Съдът в Страсбург: Българските граждани не са защитени срещу произвол при подслушване и следене
Българските жители не разполагат с задоволително ефикасни гаранции против произвол и корист на управляващите при използване на специфични разследващи средства (СРС) и следене на трафични данни. Това е главното умозаключение от решението на Съда в Страсбург по делото, оповестено през днешния ден. Така България за повторно бе наказана в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург за недостатъци в националната система за скрито подслушване и следене на жителите от управляващите. Парадоксалното е, че новото решение, което е във връзка неизпълнението на предходното - от 2007г., не просто повтаря предходните изводи, само че процедура рисува много по-зловеща картина.
по Закона за СРС беше оповестено през 2007г. по тъжба на адв. Михаил Екимджиев и ръководената от него Асоциация за европейска интеграция и права на индивида. В него Европейски съд по правата на човека установи, че българският закон не дава благонадежден надзор върху събраната посредством специфични разследващи средства (СРС) информация и не разрешава на жителите да търсят отбрана против злоупотреби. Обявеното през днешния ден решение е още веднъж по тъжба от Михаил Екимджиев и асоциацията му, дружно с различен изявен български адвокат-правозащитник - Александър Кашъмов и фондация " Достъп до информация ", в която той управлява правния екип.
Решение на Европейски съд по правата на човека е с размера на солидна монография и е първото решение по българско дело, което стартира със наличие (Tаble of content), другояче оправянето с големия размер информация не би било допустимо. Съдът в Страсбург е направил обзор на цялостното развиване на политиките и проблемите към използването на подслушването и следенето, както и на следенето на трафичните данни през последните 10 години - законодателство, основаване и активност на Националното бюро за надзор върху СРС (НБКСРС), парламентарен надзор, статистика за броя на прилаганите СРС по години и за разрешенията на трафични данни, разбор на правосъдна процедура и така нататък Точно този обзор е най-хубавата илюстрация по какъв начин цялостната обстановка към следенето на жителите в България през последните години трайно се утежнява, до момента в който държавните управляващи симулират, че извършват предходното решение на Европейски съд по правата на човека и усъвършенстват контрола върху тази активност.
" Изключително значимо и навременно решение. Самият Европейски съд по правата на човека показва, че то е първа степен по значимост, което значи, че осъществяването му постанова огромни и дълбоки промени в законодателството и властовите практики, свързани с потреблението на СРС и със съхраняването на събраната посредством тях сензитивна информация, засягаща неприкосновеността на кореспонденцията и правото на персонален живот на жителите. " Това е оценката на адв. Михаил Екимджиев, който води акция против властовия произвол при използването на специфични разследващи средства от повече от 20 години, когато е първата му тъжба пред Европейски съд по правата на човека против българския закон за СРС. Реклама
" Забележително решение, 15 години след първото наказание за страната ни наново се утвърждава, че не престават да липсват ефикасни гаранции за отбрана против тайното следене ", разяснява и Александър Кашъмов (пълното му изказване вижте най-долу).
Законът е доста усъвършенстван, значителният проблем е в използването му
За разлика от предходния път в този момент Съдът в Страсбург споделя, че българският закон е доста по-добър и не съдържа съществени проблеми от процедурна позиция. Въпреки това, законът и изключително националната процедура към момента не дават нужните гаранции против произвол и злоупотреби. Процедурата за разрешаване на потреблението на СРС от съдилищата, по този начин, както е прилагана на процедура, не е в положение да подсигурява, че се прибягва до наблюдаване единствено когато е " належащо в едно демократично общество ", най-много поради неналичието на ефикасна преценка от съдията на материалите на които е учредено настояването. До 2015 година големият брой позволения за използване на СРС е даван от Софийския градски съд, само че след абсурда с тогавашния ръководител Владимира Янева - тъкмо поради безконтролното издаване на позволения, и отстраняването ѝ, практиката там е изменена и към този момент има ефикасна преценка на доказателствата, както и значително понижаване на броя на издадените позволения. За това огромна заслуга има и предходният състав на Бюрото за надзор върху СРС. Малко по-късно обаче огромният брой позволения за подслушване и следене стартират да се издават от Специализирания углавен съд, където и до момента няма ефикасна преценка на материалите, на които е учредено настояването за СРС.
