Българският фолклор е безкрайно богатство, чиято стойност никога не бихме

Българският фолклор е безпределно благосъстояние, чиято стойност в никакъв случай не бихме оспорили. Трудно обаче можем да сме безкритични към някои от обичаните ни поговорки, измежду които блестят извънредно нездравословни максими. Глупостта се предава с генерации и се съхранява като национално благосъстояние. С сходни мъдрости се изживява и един стеснен български лучен животец, който е за всеобща диагноза. Ето кои са 10-те най-вредни български поговорки, от които колкото по-бързо се отървем, толкоз по-добре.

1. Преклонена главица, сабя не я сече

Най-големият български шедьовър, обобщил в едно изречение цялата ни народопсихология. Ниско самочувствие, робска настройка, ласкателство, взор надолу към обувките, безмълвие и поклонение - ето ни в целия ни искра. Мъдростта на 500-те години иго, вкарана в деяние и по-дълготрайна от всичко друго. В добавка може да прибавим и не по-малко рисковото " Да би спокойно седяло, не би знамение видяло! " Народният влъхва е споделил: Стой си, където си, и мирувай. Несправедливостта не е твоя работа. Бунтът е за ненормалници. Бъди приведен и мълчи. Нещата колкото и да са зле, ще се разминат. А в случай че след това напълно се влошат, нищо, още повече ще наведем главица. Няма сабя, която да може да доближи толкоз ниско, колкото нашият врат. А, и да не забравяш - против ръжен не се рита! Изобщо!

2. Много хубаво не е на хубаво

Едва ли има нация, която толкоз настойчиво отхвърля да приема сполетялото го благополучие. Хубавото е съмнителна работа. То е пристигнало някак неестествено и те е сварило неопитен. Какво да го правиш в този момент, като сте останали единствено двамата - ти и хубавото? Понамирисва тая работа... Многото хубаво е капан за наивници. И като един същински българин би трябвало непрекъснато да го наблюдаващ с присвито око. Още две поговорки влизат в умопомрачителен синхрон с тази. Едната - че " Всичко хубаво си има край ", а другата: " Всяко знамение за три дни ". Ако приказките приключват сci " Заживели удовлетворени и щастливи до края на дните си ", българският благополучен край е постоянно един къс тридневен семинар, от който бързо и отрезвително би трябвало да разтърсиш глава и избягаш, с цел да се гмурнеш още веднъж в обичаната отвратителна реалност. Бъди българин и не вярвай в щастието! То е нещо, което се случва на другите, единствено и единствено да те подари с шанса да завиждаш.

3. Музикант къща не храни

Добре, че " Бийтълс ", " Цепелин " и " Пинк Флойд " не разсъждаваха по този начин. В България обаче музиката, и въобще изкуството, е удивително лековат метод да си пропилееш живота. Човекът, който се е отдал на сходни занимания е " развей прахуляк ", който " лети в облаците ". Той е изцяло непознат на съсредоточената в условията на бита скотска българска психика. Музикантът е оня простак, който се мъчи да свири, до момента в който ти прозорливо правиш буркани за зимата и от самото начало си знаеш, че ще набиваш парени чушки през декември, до момента в който оня вятърничавият се чуди какво да прави. Пада му се! За лека отплата служи " Който пее, зло не мисли ". Един тип - споко, музикант ли е, той е безопасен добряк, няма да имаш проблеми с него.

4. Дума дупка не прави

Силата на думите е пресилена! Това, че светът е основан с " В началото бе словото " не визира българите или най-малко тяхното начало. Езикът не е значим. Бихме желали да грухтим, само че сме лимитирани от природата, която ни е връчила толкоз комплицирано нещо като думите и ни е оставила да се оправяме с тях. " Око да види и ръка да пипне " - това е значимото, друго няма. Каквото и да ми приказваш, аз не те чувам: ти по-добре ела и ми го дай в джоба, пък по този начин най-добре ще се разберем. Обещания? Те са, с цел да бъдат нарушавани.

Разбира се, в цялото това надменно отношение към думите се е появил и един сензитивен човек, който е споделил и противоположното: че " Лоша рана заздравява, само че неприятна дума не се не помни ". Айде в този момент! Какво се прави тоя на афектиран, ще му мине, ние сме привикнали да се псуваме по през целия ден, той какво се втелява. Ако в действителност го праснем по главата едва ли по този начин ще мисли. Раната си е рана. Я да пробваме!

