Как стават шашмите с ВАР в българския футбол?
Българският футбол пропищя от произвола на видеоповторенията на ВАР. Стигна се до парадокса на мача „ Септември ” – „ Левски ” (0:1), в който гол за сините беше анулиран поради нарушаване, осъществено половин минута по-рано. Във всеки кръг анулират голове поради така наречен „ тънка засада ”, когато играчите са на една линия и сякаш върхът на обувката на единия бил по-напред. Според осведомени става дума за чудовищни операции, които се правят от ВАР-арбитрите и техника в „ тъмната стаичка ”.
По-рано през април екипът на ВАР в мача ЦСКА – „ Локомотив ” (Сф) 1:0 беше изловен, че следи залозите в интернет. Техникът на системата гледаше онлайн в телефона си коефициентите, а до него бяха арбитрите Волен Чинков и Стоян Арсов. Ситуацията беше излъчена онлайн по малкия екран, а след това техникът беше уволнен. Шефът на БФС Георги Иванов – Гонзо пък се оправда, че въпросното лице не е техен чиновник, а на компанията „ Hawkeye “, която доставя оборудването. Същият сякаш бил предаден на съответните органи.
„ Истината е, че Гонзо е наясно с цялата операция, само че е просто една кукла на конци. И няма какво да направи, с изключение на да играе по свирката на тото-мафията и на корумпираните футболни шефове ”, разясняват във футболните среди.
Запознат разкрива, че най-големите операции се вършат с така наречен „ тънка засада ”, когато футболистите са на една линия. Техникът можел да настройки обстановката по този начин, че да има или да няма засада.
Как става номерът?
От ВАР просто опъват една линия и споделят, че „ нападателят е с едно рамо пред бранителя ”. Само че малкия екран няма по какъв начин да регистрира с безспорна акуратност по този начин наречения „ миг на подаването “ – пиедестал при отсъждането на засада. Затова от ВАР дават единствено линията.
Но кой в действителност взема решение по кое време да бъде прокарана линията?
В българския случай това са техниците, които работят със специфичния програмен продукт „ Пиеро “. От тях е и оня, който сгащиха да залага.
Виждали ли сте кадър по кадър камерата да следи по кое време тъкмо топката се отлепя от крайници на футболиста?
Не, несъмнено. Математически това е невероятно. Нека приемем, че началната скорост на паса е 3 метра в секунда (около 11 километра в час, което в действителност е бавно). Техниката на повтаряне в множеството случаи дели секундата на 25, с цел да извади 25 обособени фрагмента. Следователно, даже и при такова постепенно подаване, сред два фрагмента имаме цели 12 сантиметра разлика, в случай че разделим тези 300 сантиметра на 25. А какво остава, в случай че топката се движи по-бързо?
Само че ВАР въобще не си задава въпроса дали е толкоз прецизен при определянето на момента, в който топката се подава напред. Аргументът е, че някаква си една десета от секундата е пренебрежимо малко време. Но това в действителност се явяват два фрагмента и половина. В тях топката даже и с този немного бърз ход може да измине съвсем 30 сантиметра.
Същото важи и за самия стоп-кадър към линията, при който коментаторите от студиото отсъждат има ли засада или не. При една бърза офанзива нападателят може да развие 12 километра в час, което прави 3.33 метра в секунда. Но дано приемем, че българският футболист не е чак толкоз бърз и се движи с 2 метра в секунда. За една десета от секундата той се придвижва с 20 сантиметра. Следователно, в случай че линията бъде прокарана една десета от секундата по-късно, нападателят ще бъде с 20 сантиметра по-навътре в полето на съперника. А сме виждали да се отсъждат засади за 5 сантиметра.
„ Техникът може да манипулира фрагмента както си желае ”, обясниха осведомени с машинациите. Навремето изобретателят на ВАР у нас Сашо Диков извършваше интервенцията „ Асене, върни! ”, като караше режисьора на пулта да връща фрагментите и да дефинира с оптималната акуратност момента на подаването. Самият Диков споделяше, че никой механик от малкия екран не е толкоз умел, прецизен и акуратен, че да уцели точния миг за пробутване на линията. Особено в случай че става въпрос за десети от секундата. Да не приказваме, че в дейностите взе участие и най-малко един бранител, който се движи с сходна скорост.
Специалист от ВАР-системата разяснява, че даже и повторенията на засади от половин метър не са най-обективният съдник. Всъщност става въпрос за едвам четвърт секунда, и то при хипотетично муден нападател, който тича с 2 метра в секунда. А констатацията „ имаше цялостен метър засада “ в действителност се основава на половин секунда време.
Именно това се употребява, когато би трябвало да бъде отсъдено дали има „ тънка засада ” или не. Друг от номерата е този, при който основният арбитър не желае да чуе, че ВАР сигнализира за някакво нарушаване. „ Така свири да вземем за пример Георги Кабаков, който броят за рефер №1. Той си взема решение какво и по кое време да отсъди, и по кое време да се съобрази с ВАР ”, настояват от съдийската гилдия. А измежду ВАР-арбитрите най-брутални били Драгомир Драганов, Волен Чинков и Владимир Вълков, които виждали каквото и когато си желаят. „ Футболът сякаш трябваше да стане по-справедлив, само че българският ВАР го унищожи изцяло ”, оплакват се ощетени от шашмите с видеото.
Инфо: Уикенд
