БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ сезираха ВАС: Решението на ЦИК за 121 секции в Турция нарушава Конституцията и Изборния кодекс
БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ сезираха Върховен административен съд: Решението на ЦИК за 121 секции в Турция нарушава Конституцията и Изборния кодекс! Налице са и в действителност нарушавания, касаещи равнопоставеността на политическите сили, участващи на изборите на 11 юли
Това са част от юридическите доводи, приложени с конкретика в жалбата на КП „ БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ И НФСБ “, импортирана посредством ЦИК до Върховния административен съд. Поводът е Решение на ЦИК с №253-НС от 18 юни 2021 година (), което дефинира броя на секции, които се разкриват зад граница. Според него в Турция те от 35 стават 121, т.е. съвсем четири пъти повече.
Поради тези безобразия на следващия ден – 22 юни, вторник, в 12.00 ч. организираме митинг пред Централната изборна комисия, с цел да покажем, че няма да допуснем един български държавен орган да погазва жестоко законите на страната в полза на непозната страна.
Призоваваме всички почтени и родолюбиви български жители да изразят своята позиция и да ни поддържат. България НЕ Е турски вилает. България е суверенна еднонационална страна!
Ние, БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ, неведнъж сме заявявали изрично, че казусът със секциите в Турция касае освен бъдещото ръководство на страната, което непосредствено ще бъде предадено в ръцете на Движение за права и свободи и диктатора Ердоган, само че е и въпрос, касаещ националната ни сигурност. Всеизвестен е фактът, че изборният развой там се провежда и организира не от българските, а от турските управляващи. С четирикратното завишаване на опцията за гласоподаване за етническата турска партия, каквато и нейният водач към този момент публично удостовери, че е Движение за права и свободи посредством визитата си и изявлението си, че Турция е неговата татковина, действително към този момент в действителност е застрашен освен политическият живот в България. Тук става въпрос за нарушение на материалния закон, каквото е погазването от страна на ЦИК на член 15, вр. с член 14 от ИК, в които има ясни правила по какъв начин и по какви критерии се разкриват секции зад граница, както и на член 3, където са изброени правилата, въз основа на които се организират всички типове избори в България.
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!
Ето и част от претекстовете:
Решението е постановено при изключително основни нарушавания на член 15 от Изборния кодекс (нарушение на материалния закон):
Според член 15 от ИК „ Когато броят на гласоподавателите по член 14 е повече от 500, се образуват толкоз изборни секции, колкото пъти цифрата 500 се съдържа в броя на гласоподавателите. При съществуване на излишък може да се образува спомагателна секция “.
Видно от наименованието на член 15 тази норма планува условия за формиране на нови секции. Преценката следва да се основе на броя на секциите от предходните избори от същия тип. В случая нуждата от нови секции следва да се реши по отношение на броя на секциите за парламентарните избори, извършени на 4 април 2021 година Броят им тогава е избран с решение № 2212-НС от 12.03.2021 година, което прилагаме като доказателство към жалбата.
Сравнени, двата документа демонстрират, че ЦИК е определила броя на секциите в Р Турция за идните парламентарни избори без да съобрази и приложи правилото на член 15 от ИК.
Обжалваното решение опонира на задачата на закона.
- В член 3 от ИК са дефинирани правилата, въз основа на които се създават всички типове избори в Република България:
· всеобщото, равно и директно изборно право с скрито гласуване;
· обезпечаване свободно изложение на волята на избирателите;
- реализиране на гласуването персонално от гласоподавателя в осъществяване на гражданския му дълг.
На 4 юни ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, съпроводен от членове на управлението на партията, взе участие в среща с президента на Република Турция Реджеп Ердоган, която се организира в столицата на Р Турция.
Делегацията на Движение за права и свободи се среща и с ръководителя на турския парламент Мустафа Шентоп, пред който господин Карадайъ декларира: „ Тази земя е нашата земя. Не сме имигранти тук. Турция е нашата татковина. Останахме там след Османската империя и нашата борба е в отбрана на нашата турска еднаквост, в отбрана на нашите език, вяра и традиции “.
