Българският бизнес полага усилия да бъде в крак с глобалните

Българският бизнес поставя старания да бъде в крайник с световните трендове в областта на цифровата промяна. Дигитализацията не е непозната идея за родните компании, само че близо една трета от тях към момента нямат цялостна тактика.

Данните са от огромно изследване за равнището на цифровизация в България, извършено взаимно от Siemens България и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Резултатите бяха показани от основния изпълнителен шеф на Siemens България доктор инж. Боряна Манолова по време на конференцията „ Икономика 4.0 “ във връзка отбелязването на 25 години немска стопанска система в България.

В анкетата се включиха мениджъри на разнообразни равнища от общо 76 български и задгранични компании, работещи в страната, от над 30 разнообразни промишлености. Над 60% от запитаните са представители на висшия мениджмънт. 12% се дефинират като междинен мениджмънт, а 14 на 100 - като действен мениджмънт.

По-голямата част от фирмите, взели участие в анкетата, са междинни и дребни предприятия (11-500 служители), а към 12% попадат в категорията огромни компании с над 500 чиновници.

Фирмите в България са на разнообразни стадии от внедряването на цифровите технологии в бизнес интервенциите си, сочи изследването. Повечето от тях се намират към момента в начална или междинна фаза, а едвам една четвърт (25%) са показали, че са в напреднал стадий. Основна част от фирмите (40%) възнамеряват да влагат сред 2 и 3 % от оборота си в цифрови технологии, а под 5 на 100 са тези, които считат да вложат над 10 %.

Същевременно, съгласно резултатите от допитването, от ден на ден фирмите в България осъзнават капацитета на цифровизацията за развиването и разрастването на бизнеса си, само че доколкото имат тактики, те са основно краткосрочни (78,5%) и средносрочни (17%) и централизирано ръководени на равнище топ мениджмънт. Около 12% декларират, че имат шеф по дигитализацията или подобаващ отдел, който се занимава с това.

Дигитализацията е възприемана основно като метод за усъвършенстване потреблението на запаси (59%), за автоматизиране на производството (59%), за възстановяване на взаимоотношението с клиенти (53%) и снабдители (47%), както и за интеграция на процесите (55%).

Повече от половината от интервюираните считат, че създаването и внедряването на „ интелигентни “ среди като умни градове и умни заводи са най-важните трендове на цифровата промяна. Около 51% акцентират смисъла на свързаността и на „ интернета на нещата “. За 46% създаването и потреблението на мобилни приложения, които интегрират бизнес и индустриални процеси или усъвършенстват услугите, също са доста значими.

Резултатите от изследването сочат още, че българските компании имат ясна визия какви изгоди могат да чакат от внедряването на цифровите технологии.

Най-високи упования /значителен или голям ефект/ разпореждат те във връзка с оптимизацията на ресурсите (89%), усъвършенстваното обмисляне (89%), увеличението на конкурентоспособността (89%) и усъвършенстваното събиране и разбор на данни (88%).
Подобрено обслужване (86%) и по-високо качество (79%) също са измежду главните претекстове по пътя към цифровата промяна.

Бизнесът ни обаче няма високи упования за повишаване на облагите и за понижаване на екологичния отпечатък като разследване от цифровизацията. Близо 40% считат, че цифровата промяна ще има никакъв, пренебрежим или дребен резултат върху облагите на фирмите им, а половината от запитаните не чакат необикновен позитивен резултат върху екологията.

Квалификацията на чиновниците (50%) и размерът на вложенията (46,1%) са съществена спънка пред българския бизнес във връзка с по-нататъшното внедряване на цифрови технологии и процеси. Компаниите осъзнават и нуждата от по-голяма прогнозируемост и изясненост във връзка с резултатите и процесите на цифровизация. Недостатъчната зрялост на технологиите е посочена като спънка от 31,6%, а неразбираемите стопански изгоди – от 23,7%.

Особени разтърсвания и загуба на работни места в следствие от цифровата промяна на бизнесите не се чакат, демонстрират още резултатите. Близо 2/3 от интервюираните (прибл. 63%) не предвиждат промени в броя на чиновниците, а делът на участниците, които чакат придвижвания във възходяща или низходяща посока, е еднакъв.

Компаниите в България ще търсят най-усилено експерти в софтуерни сфери като Индустрия 4.0/автоматизация на производството (43,4%), създаване на мобилни приложения (32,9%) и разбор на огромни размери данни (32,9%). Фокусът се слага и върху специалисти с пълномощия като създаване и използване на нови бизнес тактики, най-много развиване на цифрови бизнес модели (40,8%), и цифров маркетинг (46,1%).
Проучването е извършено в интервала от края на май до края на юни 2018 година

Siemens България е част от Siemens AG - международен водач в производството на новаторски артикули,
технологии и решения в областта на електрификацията, автоматизацията и дигитализацията. Компанията
е водещ снабдител на турбини с смесен цикъл за произвеждане на електрическа енергия и решения за транспорт на мощности, вятърни турбини, пионер в региона на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерни решения за промишлеността. В България компанията участва към този момент 140 години. Част от структурата на Siemens в България е и фабрика за измервателна инсталация за артикули високо напрежение в гр. Правец.

Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) е част от международната мрежа на немските външнотърговски камари. В 90 страни по света те оферират своя опит, контакти и услуги, както на немски, по този начин и на задгранични компании. ГБИТК е правоприемник на Представителството на немската стопанска система (създадено през 1993 г.) и на Деловия клуб на немската стопанска система в България. Германо-Българската индустриално-търговска камара е публично учредена на 9 март 2004 година въз основата на двустранно съглашение сред държавните управления на Федерална република Германия и Република България. В ГБИТК членуват повече от 550 компании, институции, организации и физически лица.