Мая Вапцарова пред Lupa.bg през 2019 г.: Защо продължават да разстрелват Вапцаров?
Българската режисьорка и поетеса Мая Вапцарова - племенница на поета Никола Вапцаров, умря на 80-годишна възраст. Освен че снимаше филми, тя се грижеше и паметта на Вапцаров да не бъде опетнявана. Преди близо 6 години - през юли 2019 година Мая Вапцарова даде особено изявление за Lupa.bg. Тогава мотивът бе 77 години от разстрела на огромния стихотворец. През 1942 година той е задържан и наказан на гибел по силата на Закона за отбрана на страната за образуване на подривна активност против открития държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 година Всяка година в деня на гибелта му стотици се покланят пред паметта му на лобното му място в Мемориала „ Гарнизонно стрелбище ” в София.
Lupa.bg беседва с племенницата на Вапцаров – Мая Вапцарова - щерка на брат му Борис, с цел да разяснява личността на поета, както и митовете към неговата персона. Тя е създател с необятен диапазон на интелектуалните търсения - режисьор, психолог, стихотворец, есеист, преводач, както и персона с безапелационна и ярка гражданска позиция. Родена е през 1944 година в Банско. Учила е логика на психиката в Ню Йорк. Завършва кинорежисура в Будапеща при известния маджарски създател Ищван Сабо. Режисьор е на няколко игрални кино лентата, както и на над 100 документални. Автор е на над 10 книги – романи и стихосбирки.
Публикуваме още веднъж изявлението с Мая Вапцарова, обещано за Lupa.bg през 2019 година
Паметникът на Никола Вапцаров в Банско
- Г-жо Вапцарова, кой умъртви Никола Вапцаров?
- Убива го Законът за отбрана на държавата (ЗЗД). Убива го всичко това, което се върти около него. Не знам дали Вапцаров е бил болшевик. Той е бил ляв, бил е герой за независимост и правдивост, постоянно е защитавал хората от обществената мизерия. Това е главното. Някъде да споделя в поезията си: аз съм болшевик? В делото на Вапцаров написа, че е признат в Комунистическата партия 1952 година посмъртно.
- Тогавашното и днешното наличие на думи като „ болшевик ” и „ герой за обществена правдивост ” е друго?
- Вие виждате, че доста хора в България носят блузките на Че Гевара. Ами представете си, той е убит на 33 години. Един подобен младеж постоянно ще се увлече в едно придвижване, което фактически носи нещо. Всеки от тях в началния интервал живее за нацията си. Нали има една остаряла приказка – човек се ражда болшевик, а по-късно става капиталист или какъвто и да е различен.
- Доста хора използваха Вапцаров, с цел да опетнят паметта му. Кои са най-големите легенди към неговата персона?
- Неговата персона беше омърсена. Винаги има издигания и падения. Първата история, която желая леко да осветля, тъй като някои критици си позволиха да го нарекат, че той, коминтерновският човек, е македонист. Това е нелепа небивалица, тъй като съществува отчет, който евентуално те не са прочели. Докладът е на Гоце Делчев и Даме Груев. Може би би трябвало да се разгласява по вестниците, с цел да се разбере какво тъкмо споделя Вапцаров. Тезата на Гоце е: Аз разбирам света като поле за културно състезание сред народите. Македонският въпрос би трябвало да се учи в университета от 20 години, а не от 3 или 4 години. Той не е даденост, която може да решиш за пет минути.
Второто, което поставям в графата „ жълти страници “, е предаден ли е, от кого е погубен. Пак споделям убива го Законът за отбрана на държавата. Доста недодялан е бил против измисления социален парадайс. Да, правилно, македонският език е писан в София. В основаването му вземат участие Тодор Павлов, Цола Драгойчева и Венко Марковски.
Самият той в своите материали написа: „ Ние, в Скопие, бяхме българи. Когато дойдохме в София, ни направиха македонци. “ Да, има такава теза в Коминтерна, когато те вземат решение, че могат да създадат една дребна държавичка, само че по-късно самият Коминтерн се отказва от тази история. Сега отначало тази история излиза. България е България. Всичко останало е друга част, която мен не ме интересува.
Вапцаров постоянно е бил българин.