Първо. Партия, записана в България по българското законодателство, се употребява с персоналната поддръжка на главата на турската страна. Казано другояче, партията Движение за права и свободи пази ползите не на българските жители, а е директен инструмент за влияние от страна на турската страна.
Второ. Председателят на Движение за права и свободи намерено декларира, че партията му пази не българския народен интерес, а турската си еднаквост, турския език, мюсюлманската вяра и турските традиции. Така декларираната от ръководителя на Движение за права и свободи цел е в директно несъгласие с член 11, алинея 3 и 4, член 13, алинея 4, член 37, алинея 2 от Конституцията на Република България.
В оспорваното Решение № 253-НС от 18 юни 2021 година ЦИК дефинира, че са налице съображения за нецелесъобразност за формиране на изборни секции в няколко страни, всред които Ирак, Сирия, Палестина и други. В своите претекстове ЦИК акцентира, че това е обосновано от ситуацията на политическа рецесия и неустановеност, подбудени от разнообразни военни дейности. Република Турция е втората страна с най-вече секции отвън страната. Както е известно, Република Турция към момента е в режим на изключително състояние след потвърдено недемократичния режим на държавно ръководство, което се наложи там.
Прилагаме и цялостния текст на жалбата до Върховен административен съд:
ДО
ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЧРЕЗ:
ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
Ж А Л Б А
от
КОАЛИЦИЯ „ БЪЛГАРСКИТЕ
ПАТРИОТИ – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ И НФСБ “,
записана за присъединяване в изборите за национални
представители на 11 юли 2021 година
с Решение № 121-НС от 25.05.2021 година на ЦИК
Адрес за преписка:
гр. София, ул. „ Пиротска “ № 5, ет. 5,
e-mail: [email protected]
п р о т и в
РЕШЕНИЕ № 253-НС от 18.06.2021 година на ЦИК
за установяване местата в страните, в които ще се
образуват изборни секции отвън страната, и
броя на изборните секции във всяко място
при производство на изборите за национални
представители на 11 юли 2021 година
правно съображение - член 12 във вр. с член 58
от Изборния кодекс
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,
С оспорваното решение Централната изборна комисия дефинира местата в страните, в които ще се образуват изборни секции отвън страната, и броя на изборните секции във всяко място при производство на изборите за народни представители на 11 юли 2021 година
Предвид обстоятелството, че решението е оповестено на интернет страницата на ЦИК в 00.44 часа на 19.06.2021 година, актуалната тъжба е подадена в периода по член 58 от Изборния кодекс.
Жалбоподателят – Коалиция „ Българските патриоти – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ и НФСБ “ е регистриран за присъединяване в изборите за народни представители на 11 юли 2021 година с влезнало в действие решение № 121-НС от 25.05.2021 година на ЦИК, заради което е легитимиран да оспори административния акт.
В качеството си на представляващ Коалиция „ БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ И НФСБ “, оборвам горепосоченото решение като считам същото за незаконосъобразно и противоречащо с няколко разпореждания на материалния закон – отменително съображение по член 146, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс, и за несъответно на задачата за закона – отменително съображение по член 146, т. 5 Административнопроцесуален кодекс
1. Решението е постановено при изключително основни нарушавания на член 15 от Изборния кодекс (нарушение на материалния закон):
Според член 15 ИК „ Когато броят на гласоподавателите по член 14 е повече от 500, се образуват толкоз изборни секции, колкото пъти цифрата 500 се съдържа в броя на гласоподавателите. При съществуване на излишък може да се образува спомагателна секция. “
Видно от наименованието на член 15, тази норма планува условия за формиране на нови секции. Преценката следва да се основе на броя на секциите от предходните избори от същия тип. В случая нуждата от нови секции следва да се реши по отношение на броя на секциите за парламентарните избори, извършени на 4 април 2021 година Броят им тогава е избран с решение № 2212-НС от 12.03.2021 година, което прилагаме като доказателство към жалбата.