" Масово съдиите дават позволения за следене и достъп до трафични данни без да проучват законовите предпоставки за това, проверявайки единствено официални предпоставки - дали настояването произлиза от способен орган и дали е обвързвано с следствие на тежко съзнателно закононарушение. Европейски съд по правата на човека даже цитира решения на Апелативния профилиран углавен съд, съгласно които съдиите не са длъжни да ревизират законовите предпоставки при издаването на такива позволения. Резултатът е че правосъдните позволения най-често са подготвени бланки, без същински претекстове ", разяснява пред " Капитал " юрист Михаил Екимджиев.
" Законът е фасада, зад която се крият софистицирани правосъдни и административни практики, с които законът се обезсмисля и които основават предпоставки за произвол. Точно вследствие на тези тоталитарни практики, въведени най-много от съответните административни ръководители на Министерство на вътрешните работи, съдилища и прокуратурата, всеки жител в България може безнаказано да бъде следен от страната посредством СРС и посредством достъп до трафичните му данни без да има законен прийом да разбере това и да потърси съответна институционална отбрана ", сочи той.
Реклама
Това е единствено един детайл от цялостната картина, която обрисува една целенасочена активност на управляващите към все по-малко гаранции за надзор и отбрана против злоупотреби и все по-големи благоприятни условия да произвол. Друг подобен детайл е съсипването на Бюрото за надзор върху СРС и превръщането му във фасадна институция, което обичан прийом в превзетата страна.
Контролът върху Националното бюро за надзор на СРС
Конфузен е прегледът, който Европейски съд по правата на човека прави на осъществяването на напътствието в предходното му решение, че контролът върху използването на СРС би трябвало да се разпореди на самостоятелен държавен орган, който да може да прави справедлива преценка за правомерност на дейностите на другите институции, ангажирани с този развой. В последна сметка, след дълги лутания, парламентарни комисии и други опити, беше основано Националното бюро за СРС, което по управлението на ръководителя си Бойко Рашков и зам. ръководителя Георги Гатев в действителност проработи съответно и старателно и реализира съществени промени в практиката на съдилищата, понижаване на настояванията и дадените позволения, условията за обосноваване на настояванията и разрешенията, противоположна връзка и други Всеизвестно е до какво докара това - Рашков и Гатев влязоха в спор с тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров и ДАНС, поради очевидно целенасочени нарушавания на закона при подслушване на магистрати и други оперативно забавни лица с подправяне на учредения за това. В резултат на това през 2017 година прокуратурата и ДАНС, с явната или завоалирана поддръжка на болшинството в Народното събрание - ГЕРБ и Движение за права и свободи, проведоха комплот върху Бюрото за надзор на СРС, отстраниха зам. ръководителя Георги Гатев, нападнаха ръководителя Бойко Рашков и избраха нов състав на Бюрото от партийни послушници със странни квалификации - лесничей, психолог, чиновник на ДАНС, физкултурник и така нататък За зам. ръководител бе определен Илко Желязков, с прозвището " лейтенанта на Пеевски ", който пък бе глобен по закона " Магнитски ", дружно с патрона си, и подаде оставка през м.г.
Констатациите на Европейски съд по правата на човека са унищожителни: няма задоволително гаранции за самостоятелност на Бюрото от службите, които би трябвало да управлява, негови членове идват от тези служби и след това се връщат там; службите имат надзор върху членовете на Бюрото през процедурата за достъп до класифицирана информация. Членовете на Бюрото нямат нужната подготовка - измежду тях има единствено един правист сега. Бюрото не разполага с задоволително достъп до информация при реализиране на инспекции и пълномощия за наложителни инструкции.