Паметникът на Никола Вапцаров в Скопие
- Преди години Македония разгласи Вапцаров за македонски публицист, а в Скопие има негов монумент.
- Величаенето на Вапцаров е обикновено. Той е единственият българин, получил Световна награда за мир. Нямаме на Балканите различен човек. Много по-късно тази премия получава Назъм Хикмет. Някои хора споделиха, че Вапцаров е получил наградата с решение на Тодор Живков през 1952 година Да, България има питане дали могат да дадат Световната премия за мир и техническото лице Тодор Живков тогава към момента не е никакъв. Подписва, че може, без да знае какво е това. Спекулират с името на Вапцаров.
- Като човек, който от години изследва българската народопсихология – по какъв начин си обяснявате за какво ориста на Вапцаров продължава да бъде трагична и след гибелта му? Преди няколко години в Народното събрание отхвърлиха да почетат паметта му, паметникът му бе изместен от центъра на София в Музея на социалистическото изкуство, само че след митинги на интелектуалци бе върнат зад Националната изложба.
- Продължавам да имам вяра, че изкуството е малко по-вечно от политиката. Но също по този начин недоумявам за какво не престават да разстрелват Вапцаров.
А и освен него. Преди години ме учуди реакцията на депутатите, които отхвърлиха да почетат паметта на поета. Вапцаров е прочут като стихотворец в 92 страни, преведен е на 64 езика. Но първо го признават като стихотворец и след това се поставят определенията антифашист, болшевик. Странното е, че в България него го одобряват като някакъв герой и след това стартират с поезията. Тогава разбрах, че депутати от Българска социалистическа партия решили да подарят на всичките си сътрудници от ГЕРБ стихосбирката на Вапцаров, тъй като очевидно не са го чели. И като подарявал книжката със стиховете, някои народни представители просто я хвърляли в кошчето.
Според мен обща линия на Балканите е постоянно да оплюваме светилата, като сякаш откриваме нови светила. На базата на тази стълбица, която сме построили посредством културата си ние в действителност извеждаме новите пътища, извеждаме новите търсения на човечеството.
Ние се намираме в доста значим интервал от европейската и международната цивилизация и това е изработването на изкуствения разсъдък. Как ще реагираме на това, че задачата на изкуствения разсъдък е да унищожи хората, да сътвори новата инсталация, роботи, да дава отговор, да мислят и съществуват вместо нас. Това значи, че човечеството ще остане без работа, без занаят. Не мога да си показва това. Но наподобява, че по тази причина никой не мисли, а с цел да се спасим по някакъв метод спасението ще пристигна посредством културата.
- Срещали сте се с килъра на Вапцаров. Той жив ли е и по какъв начин мина тази трагична среща?
- Не, той умря от инфаркт малко откакто се видяхме. За него това, което беше направил също беше огромна покруса. Но знаете ли, килърът самичък пристигна и пожела да приказва с мен, а аз дълго бягах от него. Чудих се какво желае да ми каже, беше 80-годишен. Този човек беше пазач в Съюза на преводачите. Най-накрая мъжът пристигна самичък у дома. Извиках и татко си, брата на Никола Вапцаров. Исках и той да чуе. Беше доста трагично. Та индивидът ми описа, че е бил боец в Гарнизонното стрелбище. Участвал в разстрела на шестимата наказани на гибел.
Преди това са били в подземието, където различен един покойник - Антон Попов, се дами за обичаната си. След това наказаните дават на роднините си, които са чакали извън, персоналните си движимости. Часовникът, който Вапцаров предава на фамилията си, е бил подарък от цар Фердинанд на дядо ми Йонко. По него е било стреляно през 1924 година, когато е писан Майският манифест на Вътрешна македонска революционна организация, в който се моли към обединяване на всички крила на македонското освободително придвижване. Пробит е бил единствено горният похлупак на часовника.
Вапцаров дава часовника с думите: „ Този часовник избави татко ми, само че мен надали ще ме избави ”. При залпа въпросният човек е бил против чичо ми. Командващият взвода кап. Радев се бавил. Какво вършиме, сопнал му се служителят на реда Никола Гешев. Радев дал заповед за пукотевица. Човекът против чичо ми, същият, който години по-късно седеше у дома, сподели, че е стрелял не в сърцето, а в рамото на Вапцаров.