Сравнени, двата документа демонстрират, че ЦИК е определила броя на секциите в Р. Турция за идните парламентарни избори без да съобрази и приложи правилото на член 15 ИК. Например:
В гр. Бурса за изборите на 4 април 2021 година е имало 8 секции. За идните избори от същия град са постъпили 5264 заявки по член 14, т. 2 ИК (заявления). Прилагането на правилото на член 15 ИК демонстрира, че би трябвало да бъдат формирани нови 3 секции, т.е. общо 11 изборни секции. Според решението на ЦИК са избрани 26 секции, т.е. с 15 повече от нормативно откритото според правилото на член 15 ИК.
В Измир за изборите на 4 април 2021 година е имало 4 секции. За идните избори от същия град са постъпили 3844 заявки. Прилагането на правилото по член 15 ИК демонстрира, че би трябвало да бъдат формирани нови 4 секции, т.е. общо 8 изборни секции. Според решението на ЦИК са избрани 10 секции, т.е. с 2 повече от нормативно откритото според правилото на член 15.
В Истанбул за изборите на 4 април 2021 година е имало 6 секции. За идните избори от същия град са постъпили 3764 заявки. Прилагането на правилото на член 15 ИК демонстрира, че би трябвало да бъдат формирани нови 2 секции, т.е. общо 8 изборни секции. Според решението на ЦИС са избрани 25 секции, т.е. със 17 повече от нормативно откритото според правилото на член 15 ИК.
2. Обжалваното решение опонира на задачата на закона.
2.1. В член 3 ИК са дефинирани правилата, въз основа на които се създават всички типове избори в Република България:
- всеобщото, равно и директно изборно право с скрито гласуване;
- обезпечаване свободно изложение на волята на избирателите;
- реализиране на гласуването персонално от гласоподавателя в осъществяване на гражданския му дълг.
2.2. На 4 юни ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, съпроводен от членове на управлението на партията, взе участие в среща с президента на Република Турция Реджеп Ердоган, която се организира в столицата на Р. Турция.
Делегацията на Движение за права и свободи се среща и с ръководителя на турския парламент Мустафа Шентоп, пред който господин Карадайъ декларира: „ Тази земя е нашата земя. Не сме имигранти тук. Турция е нашата татковина. Останахме там след Османската империя и нашата борба е в отбрана на нашата турска еднаквост, в отбрана на нашите език, вяра и традиции “. По-късно Анадолската организация прецизира, че преводът бил неточен във връзка с думата „ татковина “, само че удостоверява останалите думи на господин Карадайъ: „ нашата борба е в отбрана на нашата турска еднаквост, в отбрана на нашите език, вяра и традиции “.
Очевидни са няколко обстоятелството:
Първо. Партия, записана в България по българското законодателство, се употребява с персоналната поддръжка на главата на турската страна. Казано другояче, партията Движение за права и свободи пази ползите не на българските жители, а е директен инструмент за влияние от страна на турската страна.
Второ. Председателят на партията Движение за права и свободи намерено декларира, че пазят не българския народен интерес, а турската си еднаквост, турския език, мюсюлманската вяра и турските традиции. Така декларираната от ръководителя на Движение за права и свободи цел е в директно несъгласие с член 11, алинея 3 и 4, член 13, алинея 4, член 37, алинея 2 от Конституцията на Република България.
Трето. Президентът на Р. Турция персонално поздрави Движение за права и свободи на националната им конференция в края на 2020 година Това е още едно доказателство, че Движение за права и свободи е директен проводник на турската държавна политика в българския политически живот.
2.3. Произволното и безрезервно основаване на секции в Р. Турция на процедура обслужва турският държавен интерес. Р. Турция е страна, която има съществени проблеми със отбраната правата на индивида. Президентът Ердоган е съсредоточил в ръцете си неимоверна власт, каквато е немислима в страна с същински демократично ръководство. Това фактическо състояние води до юридическите заключения, че при гласуването в Р. Турция не може да се подсигурява тайната на вота, нито да се обезпечи свободното изложение на волята на гласоподавателите.