Екимджиев: Сотир Цацаров има специфична заслуга за неуспеха на Бюрото
" Европейски съд по правата на човека обръща особено внимание на неефективността на НБКСРС, специфична заслуга за което има някогашният основен прокурор и сегашен ръководител на КПКОНПИ Сотир Цацаров. Разчиствайки персонални сметки с неуместни за него членове на Националното бюро, той издаде особено напътствие, съгласно което членовете на бюрото нямат право на достъп до всички материали по досъдебни производства, което на практика блокира опциите им за инспекция дали по съответни досъдебни производства са употребявани СРС правомерно. Може би не е неприятно в подтекста на обсъжданите правосъдни промени да бъде преценено дали с това напътствие, което е в очевидно несъгласие със закона, господин Цацаров не е превишил правата си и дали не би трябвало носи наказателна отговорност за това.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Градове 3 Политика 1 Градове 2 Компании 3 Политика 1 Земеделие 2 Градове 3 Компании Реклама
На последващо място Европейски съд по правата на човека обръща особено внимание, че претендентите да станат членове на Националното бюро минават авансово утвърждение от ДАНС и получават от нея допуск за работа с класифицирана информация, а след назначението им в Бюрото ДАНС може когато и да е да им отнеме този достъп. Така се стига до явен абсурд и спор на ползи, при който ДАНС - едно от службите, които би трябвало да бъдат проверявани и надзиравани от бюрото, на практика държи според и под опасност за премахване неговите членове посредством контрола на техния допуск до класифицирана информация ".
Проблемът с трафичните данни
Според българското законодателство всички снабдители на информационни услуги в страната би трябвало да съхраняват всички трафични данни на всички свои консуматори в продължение на шест месеца, с огледда могат да дават тези данни на управляващите за избрани правоприлагащи цели. Различни органи могат да имат достъп до тези данни. Европейски съд по правата на човека извежда правилото, че общото запазване на информационни данни от доставчиците на такива услуги и достъпът до тях от страна на управляващите в обособени случаи би трябвало да бъдат съпроводени от същите гаранции против произвол и злоупотреби, както и потреблението на СРС. Българското законодателство обаче не дава отговор на тези минимални гаранции в следните връзки:
процедурата за разрешаване на подобен достъп не е в положение да подсигурява, че управляващите имат достъп до непокътнатите информационни данни единствено когато това е " належащо в едно демократично общество ", защото за настояванията в хода на наказателно произвеждане законът не изисква да са обосновани и подкрепени с доказателства, а надлежно - и такава преценка от съдията; не са избрани ясни периоди за заличаване на данни, налични от органите в хода на наказателното производство; не съществуват обществено налични правила за запазване, достъп, инспекция, потребление, съобщаване и заличаване на информационни данни, налични от органите; системата за контрол, както е проведена сега, не е в положение дейно да ревизира злоупотребите; настоящите понастоящем условия за известяван са прекомерно тесни; няма данни за съществуващо дейно средство за отбрана.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
по Закона за СРС беше оповестено през 2007г. по тъжба на адв. Михаил Екимджиев и ръководената от него Асоциация за европейска интеграция и права на индивида. В него Европейски съд по правата на човека установи, че българският закон не дава благонадежден надзор върху събраната посредством специфични разследващи средства (СРС) информация и не разрешава на жителите да търсят отбрана против злоупотреби. Обявеното през днешния ден решение е още веднъж по тъжба от Михаил Екимджиев и асоциацията му, дружно с различен изявен български адвокат-правозащитник - Александър Кашъмов и фондация " Достъп до информация ", в която той управлява правния екип.
Решение на Европейски съд по правата на човека е с размера на солидна монография и е първото решение по българско дело, което стартира със наличие (Tаble of content), другояче оправянето с големия размер информация не би било допустимо. Съдът в Страсбург е направил обзор на цялостното развиване на политиките и проблемите към използването на подслушването и следенето, както и на следенето на трафичните данни през последните 10 години - законодателство, основаване и активност на Националното бюро за надзор върху СРС (НБКСРС), парламентарен надзор, статистика за броя на прилаганите СРС по години и за разрешенията на трафични данни, разбор на правосъдна процедура и така нататък Точно този обзор е най-хубавата илюстрация по какъв начин цялостната обстановка към следенето на жителите в България през последните години трайно се утежнява, до момента в който държавните управляващи симулират, че извършват предходното решение на Европейски съд по правата на човека и усъвършенстват контрола върху тази активност.
