагражденията на експертите по здравни грижи и лекари, а освен за цените на клиничните пътеки, е този, че огромна част от лечебните заведения: и частни, и държавни, и общински даже, съвсем доближиха заложените стойности. Някои ги реализираха изцяло, други сигурно покачиха заплатите на личния състав си. Тези, които се осланят на решението на съда, като краен резултат също ще би трябвало да покачат заплатите, в случай че желаят да си запазят личния състав.

Вие на коя теза сте последовател: че би трябвало да се усилват главните хонорари и по-малка част от заплатата да идва от в допълнение материално стимулиране; или че главните заплати би трябвало да са ниски, а към този момент шефът на болничното заведение си взема решение на кой да даде повече?

Аз постоянно съм подкрепял заплащането на труда съгласно приноса на всеки. Но в опазването на здравето в България в последните 15-тина години този принцип дотоклкова се изкриви, че се не помни, че преди да стимулираш някого, би трябвало първо да подсигуриш една база за всички останали. И тогава да открояваш отличилите се с бонуси. Мисля, че за първи път по времето на Мими Виткова като министър се вкараха едни бонуси като коефициенти съгласно приноса. И тази посока беше вярна. Но тя се изкриви от обстоятелството, че доста лечебни заведения не помниха, че би трябвало преди всичко да подсигурят базови хонорари. И ние станахме очевидци на това, че в една такава значима сфера като опазването на здравето, главните заплати на квалифицирани медицински лица каквито са експертите по здравни грижи са покрай минималната работна заплата, което е неприемливо.

Така че, вярно е да се подтикват достижения, не би трябвало да има уравновиловка както беше едно време, само че преди да подтикваме положения труд, би трябвало да осигурим една база. И по-късно наложително би трябвало да има тласъци за спомагателна подготовка и приноса на дадения доктор за активността на отделението: какъв брой е издирван, какъв брой наряди е имал, какъв брой интервенции е направил, какъв брой пациенти са платили за избор на екип с негово присъединяване и други

А не както е в този момент: да се дават единствено бонуси сякаш за добре свършена работа, за които действително нямаме критерии да оценим дали една работа е свършена добре. Сега всичко се сведе до това кой доктор какъв брой пациенти е довел в болничното заведение или какъв брой пациенти е оперирал и се не помни останалото.

Вие казахте, че множеството лечебни заведения са нараснали заплатите. С това съумяха ли да компенсират премахването на Covid добавките?

Това би трябвало да се каже от всеки обособен шеф и работещите в дадена болничното заведение. На някои места заплатите бяха толкоз високи и преди този момент, че добавките не бяха от такова значително значение. В други лечебни заведения тези добавки бяха като слънцето и въздуха за работещите и сега, в който бяха спрени, на практика се върнаха на дъното.

Но мога да кажа, че главните заплати в доста от лечебните заведения скочиха и това понижи разликата във възнагражденията сред най-високо и най-ниско платените.

Някои считат, че би трябвало да има огромна разлика в заплатите, аз считам, че огромната част от медицинските експерти би трябвало да са добре платени, а към този момент тези, които се отличават по разнообразни критерии, би трябвало да бъдат в допълнение възнаградени. Но не както беше по досегашния модел: в една и съща болница експерти с идентичен стаж, само че с разнообразни специалности, да имат 10-20 пъти разлика в заплатите. Например педиатър в детско поделение да е със заплата 1500-2000 лв. най-вече, а негов сътрудник с друга компетентност и същия стаж, без да е шеф, да получава 15-20 000 лв.. Това докара до обезкървяване на цели специалности в опазването на здравето.

За тези големи разлики в заплатите на личния състав не носят ли отговорност шефовете на лечебни заведения, които не балансират заплатите?

Точно тук е мястото да се отговори на рецензиите на някои шефове, че е тяхна работа да образуват възнагражденията, а не да им ги спускат административно. Да, в действителност е тяхна работа да балансират заплатите и салдото във всяко настрана лечебно заведение, би довел до баланс в цялата система. И виновността за това да е дебалансирана система, значително е и на шефовете на обособените звена. Ако не бяха позволили тези несъответствия, нямаше да има потребност в този момент законово или незаконово, тук юристите могат да спорят доста, само че е някакъв опит да се светне лампичката и да се обърне внимание на обществото, че се поставят старания, в това число от съсловната организация, тези несъответствия да бъдат отстранени.

Аз бих споделил на сътрудниците шефове на лечебни заведения, че в случай че един проблем стои пред страната с доста огромна тежест, и в случай че опитът да бъде решен към сегашния миг се реши, че не е легален, казусът си остава. И страната ще откри различен метод да го реши. Ако всички дружно не спомагаме казусът да бъде изчистен, отливът на младите фрагменти от системата ще продължи.

Какви цели ще си поставите, които да залегнат в новия рамков контракт?

Нека не бъда аз този, който още в този момент да ги уточни. На 15 септември стартират работа експертните препоръки по специалности, където сътрудниците от другите медицински сдружения ще показват своите оферти. По-глобалните политики като цели ще се опитаме да ги представим на Националния съвет на 16-17 септември. Откакто аз съм ръководител, практиката е да си слагаме няколко: до 3-4 световни цели, от които да не отстъпваме.

Със сигурност превъзмогването на несъответствията в системата е едно от нещата, които ще си сложим като стратегическа цел. Ние битката за балансиране цените на клиничните пътеки я започнахме преди 3 години, само че се оказа, че това не е задоволително, а би трябвало да се работи и против несъответствията в самите хонорари. Така че продължаваме да се борим за възобновяване салдото в цените на медицинските действия и в това време по това, с което започнахме изявлението: намиране на действителната себестойност на лекарския и сестринския труд.