Започнали инспекция. За първите двама споделили, че са мъртви. За третия - Вапцаров - жив. Според всички интернационалните правила в този случай наказаният има право да живее. За Вапцаров обаче са командвали втори залп. И знаете ли, откакто татко ми чу описа на индивида, и двамата получиха инфаркт. Едновременно. Тогава ги спасих и двамата. Но татко ми въпреки всичко умря известно време по-късно, а индивидът малко по-късно.
- Защо твърдите, че Вапцаров е знаел, че присъдата ще падне над него поради провинение на рода му? Какво имате поради?
- И от двете страни роднините му са забавни хора. Той е кръстен на дядо си – Никола от Проданичния жанр. Той бяга заради това, че сестра му е била изнасилена и идва в България от Охрид. Закопава тези трима турци, които я изнасилват, под дъските в къщата и тогава напуща. От другата страна на рода - на Теодор Везьов, по линия на баба ми Елена, е бил женен за Изабел, родственик на Медичите. Тя донася като зестра алените раковини, с които се боядисват в пурпур мантиите на папите и кралете. Когато двата рода се съюзяват, идва и името Вапцари поради тези скъпи раковини.
Има три поличби, свързани с Никола Вапцаров, които като че ли предопределят трагичната му орис. Първата е, когато е мъничък татко му и майка му го водят на посетители при цар Фердинанд на вечеря. Фердинанд е идвал в Банско на посетители, също и немският кайзер Вилхелм II. Но когато царят поканва Вапцарови в двореца в София, Никола заспива в престола, което съгласно легендите се наказвало със гибел.
Втората прокоба се случва при цар Борис III, когато Вапцаров е моряк. Царят идва на два пъти във Военноморското учебно заведение във Варна. Тогава кани Вапцаров в Евксиноград, сядат на масата да обядват, а поетът, като изяжда своя самун, изяжда и този на цар Борис III. Това е втората прокоба. И третата – самият Вапцаров я разказва в своите стихотворения. „ Дебне зложелател, в ръката с парабел… ” Това са три доста забавни случая за един психолог като мен.
- Една от легендите, обвързвана с личността на поета е, че цар Борис III е отказал да го помилва през 1943 година, тъй като десетилетия по-рано бащата на Вапцаров – Йонко, е отказал да купи гори в Банско на името на цар Фердинанд.
- Пак жълти страници, които никой не може да потвърди. Дядо ми Йонко в този интервал е бил околийски началник на Вътрешна македонска революционна организация. Нападат дядо ми, че от 1923 година е разстрелвал комунисти, което не е правилно. Дядо ми Йонко е първият кмет на комуната през 1919 година Значи и той е трябвало да бъде разстрелян.
- Кое смятате за максимален принос на Никола Вапцаров в българската литература?
- Едно от най-големите достижения в неговия живот е отделянето от планината, което основава една по-друга почва за творчество – това е срещата му с морето. Докато планината, височината е един блян на сила, която се основава в индивида, то безконечната борба сред брега и водата основава онази стихия която Вапцаров носи в своята лирика. Независимо от романтиката, с която се среща той, и нея разделя на две – неокласицизъм и романтика. Това е, което стартира да го води в неговия живот. За мен напредъкът при Вапцаров е обвързван с Космоса, с Вселената, със звездите, които кацат върху неговата религия, която и до през днешния ден ни дава дух в нас, че България ще оцелее.
- Като психолог какво откривате в поезията на Вапцаров?
- Започвам да откривам нови неща в поезията му. В “Прощално ” също има една езотерика, едно необикновено разискване: “Понякога ще пристигам във съня ти, като неочакван и не желан гостенин… ”
- Някои обаче считат, че този стих е посвещение на брачната половинка му Бойка…
- Не безусловно.
- Дали двамата са били подобаващи един за различен?
- Аз не мога да разисквам това, само че по принцип човек си прави един разбор на нещата и вижда кой до кого. Тя може би е била доста привлекателна за него, била е една невероятна хубавица. Но, въпреки това, чувственото, интелектуалното равнище, ценностната система е била друга.