" Изключително значимо и навременно решение. Самият Европейски съд по правата на човека показва, че то е първа степен по значимост, което значи, че осъществяването му постанова огромни и дълбоки промени в законодателството и властовите практики, свързани с потреблението на СРС и със съхраняването на събраната посредством тях сензитивна информация, засягаща неприкосновеността на кореспонденцията и правото на персонален живот на жителите. " Това е оценката на адв. Михаил Екимджиев, който води акция против властовия произвол при използването на специфични разследващи средства от повече от 20 години, когато е първата му тъжба пред Европейски съд по правата на човека против българския закон за СРС. Реклама
" Забележително решение, 15 години след първото наказание за страната ни наново се утвърждава, че не престават да липсват ефикасни гаранции за отбрана против тайното следене ", разяснява и Александър Кашъмов (пълното му изказване вижте най-долу).
Законът е доста усъвършенстван, значителният проблем е в използването му
За разлика от предходния път в този момент Съдът в Страсбург споделя, че българският закон е доста по-добър и не съдържа съществени проблеми от процедурна позиция. Въпреки това, законът и изключително националната процедура към момента не дават нужните гаранции против произвол и злоупотреби. Процедурата за разрешаване на потреблението на СРС от съдилищата, по този начин, както е прилагана на процедура, не е в положение да подсигурява, че се прибягва до наблюдаване единствено когато е " належащо в едно демократично общество ", най-много поради неналичието на ефикасна преценка от съдията на материалите на които е учредено настояването. До 2015 година големият брой позволения за използване на СРС е даван от Софийския градски съд, само че след абсурда с тогавашния ръководител Владимира Янева - тъкмо поради безконтролното издаване на позволения, и отстраняването ѝ, практиката там е изменена и към този момент има ефикасна преценка на доказателствата, както и значително понижаване на броя на издадените позволения. За това огромна заслуга има и предходният състав на Бюрото за надзор върху СРС. Малко по-късно обаче огромният брой позволения за подслушване и следене стартират да се издават от Специализирания углавен съд, където и до момента няма ефикасна преценка на материалите, на които е учредено настояването за СРС.
" Масово съдиите дават позволения за следене и достъп до трафични данни без да проучват законовите предпоставки за това, проверявайки единствено официални предпоставки - дали настояването произлиза от способен орган и дали е обвързвано с следствие на тежко съзнателно закононарушение. Европейски съд по правата на човека даже цитира решения на Апелативния профилиран углавен съд, съгласно които съдиите не са длъжни да ревизират законовите предпоставки при издаването на такива позволения. Резултатът е че правосъдните позволения най-често са подготвени бланки, без същински претекстове ", разяснява пред " Капитал " юрист Михаил Екимджиев.
" Законът е фасада, зад която се крият софистицирани правосъдни и административни практики, с които законът се обезсмисля и които основават предпоставки за произвол. Точно вследствие на тези тоталитарни практики, въведени най-много от съответните административни ръководители на Министерство на вътрешните работи, съдилища и прокуратурата, всеки жител в България може безнаказано да бъде следен от страната посредством СРС и посредством достъп до трафичните му данни без да има законен прийом да разбере това и да потърси съответна институционална отбрана ", сочи той.
Реклама
Това е единствено един детайл от цялостната картина, която обрисува една целенасочена активност на управляващите към все по-малко гаранции за надзор и отбрана против злоупотреби и все по-големи благоприятни условия да произвол. Друг подобен детайл е съсипването на Бюрото за надзор върху СРС и превръщането му във фасадна институция, което обичан прийом в превзетата страна.
Контролът върху Националното бюро за надзор на СРС
Конфузен е прегледът, който Европейски съд по правата на човека прави на осъществяването на напътствието в предходното му решение, че контролът върху използването на СРС би трябвало да се разпореди на самостоятелен държавен орган, който да може да прави справедлива преценка за правомерност на дейностите на другите институции, ангажирани с този развой. В последна сметка, след дълги лутания, парламентарни комисии и други опити, беше основано Националното бюро за СРС, което по управлението на ръководителя си Бойко Рашков и зам. ръководителя Георги Гатев в действителност проработи съответно и старателно и реализира съществени промени в практиката на съдилищата, понижаване на настояванията и дадените позволения, условията за обосноваване на настояванията и разрешенията, противоположна връзка и други Всеизвестно е до какво докара това - Рашков и Гатев влязоха в спор с тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров и ДАНС, поради очевидно целенасочени нарушавания на закона при подслушване на магистрати и други оперативно забавни лица с подправяне на учредения за това. В резултат на това през 2017 година прокуратурата и ДАНС, с явната или завоалирана поддръжка на болшинството в Народното събрание - ГЕРБ и Движение за права и свободи, проведоха комплот върху Бюрото за надзор на СРС, отстраниха зам. ръководителя Георги Гатев, нападнаха ръководителя Бойко Рашков и избраха нов състав на Бюрото от партийни послушници със странни квалификации - лесничей, психолог, чиновник на ДАНС, физкултурник и така нататък За зам. ръководител бе определен Илко Желязков, с прозвището " лейтенанта на Пеевски ", който пък бе глобен по закона " Магнитски ", дружно с патрона си, и подаде оставка през м.г.