2.4. В оспорваното Решение № 253-НС от 18 юни 2021 година, ЦИК дефинира, че са налице съображения за нецелесъобразност за формиране на изборни секции в няколко страни, всред които Ирак, Сирия, Палестина и други. В своите претекстове, ЦИК акцентира, че това е обосновано от ситуацията на политическа рецесия и неустановеност, подбудени от разнообразни военни дейности. Република Турция е втората страна с най-вече секции отвън страната. Както е известно, Република Турция към момента е в режим на изключително състояние след потвърдено недемократичния режим на държавно ръководство, което се наложи там. При съществуване на нецелесъобразни условия за разкриване на секции в страни, в които е налице политическа рецесия и/или изключителна конюнктура, то ЦИК следва да приложи тези условия еднообразно по отношение на всяка една страна, в която е налице заплаха. С оглед предходното, изхождайки от обстоятелството, че е налице нецелесъобразност за разкриване на секции в избрани страни, считам че същата догадка е налице и по отношение на Република Турция.
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
С оглед изложените претекстове, апелирам на осн. член 146, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс, да постановите решение, с което да отмените Решение № 253-НС от 18 юни 2021 година на ЦИК заради несъгласие с материалния закон и противоречие с задачите на Изборния кодекс.
Моля да отмените горепосоченото решение и да върнете преписката за изговаряне от ЦИК със наложителни инструкции по еднообразно приложение на закона и изискванията за целенасоченост по отношение на страните, в които би трябвало да се открият секции за гласоподаване за изборите за народни представители, планувани за 11 юли 2021 година
ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Копие от Решение за основаване на Коалиция от 20.05.2021 година сред точно Политическа партия „ Вътрешна македонска революционна организация – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ “, Политическа партия „ ВОЛЯ “ и Политическа партия „ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ “ за основаване на Коалиция „ БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ И НФСБ “, както и по отношение на метода на представляване на коалицията;
2. Решение на ЦИК № 2212-НС от 12.03.2021 година
3. Пълномощно в интерес на Пламен Христов от представляващия Политическа партия Воля Веселин Марешки.
гр. София С почитание:
Красимир Каракачанов ……………….
Пламен Христов ……………….
Валери Симеонов ……………….
Това са част от юридическите доводи, приложени с конкретика в жалбата на КП „ БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ И НФСБ “, импортирана посредством ЦИК до Върховния административен съд. Поводът е Решение на ЦИК с №253-НС от 18 юни 2021 година (), което дефинира броя на секции, които се разкриват зад граница. Според него в Турция те от 35 стават 121, т.е. съвсем четири пъти повече.
Поради тези безобразия на следващия ден – 22 юни, вторник, в 12.00 ч. организираме митинг пред Централната изборна комисия, с цел да покажем, че няма да допуснем един български държавен орган да погазва жестоко законите на страната в полза на непозната страна.
Призоваваме всички почтени и родолюбиви български жители да изразят своята позиция и да ни поддържат. България НЕ Е турски вилает. България е суверенна еднонационална страна!
Ние, БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ, неведнъж сме заявявали изрично, че казусът със секциите в Турция касае освен бъдещото ръководство на страната, което непосредствено ще бъде предадено в ръцете на Движение за права и свободи и диктатора Ердоган, само че е и въпрос, касаещ националната ни сигурност. Всеизвестен е фактът, че изборният развой там се провежда и организира не от българските, а от турските управляващи. С четирикратното завишаване на опцията за гласоподаване за етническата турска партия, каквато и нейният водач към този момент публично удостовери, че е Движение за права и свободи посредством визитата си и изявлението си, че Турция е неговата татковина, действително към този момент в действителност е застрашен освен политическият живот в България. Тук става въпрос за нарушение на материалния закон, каквото е погазването от страна на ЦИК на член 15, вр. с член 14 от ИК, в които има ясни правила по какъв начин и по какви критерии се разкриват секции зад граница, както и на член 3, където са изброени правилата, въз основа на които се организират всички типове избори в България.
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!