- Просто са били разнообразни хора, от разнообразни нива…
- Да, тъкмо по този начин.
- Въпреки това избраха тяхната история за една от най-вълнуващите любовни истории на ХХ век.
- Да, в действителност.
- Дали Бойка Вапцарова е повлияла на творчеството му и изобщо на настройката на Никола към нещата?
- Той прописва поради Багряна, тя постоянно е идвала в Банско. А към този момент по-късните му неща, най-хубавите му са от интервала на Военноморското учебно заведение: “Ти помниш ли морето и машините… ”. Дали жена му го въодушевява или не, не мога да кажа.
Има обаче стихове за сина му, който умира напълно дребен. Но стихотворения на жена му няма. Дори и “Прощално ”, което споделят, че е отдадено на нея, не знам дали не е редакторска история.
Скулптура, увековечаваща създателя на " Моторни песни ", в градинката до Двореца в София
- Май не е изключително комфортно през днешния ден да носиш семейството Вапцаров?
- Много е тежко и мъчно. Защото тази фамилия постоянно значи затворена врата пред всичко. Учудва ме, че има някакъв нрав, който бих го нарекла Гьобелсов. Този Гьобелсов нрав диктува да не се чете, културата ни стартира да затъва и да върви чалга информацията. Изчезва една ценностна система – тази на българина.
- Вие обаче очевидно носите заряд от корените на този жанр. Оттам ли е дързостта ви, неналичието на боязън от неприятностите?
- Човек привиква към неприятностите, те основават опция да не ти ръждяса мозъкът. Преминала съм през доста неща. Каквото ми се е изпречило, това съм правила.
- Дори сте била таксиметров шофьор…
- Това е ужасно богат опит. Дава страхотни благоприятни условия на индивида. Срещаш се с разнообразни хора, слизаш надълбоко в душата им. Имам страховит дневник от този интервал. Беше в тези тежки години – 92-ра, 93-та. Ние, кинаджиите, бяхме първите частници, които напуснаха Киноцентъра. И всеки трябваше да се избавя поединично. Но като търсиш, намираш. Наистина името пречи, само че аз го нося доста гордо.
- Какво взехте от Вапцаровите?
- Мен ме възпитаваше баба Елена, тъй като бях по-дълго време в Банско, защото майка ми и татко ми бяха на работа в различен град. Така че имах опция много да поема от това, което тя е дала и на Никола. Но историята, която ми се беше запечатала, е, че Вапцаров на 5 години е знаел „ Фауст ” наизуст. И аз по този начин започнах да изучавам Шекспир.
- А вие на какъв брой започнахте да четете Шекспир?
- Пак при баба ми. Тя знаеше съвършено британски, приключила е Американския лицей и почти на 4-5-годишна възраст започнах да изучавам речитатива на Хамлет. Не съм научила самия Хамлет наизуст, само че речитатива го знам.
- Разкажете за дневниците на Никола Вапцаров, които се откриват от разнообразни места. Каква беше тяхната история?
- Да, тези дневници са взимани от разнообразни места. Преди време на Гарнизонното стрелбище пристигна един човек и ми сподели, че в Годеч, където Вапцаров е работил при татко му известно време, обработвал някаква градина. Оставил е, споделя, един бележник, дневник и може би би трябвало да дойдете до Годеч да поровим, да кажете кое е негово, тъй като не можем да разчетем. Така че ето – над 75 години след разстрела още веднъж има материали.
Интервю на Валерия Йонкова и Марина Чертова
Lupa.bg беседва с племенницата на Вапцаров – Мая Вапцарова - щерка на брат му Борис, с цел да разяснява личността на поета, както и митовете към неговата персона. Тя е създател с необятен диапазон на интелектуалните търсения - режисьор, психолог, стихотворец, есеист, преводач, както и персона с безапелационна и ярка гражданска позиция. Родена е през 1944 година в Банско. Учила е логика на психиката в Ню Йорк. Завършва кинорежисура в Будапеща при известния маджарски създател Ищван Сабо. Режисьор е на няколко игрални кино лентата, както и на над 100 документални. Автор е на над 10 книги – романи и стихосбирки.