Констатациите на Европейски съд по правата на човека са унищожителни: няма задоволително гаранции за самостоятелност на Бюрото от службите, които би трябвало да управлява, негови членове идват от тези служби и след това се връщат там; службите имат надзор върху членовете на Бюрото през процедурата за достъп до класифицирана информация. Членовете на Бюрото нямат нужната подготовка - измежду тях има единствено един правист сега. Бюрото не разполага с задоволително достъп до информация при реализиране на инспекции и пълномощия за наложителни инструкции.
Екимджиев: Сотир Цацаров има специфична заслуга за неуспеха на Бюрото
" Европейски съд по правата на човека обръща особено внимание на неефективността на НБКСРС, специфична заслуга за което има някогашният основен прокурор и сегашен ръководител на КПКОНПИ Сотир Цацаров. Разчиствайки персонални сметки с неуместни за него членове на Националното бюро, той издаде особено напътствие, съгласно което членовете на бюрото нямат право на достъп до всички материали по досъдебни производства, което на практика блокира опциите им за инспекция дали по съответни досъдебни производства са употребявани СРС правомерно. Може би не е неприятно в подтекста на обсъжданите правосъдни промени да бъде преценено дали с това напътствие, което е в очевидно несъгласие със закона, господин Цацаров не е превишил правата си и дали не би трябвало носи наказателна отговорност за това.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Градове 3 Политика 1 Градове 2 Компании 3 Политика 1 Земеделие 2 Градове 3 Компании Реклама
На последващо място Европейски съд по правата на човека обръща особено внимание, че претендентите да станат членове на Националното бюро минават авансово утвърждение от ДАНС и получават от нея допуск за работа с класифицирана информация, а след назначението им в Бюрото ДАНС може когато и да е да им отнеме този достъп. Така се стига до явен абсурд и спор на ползи, при който ДАНС - едно от службите, които би трябвало да бъдат проверявани и надзиравани от бюрото, на практика държи според и под опасност за премахване неговите членове посредством контрола на техния допуск до класифицирана информация ".
Проблемът с трафичните данни
Според българското законодателство всички снабдители на информационни услуги в страната би трябвало да съхраняват всички трафични данни на всички свои консуматори в продължение на шест месеца, с огледда могат да дават тези данни на управляващите за избрани правоприлагащи цели. Различни органи могат да имат достъп до тези данни. Европейски съд по правата на човека извежда правилото, че общото запазване на информационни данни от доставчиците на такива услуги и достъпът до тях от страна на управляващите в обособени случаи би трябвало да бъдат съпроводени от същите гаранции против произвол и злоупотреби, както и потреблението на СРС. Българското законодателство обаче не дава отговор на тези минимални гаранции в следните връзки:
процедурата за разрешаване на подобен достъп не е в положение да подсигурява, че управляващите имат достъп до непокътнатите информационни данни единствено когато това е " належащо в едно демократично общество ", защото за настояванията в хода на наказателно произвеждане законът не изисква да са обосновани и подкрепени с доказателства, а надлежно - и такава преценка от съдията; не са избрани ясни периоди за заличаване на данни, налични от органите в хода на наказателното производство; не съществуват обществено налични правила за запазване, достъп, инспекция, потребление, съобщаване и заличаване на информационни данни, налични от органите; системата за контрол, както е проведена сега, не е в положение дейно да ревизира злоупотребите; настоящите понастоящем условия за известяван са прекомерно тесни; няма данни за съществуващо дейно средство за отбрана.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