Ето и част от претекстовете:
Решението е постановено при изключително основни нарушавания на член 15 от Изборния кодекс (нарушение на материалния закон):
Според член 15 от ИК „ Когато броят на гласоподавателите по член 14 е повече от 500, се образуват толкоз изборни секции, колкото пъти цифрата 500 се съдържа в броя на гласоподавателите. При съществуване на излишък може да се образува спомагателна секция “.
Видно от наименованието на член 15 тази норма планува условия за формиране на нови секции. Преценката следва да се основе на броя на секциите от предходните избори от същия тип. В случая нуждата от нови секции следва да се реши по отношение на броя на секциите за парламентарните избори, извършени на 4 април 2021 година Броят им тогава е избран с решение № 2212-НС от 12.03.2021 година, което прилагаме като доказателство към жалбата.
Сравнени, двата документа демонстрират, че ЦИК е определила броя на секциите в Р Турция за идните парламентарни избори без да съобрази и приложи правилото на член 15 от ИК.
Обжалваното решение опонира на задачата на закона.
- В член 3 от ИК са дефинирани правилата, въз основа на които се създават всички типове избори в Република България:
· всеобщото, равно и директно изборно право с скрито гласуване;
· обезпечаване свободно изложение на волята на избирателите;
- реализиране на гласуването персонално от гласоподавателя в осъществяване на гражданския му дълг.
На 4 юни ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, съпроводен от членове на управлението на партията, взе участие в среща с президента на Република Турция Реджеп Ердоган, която се организира в столицата на Р Турция.
Делегацията на Движение за права и свободи се среща и с ръководителя на турския парламент Мустафа Шентоп, пред който господин Карадайъ декларира: „ Тази земя е нашата земя. Не сме имигранти тук. Турция е нашата татковина. Останахме там след Османската империя и нашата борба е в отбрана на нашата турска еднаквост, в отбрана на нашите език, вяра и традиции “.
Първо. Партия, записана в България по българското законодателство, се употребява с персоналната поддръжка на главата на турската страна. Казано другояче, партията Движение за права и свободи пази ползите не на българските жители, а е директен инструмент за влияние от страна на турската страна.
Второ. Председателят на Движение за права и свободи намерено декларира, че партията му пази не българския народен интерес, а турската си еднаквост, турския език, мюсюлманската вяра и турските традиции. Така декларираната от ръководителя на Движение за права и свободи цел е в директно несъгласие с член 11, алинея 3 и 4, член 13, алинея 4, член 37, алинея 2 от Конституцията на Република България.
В оспорваното Решение № 253-НС от 18 юни 2021 година ЦИК дефинира, че са налице съображения за нецелесъобразност за формиране на изборни секции в няколко страни, всред които Ирак, Сирия, Палестина и други. В своите претекстове ЦИК акцентира, че това е обосновано от ситуацията на политическа рецесия и неустановеност, подбудени от разнообразни военни дейности. Република Турция е втората страна с най-вече секции отвън страната. Както е известно, Република Турция към момента е в режим на изключително състояние след потвърдено недемократичния режим на държавно ръководство, което се наложи там.
Прилагаме и цялостния текст на жалбата до Върховен административен съд:
ДО
ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЧРЕЗ:
ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
Ж А Л Б А
от
КОАЛИЦИЯ „ БЪЛГАРСКИТЕ
ПАТРИОТИ – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ И НФСБ “,
записана за присъединяване в изборите за национални
представители на 11 юли 2021 година
с Решение № 121-НС от 25.05.2021 година на ЦИК
Адрес за преписка:
гр. София, ул. „ Пиротска “ № 5, ет. 5,
e-mail: [email protected]
п р о т и в
РЕШЕНИЕ № 253-НС от 18.06.2021 година на ЦИК
за установяване местата в страните, в които ще се
образуват изборни секции отвън страната, и
броя на изборните секции във всяко място
при производство на изборите за национални
представители на 11 юли 2021 година
правно съображение - член 12 във вр. с член 58
от Изборния кодекс
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,
С оспорваното решение Централната изборна комисия дефинира местата в страните, в които ще се образуват изборни секции отвън страната, и броя на изборните секции във всяко място при производство на изборите за народни представители на 11 юли 2021 година
Предвид обстоятелството, че решението е оповестено на интернет страницата на ЦИК в 00.44 часа на 19.06.2021 година, актуалната тъжба е подадена в периода по член 58 от Изборния кодекс.
