БТА е с изцяло обновена новинарска стая и подобрена организация на работата на репортери и редактори
Българската телеграфна организация (БТА) напълно обнови новинарската си стая (нюзрум) и към този момент разполага с усъвършенствана среда и организация на работата за репортерите и редакторите в постройката на Агенцията.
Обновените пространства за работа включват новинарска стая с 60 работни места. В средата на новия нюзрум е ситуирано бюро с осем страни (октагон), където дежурните редактори от всяко оперативно звено на организацията ще могат да обменят информация и да наблюдават новинарския поток в действително време. Реновирани са още две репортерски стаи, надлежно с 13 и 17 работни места, предопределени за репортерите от дирекциите „ ЛИК “, „ Икономика “ и „ Вътрешна информация “. Обособени са и пет управителен работни места.
Обновяването е с бюджетни средства на организацията. Комуникационната инфраструктура на новия нюзрум е построена от „ Информационно обслужване “. Това обновяване освен усъвършенства работните условия на екипа на Българска телеграфна агенция, само че и способства за по-качествено и навременно информиране на обществото. С осъвременената новинарска стая Агенцията е по-добре готова да отговори на провокациите на цифровата епоха и да продължи да бъде водещ източник на надеждна информация в България.
Информационната зала на последния етаж в емблематичната постройка на Българска телеграфна агенция е обзаведена и обособена за първи път през 1970 година
До 1928 година Българска телеграфна агенция употребява телеграми, получени по морзов уред. Разчитането и публикуването им по това време става нормално с към ден забавяне. По време на държавното управление на Андрей Ляпчев телеграмният бюлетин към този момент има три издания – заран, обед и вечер. Тогава се подрежда радиостанция и стартира използването на радиотелеграф като новините се приемали по слух и записвали на ръка.
Истинска гражданска война в връзките на Българска телеграфна агенция настава през 1932 година, когато в приложимост влизат самопишещите радиоприемни апарати на " Сименс-Хел ".
Следващото техническо изобретение в Българска телеграфна агенция е през 1957 година, когато всички връзки стават радиотелетипни. В приложимост влиза електромеханичният буквопечатащ телеграфен уред, именуван телекс.
Работата с телекси продължава до 80-те години, когато последователно – от предавателите на „ Информация за чужбина “, а по-късно и от другите редакции, стартира потреблението на електроника. След 1990 година към този момент всички одобрявания и излъчвания на информация се правят електронно, а всички публицисти работят на компютри. Обзаведени са непрекъснати компютърни работни места за репортерите на Българска телеграфна агенция в Народното събрание и в Министерския съвет.
От пролетта на 1997 година стартира обзавеждането с компютърни системи на кореспондентските бюра на Българска телеграфна агенция в страната.
През 2000 година нюзрумът е напълно ремонтиран и оборудван по стандартите на международните новинарски организации.
„ Там, в новия нюзрум (трябваше да се преобуваме на прага, с цел да пазим мокета), храм на бързината, се вкара революционното предписание информацията да тече единствено в една посока. Та не помни ли се по какъв начин стъпихме на Луната, по какъв начин снажният Сашо Скъпия (Алексиев) профуча през залата (дали не сложи връх?), с цел да пусне новината… “, споделя Нина Венова, дълготраен публицист в Българска телеграфна агенция, в спомените за работата в организацията, оповестени в книгата „ 125 години Българска телеграфна организация. Лични свидетелства “.
„ Стресът от събитийния потоп и напрежението да не се допусне неточност се ускоряваха до краен лимит с напредването на деня. Залата на последния етаж (нюзрумът) се превръщаше в същинска лудница в късния следобяд и вечерта. Шумът беше немислим – пишещи машини, телетипи и други уреди, евентуално! И всички тракат с все мощ! А коректорите би трябвало да чуваме отчетливо всяка дума, сричка, тон, с цел да не стане неточност “, спомня си Пенка Момчилова, коректор и дълготраен кореспондент в културния отдел на Българска телеграфна агенция.
„ В деня, през март 1978 година, в който влязох за първи път в тогавашния информативен отдел на МИНФ, в този момент нюзрума, някой, който следеше осведомителния поток, извика: “Отвлекли са Алдо Моро! “. Премиерът на Италия Моро бе похитен от терористичната формация „ Червените бригади “. Беше време, когато деянията на интернационалния тероризъм в Европа и по целия свят – а точно отвличания, убийства, принуждение за реализиране на политически цели – се множаха. Адреналинът при отразяване на сходни събития ме сграбчи за гърлото и в никакъв случай не ме пусна “, показва в спомените си Елияна Генчева, шеф на „ Международна информация “ до 2021 г.
“Отчаян до степен да се откажа – по този начин се усещах в първите месеци на работата ми в залата на последния етаж на Българска телеграфна агенция, която беше подредена по актуалните стандарти за newsroom. Дежурните заместител основни редактори Тодор Вълчев, Димитри (Джимо) Иванов и Александър Алексиев връщаха всеки мой материал, бил той превод или лична информация по непознатите организации, нашарен със стилови и граматични ремонти ", спомня си Асен Агов, публицист в Българска телеграфна агенция от 1979 до 1985 г.