Публикуваме още веднъж изявлението с Мая Вапцарова, обещано за Lupa.bg през 2019 година
Паметникът на Никола Вапцаров в Банско
- Г-жо Вапцарова, кой умъртви Никола Вапцаров?
- Убива го Законът за отбрана на държавата (ЗЗД). Убива го всичко това, което се върти около него. Не знам дали Вапцаров е бил болшевик. Той е бил ляв, бил е герой за независимост и правдивост, постоянно е защитавал хората от обществената мизерия. Това е главното. Някъде да споделя в поезията си: аз съм болшевик? В делото на Вапцаров написа, че е признат в Комунистическата партия 1952 година посмъртно.
- Тогавашното и днешното наличие на думи като „ болшевик ” и „ герой за обществена правдивост ” е друго?
- Вие виждате, че доста хора в България носят блузките на Че Гевара. Ами представете си, той е убит на 33 години. Един подобен младеж постоянно ще се увлече в едно придвижване, което фактически носи нещо. Всеки от тях в началния интервал живее за нацията си. Нали има една остаряла приказка – човек се ражда болшевик, а по-късно става капиталист или какъвто и да е различен.
- Доста хора използваха Вапцаров, с цел да опетнят паметта му. Кои са най-големите легенди към неговата персона?
- Неговата персона беше омърсена. Винаги има издигания и падения. Първата история, която желая леко да осветля, тъй като някои критици си позволиха да го нарекат, че той, коминтерновският човек, е македонист. Това е нелепа небивалица, тъй като съществува отчет, който евентуално те не са прочели. Докладът е на Гоце Делчев и Даме Груев. Може би би трябвало да се разгласява по вестниците, с цел да се разбере какво тъкмо споделя Вапцаров. Тезата на Гоце е: Аз разбирам света като поле за културно състезание сред народите. Македонският въпрос би трябвало да се учи в университета от 20 години, а не от 3 или 4 години. Той не е даденост, която може да решиш за пет минути.
Второто, което поставям в графата „ жълти страници “, е предаден ли е, от кого е погубен. Пак споделям убива го Законът за отбрана на държавата. Доста недодялан е бил против измисления социален парадайс. Да, правилно, македонският език е писан в София. В основаването му вземат участие Тодор Павлов, Цола Драгойчева и Венко Марковски.
Самият той в своите материали написа: „ Ние, в Скопие, бяхме българи. Когато дойдохме в София, ни направиха македонци. “ Да, има такава теза в Коминтерна, когато те вземат решение, че могат да създадат една дребна държавичка, само че по-късно самият Коминтерн се отказва от тази история. Сега отначало тази история излиза. България е България. Всичко останало е друга част, която мен не ме интересува.
Вапцаров постоянно е бил българин.
Паметникът на Никола Вапцаров в Скопие
- Преди години Македония разгласи Вапцаров за македонски публицист, а в Скопие има негов монумент.
- Величаенето на Вапцаров е обикновено. Той е единственият българин, получил Световна награда за мир. Нямаме на Балканите различен човек. Много по-късно тази премия получава Назъм Хикмет. Някои хора споделиха, че Вапцаров е получил наградата с решение на Тодор Живков през 1952 година Да, България има питане дали могат да дадат Световната премия за мир и техническото лице Тодор Живков тогава към момента не е никакъв. Подписва, че може, без да знае какво е това. Спекулират с името на Вапцаров.
- Като човек, който от години изследва българската народопсихология – по какъв начин си обяснявате за какво ориста на Вапцаров продължава да бъде трагична и след гибелта му? Преди няколко години в Народното събрание отхвърлиха да почетат паметта му, паметникът му бе изместен от центъра на София в Музея на социалистическото изкуство, само че след митинги на интелектуалци бе върнат зад Националната изложба.
- Продължавам да имам вяра, че изкуството е малко по-вечно от политиката. Но също по този начин недоумявам за какво не престават да разстрелват Вапцаров.