5. Една птичка - пролет...

Виждаш човек, целенасочен, обхванат от идея, концепция или занятие. Странна работа - той в действителност е предан на някакво занятие, а не е като теб да си мухлясва сладко-сладко. Е, вдигаш плещи... Една птичка пролет не прави! Къде е тръгнал, нищо няма да промени тоя, не вижда ли, че е самичък в цялата работа, разсъждава мъдро елементарният българин. Когато Джон Ленън пее " You may say I`m a dreamer. But I`m not the only one ", не е знаел, че постоянно когато и да е има един тъп българин, който мисли таман противоположното: че колкото повече си идеалист, толкоз повече си самичък.

6. Крушата не пада по надалеч от дървото

И кръвта вода не става! Човек, колкото и да се пробва, е наказан в най-хубавият случай да повтори грешките на родителите си. Промяната не съществува, а всички сме едни непрекъснато репродуциращи се щампи, патриархално наказани да наподобяват оптимално фамилиите си.

Да се чудиш въобще за какво хората в България се развъждат в случай, че резултатът по този начин или другояче ще е еднакъв. Може да си станал ИТ експерт, да си отпътувал да учиш в Лондон, или пък да си натрупал стотици книги в библиотеката - не ми се прави, същия си като дядо си! Одрал си му кожата!

7. Ден година храни и бели пари за черни дни

Принципно, нямаме нищо срещу. Действително е по този начин. Лошото еq че това мислене води до трайни увреждания при хората, които фактически разчитат на " деня-година ". Най-адекватният образец са безбройните изнудванки по българското Черноморие, които гледат да ти смъкват кожата от гърба, тъй като такава им е " сезонната работа ". А в добавка към тази сентенция е и събирането на " Бели пари за черни дни ". Която също е изключително забавно - неизбежно се допуска, че черните дни ще настъпят и още по какъв начин! Не си харчи парите за екскурзии, хубаво вино, срещи с другари! Ще дойдат черните дни и тогава ще съжаляваш за това лято, в което си си разрешил да отидеш в Париж. Поне да си беше купил фасул с кренвирши на консерви, че да не даваш неверни пари, знаеш ли по какъв начин отива бързо еврото...!

8. Мълчанието е злато

Ето я, златната максима. Отваряй си очите на чекрък, само че устата - изобщо! Сократ е споделил: " Заговори, с цел да те видя ". Българинът обаче е предпочел да остане незабележим. Словото е риск за безумци. Мълчи си и кротувай. Впрочем, по този мотив има едно стихотворение " Когато те пристигнаха " на Мартин Нимьолер. Ти обаче не си го чувал, тъй като обичаният ти разказ е " Под игото ".

9. Учи, с цел да не работиш

Особено изречение, загатващо за амбивалентното отношение на българина към образованието. То е метод да прецакаш системата и в случай че може да се уредиш в офисче, вместо да бъркаш бетона. Който учи, не го прави, с цел да усвои някакви познания, а с цел да разбере по какъв начин да прецака другите, дето в действителност би трябвало да работят. Ученето, по абсурден метод, е най-прекият път към мързела. Разбира се, има и един по-лесен вид, обобщен в " Не могат да ми заплащат толкоз малко, колкото малко мога да работя ".

10. Недей да откриваш топлата вода

С каквото и да се захване българинът, той към този момент знае, че е бил изпреварен. Някой е разкрил топлата вода и единствено си губиш времето, в случай че се пробваш на собствен ред. Има по-умни, по-кадърни народи, които са същински откриватели, ти къде си тръгнал бе човек. Я умерено. Пий една студена вода и недей да търсиш топлата.

11. Дървен мъдрец!

Желязната самозащитна реакция. Когато срещнеш по-умен човек, който надалеч надминава интелектуалните ти качества, той неизбежно се трансформира в дървен мъдрец. Чието сладкодумие са " врели-некипели ". Дървеният мъдрец е всеки, който се интересува от неща, разнообразни от това да лежи под москвича в летен следобяд и да вари ракия в казана. С него не може да се спори, тъй като той непрекъснато ти припомня за безсилието ти да кажеш две думи на кръст. Дървеният мъдрец си губи времето с четене на книги, само че всички знаем, че " лозето не ще молитва, а мотика ". Изобщо, не си ли отруден, трагичен човечец, отракан в " парата-джобата ", нищо не си схванал от тоя свят.