Жалбоподателят – Коалиция „ Българските патриоти – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ и НФСБ “ е регистриран за присъединяване в изборите за народни представители на 11 юли 2021 година с влезнало в действие решение № 121-НС от 25.05.2021 година на ЦИК, заради което е легитимиран да оспори административния акт.
В качеството си на представляващ Коалиция „ БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ И НФСБ “, оборвам горепосоченото решение като считам същото за незаконосъобразно и противоречащо с няколко разпореждания на материалния закон – отменително съображение по член 146, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс, и за несъответно на задачата за закона – отменително съображение по член 146, т. 5 Административнопроцесуален кодекс
1. Решението е постановено при изключително основни нарушавания на член 15 от Изборния кодекс (нарушение на материалния закон):
Според член 15 ИК „ Когато броят на гласоподавателите по член 14 е повече от 500, се образуват толкоз изборни секции, колкото пъти цифрата 500 се съдържа в броя на гласоподавателите. При съществуване на излишък може да се образува спомагателна секция. “
Видно от наименованието на член 15, тази норма планува условия за формиране на нови секции. Преценката следва да се основе на броя на секциите от предходните избори от същия тип. В случая нуждата от нови секции следва да се реши по отношение на броя на секциите за парламентарните избори, извършени на 4 април 2021 година Броят им тогава е избран с решение № 2212-НС от 12.03.2021 година, което прилагаме като доказателство към жалбата.
Сравнени, двата документа демонстрират, че ЦИК е определила броя на секциите в Р. Турция за идните парламентарни избори без да съобрази и приложи правилото на член 15 ИК. Например:
В гр. Бурса за изборите на 4 април 2021 година е имало 8 секции. За идните избори от същия град са постъпили 5264 заявки по член 14, т. 2 ИК (заявления). Прилагането на правилото на член 15 ИК демонстрира, че би трябвало да бъдат формирани нови 3 секции, т.е. общо 11 изборни секции. Според решението на ЦИК са избрани 26 секции, т.е. с 15 повече от нормативно откритото според правилото на член 15 ИК.
В Измир за изборите на 4 април 2021 година е имало 4 секции. За идните избори от същия град са постъпили 3844 заявки. Прилагането на правилото по член 15 ИК демонстрира, че би трябвало да бъдат формирани нови 4 секции, т.е. общо 8 изборни секции. Според решението на ЦИК са избрани 10 секции, т.е. с 2 повече от нормативно откритото според правилото на член 15.
В Истанбул за изборите на 4 април 2021 година е имало 6 секции. За идните избори от същия град са постъпили 3764 заявки. Прилагането на правилото на член 15 ИК демонстрира, че би трябвало да бъдат формирани нови 2 секции, т.е. общо 8 изборни секции. Според решението на ЦИС са избрани 25 секции, т.е. със 17 повече от нормативно откритото според правилото на член 15 ИК.
2. Обжалваното решение опонира на задачата на закона.
2.1. В член 3 ИК са дефинирани правилата, въз основа на които се създават всички типове избори в Република България:
- всеобщото, равно и директно изборно право с скрито гласуване;
- обезпечаване свободно изложение на волята на избирателите;
- реализиране на гласуването персонално от гласоподавателя в осъществяване на гражданския му дълг.
2.2. На 4 юни ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, съпроводен от членове на управлението на партията, взе участие в среща с президента на Република Турция Реджеп Ердоган, която се организира в столицата на Р. Турция.