А и освен него. Преди години ме учуди реакцията на депутатите, които отхвърлиха да почетат паметта на поета. Вапцаров е прочут като стихотворец в 92 страни, преведен е на 64 езика. Но първо го признават като стихотворец и след това се поставят определенията антифашист, болшевик. Странното е, че в България него го одобряват като някакъв герой и след това стартират с поезията. Тогава разбрах, че депутати от Българска социалистическа партия решили да подарят на всичките си сътрудници от ГЕРБ стихосбирката на Вапцаров, тъй като очевидно не са го чели. И като подарявал книжката със стиховете, някои народни представители просто я хвърляли в кошчето.
Според мен обща линия на Балканите е постоянно да оплюваме светилата, като сякаш откриваме нови светила. На базата на тази стълбица, която сме построили посредством културата си ние в действителност извеждаме новите пътища, извеждаме новите търсения на човечеството.
Ние се намираме в доста значим интервал от европейската и международната цивилизация и това е изработването на изкуствения разсъдък. Как ще реагираме на това, че задачата на изкуствения разсъдък е да унищожи хората, да сътвори новата инсталация, роботи, да дава отговор, да мислят и съществуват вместо нас. Това значи, че човечеството ще остане без работа, без занаят. Не мога да си показва това. Но наподобява, че по тази причина никой не мисли, а с цел да се спасим по някакъв метод спасението ще пристигна посредством културата.
- Срещали сте се с килъра на Вапцаров. Той жив ли е и по какъв начин мина тази трагична среща?
- Не, той умря от инфаркт малко откакто се видяхме. За него това, което беше направил също беше огромна покруса. Но знаете ли, килърът самичък пристигна и пожела да приказва с мен, а аз дълго бягах от него. Чудих се какво желае да ми каже, беше 80-годишен. Този човек беше пазач в Съюза на преводачите. Най-накрая мъжът пристигна самичък у дома. Извиках и татко си, брата на Никола Вапцаров. Исках и той да чуе. Беше доста трагично. Та индивидът ми описа, че е бил боец в Гарнизонното стрелбище. Участвал в разстрела на шестимата наказани на гибел.
Преди това са били в подземието, където различен един покойник - Антон Попов, се дами за обичаната си. След това наказаните дават на роднините си, които са чакали извън, персоналните си движимости. Часовникът, който Вапцаров предава на фамилията си, е бил подарък от цар Фердинанд на дядо ми Йонко. По него е било стреляно през 1924 година, когато е писан Майският манифест на Вътрешна македонска революционна организация, в който се моли към обединяване на всички крила на македонското освободително придвижване. Пробит е бил единствено горният похлупак на часовника.
Вапцаров дава часовника с думите: „ Този часовник избави татко ми, само че мен надали ще ме избави ”. При залпа въпросният човек е бил против чичо ми. Командващият взвода кап. Радев се бавил. Какво вършиме, сопнал му се служителят на реда Никола Гешев. Радев дал заповед за пукотевица. Човекът против чичо ми, същият, който години по-късно седеше у дома, сподели, че е стрелял не в сърцето, а в рамото на Вапцаров.
Започнали инспекция. За първите двама споделили, че са мъртви. За третия - Вапцаров - жив. Според всички интернационалните правила в този случай наказаният има право да живее. За Вапцаров обаче са командвали втори залп. И знаете ли, откакто татко ми чу описа на индивида, и двамата получиха инфаркт. Едновременно. Тогава ги спасих и двамата. Но татко ми въпреки всичко умря известно време по-късно, а индивидът малко по-късно.
- Защо твърдите, че Вапцаров е знаел, че присъдата ще падне над него поради провинение на рода му? Какво имате поради?
- И от двете страни роднините му са забавни хора. Той е кръстен на дядо си – Никола от Проданичния жанр. Той бяга заради това, че сестра му е била изнасилена и идва в България от Охрид. Закопава тези трима турци, които я изнасилват, под дъските в къщата и тогава напуща. От другата страна на рода - на Теодор Везьов, по линия на баба ми Елена, е бил женен за Изабел, родственик на Медичите. Тя донася като зестра алените раковини, с които се боядисват в пурпур мантиите на папите и кралете. Когато двата рода се съюзяват, идва и името Вапцари поради тези скъпи раковини.
Има три поличби, свързани с Никола Вапцаров, които като че ли предопределят трагичната му орис. Първата е, когато е мъничък татко му и майка му го водят на посетители при цар Фердинанд на вечеря. Фердинанд е идвал в Банско на посетители, също и немският кайзер Вилхелм II. Но когато царят поканва Вапцарови в двореца в София, Никола заспива в престола, което съгласно легендите се наказвало със гибел.