Делегацията на Движение за права и свободи се среща и с ръководителя на турския парламент Мустафа Шентоп, пред който господин Карадайъ декларира: „ Тази земя е нашата земя. Не сме имигранти тук. Турция е нашата татковина. Останахме там след Османската империя и нашата борба е в отбрана на нашата турска еднаквост, в отбрана на нашите език, вяра и традиции “. По-късно Анадолската организация прецизира, че преводът бил неточен във връзка с думата „ татковина “, само че удостоверява останалите думи на господин Карадайъ: „ нашата борба е в отбрана на нашата турска еднаквост, в отбрана на нашите език, вяра и традиции “.
Очевидни са няколко обстоятелството:
Първо. Партия, записана в България по българското законодателство, се употребява с персоналната поддръжка на главата на турската страна. Казано другояче, партията Движение за права и свободи пази ползите не на българските жители, а е директен инструмент за влияние от страна на турската страна.
Второ. Председателят на партията Движение за права и свободи намерено декларира, че пазят не българския народен интерес, а турската си еднаквост, турския език, мюсюлманската вяра и турските традиции. Така декларираната от ръководителя на Движение за права и свободи цел е в директно несъгласие с член 11, алинея 3 и 4, член 13, алинея 4, член 37, алинея 2 от Конституцията на Република България.
Трето. Президентът на Р. Турция персонално поздрави Движение за права и свободи на националната им конференция в края на 2020 година Това е още едно доказателство, че Движение за права и свободи е директен проводник на турската държавна политика в българския политически живот.
2.3. Произволното и безрезервно основаване на секции в Р. Турция на процедура обслужва турският държавен интерес. Р. Турция е страна, която има съществени проблеми със отбраната правата на индивида. Президентът Ердоган е съсредоточил в ръцете си неимоверна власт, каквато е немислима в страна с същински демократично ръководство. Това фактическо състояние води до юридическите заключения, че при гласуването в Р. Турция не може да се подсигурява тайната на вота, нито да се обезпечи свободното изложение на волята на гласоподавателите.
2.4. В оспорваното Решение № 253-НС от 18 юни 2021 година, ЦИК дефинира, че са налице съображения за нецелесъобразност за формиране на изборни секции в няколко страни, всред които Ирак, Сирия, Палестина и други. В своите претекстове, ЦИК акцентира, че това е обосновано от ситуацията на политическа рецесия и неустановеност, подбудени от разнообразни военни дейности. Република Турция е втората страна с най-вече секции отвън страната. Както е известно, Република Турция към момента е в режим на изключително състояние след потвърдено недемократичния режим на държавно ръководство, което се наложи там. При съществуване на нецелесъобразни условия за разкриване на секции в страни, в които е налице политическа рецесия и/или изключителна конюнктура, то ЦИК следва да приложи тези условия еднообразно по отношение на всяка една страна, в която е налице заплаха. С оглед предходното, изхождайки от обстоятелството, че е налице нецелесъобразност за разкриване на секции в избрани страни, считам че същата догадка е налице и по отношение на Република Турция.
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
С оглед изложените претекстове, апелирам на осн. член 146, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс, да постановите решение, с което да отмените Решение № 253-НС от 18 юни 2021 година на ЦИК заради несъгласие с материалния закон и противоречие с задачите на Изборния кодекс.
Моля да отмените горепосоченото решение и да върнете преписката за изговаряне от ЦИК със наложителни инструкции по еднообразно приложение на закона и изискванията за целенасоченост по отношение на страните, в които би трябвало да се открият секции за гласоподаване за изборите за народни представители, планувани за 11 юли 2021 година
ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Копие от Решение за основаване на Коалиция от 20.05.2021 година сред точно Политическа партия „ Вътрешна македонска революционна организация – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ “, Политическа партия „ ВОЛЯ “ и Политическа партия „ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ “ за основаване на Коалиция „ БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ И НФСБ “, както и по отношение на метода на представляване на коалицията;
2. Решение на ЦИК № 2212-НС от 12.03.2021 година
3. Пълномощно в интерес на Пламен Христов от представляващия Политическа партия Воля Веселин Марешки.
гр. София С почитание:
Красимир Каракачанов ……………….
Пламен Христов ……………….
Валери Симеонов ……………….
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