Втората прокоба се случва при цар Борис III, когато Вапцаров е моряк. Царят идва на два пъти във Военноморското учебно заведение във Варна. Тогава кани Вапцаров в Евксиноград, сядат на масата да обядват, а поетът, като изяжда своя самун, изяжда и този на цар Борис III. Това е втората прокоба. И третата – самият Вапцаров я разказва в своите стихотворения. „ Дебне зложелател, в ръката с парабел… ” Това са три доста забавни случая за един психолог като мен.
- Една от легендите, обвързвана с личността на поета е, че цар Борис III е отказал да го помилва през 1943 година, тъй като десетилетия по-рано бащата на Вапцаров – Йонко, е отказал да купи гори в Банско на името на цар Фердинанд.
- Пак жълти страници, които никой не може да потвърди. Дядо ми Йонко в този интервал е бил околийски началник на Вътрешна македонска революционна организация. Нападат дядо ми, че от 1923 година е разстрелвал комунисти, което не е правилно. Дядо ми Йонко е първият кмет на комуната през 1919 година Значи и той е трябвало да бъде разстрелян.
- Кое смятате за максимален принос на Никола Вапцаров в българската литература?
- Едно от най-големите достижения в неговия живот е отделянето от планината, което основава една по-друга почва за творчество – това е срещата му с морето. Докато планината, височината е един блян на сила, която се основава в индивида, то безконечната борба сред брега и водата основава онази стихия която Вапцаров носи в своята лирика. Независимо от романтиката, с която се среща той, и нея разделя на две – неокласицизъм и романтика. Това е, което стартира да го води в неговия живот. За мен напредъкът при Вапцаров е обвързван с Космоса, с Вселената, със звездите, които кацат върху неговата религия, която и до през днешния ден ни дава дух в нас, че България ще оцелее.
- Като психолог какво откривате в поезията на Вапцаров?
- Започвам да откривам нови неща в поезията му. В “Прощално ” също има една езотерика, едно необикновено разискване: “Понякога ще пристигам във съня ти, като неочакван и не желан гостенин… ”
- Някои обаче считат, че този стих е посвещение на брачната половинка му Бойка…
- Не безусловно.
- Дали двамата са били подобаващи един за различен?
- Аз не мога да разисквам това, само че по принцип човек си прави един разбор на нещата и вижда кой до кого. Тя може би е била доста привлекателна за него, била е една невероятна хубавица. Но, въпреки това, чувственото, интелектуалното равнище, ценностната система е била друга.
- Просто са били разнообразни хора, от разнообразни нива…
- Да, тъкмо по този начин.
- Въпреки това избраха тяхната история за една от най-вълнуващите любовни истории на ХХ век.
- Да, в действителност.
- Дали Бойка Вапцарова е повлияла на творчеството му и изобщо на настройката на Никола към нещата?
- Той прописва поради Багряна, тя постоянно е идвала в Банско. А към този момент по-късните му неща, най-хубавите му са от интервала на Военноморското учебно заведение: “Ти помниш ли морето и машините… ”. Дали жена му го въодушевява или не, не мога да кажа.
Има обаче стихове за сина му, който умира напълно дребен. Но стихотворения на жена му няма. Дори и “Прощално ”, което споделят, че е отдадено на нея, не знам дали не е редакторска история.
Скулптура, увековечаваща създателя на " Моторни песни ", в градинката до Двореца в София
- Май не е изключително комфортно през днешния ден да носиш семейството Вапцаров?
- Много е тежко и мъчно. Защото тази фамилия постоянно значи затворена врата пред всичко. Учудва ме, че има някакъв нрав, който бих го нарекла Гьобелсов. Този Гьобелсов нрав диктува да не се чете, културата ни стартира да затъва и да върви чалга информацията. Изчезва една ценностна система – тази на българина.
- Вие обаче очевидно носите заряд от корените на този жанр. Оттам ли е дързостта ви, неналичието на боязън от неприятностите?
- Човек привиква към неприятностите, те основават опция да не ти ръждяса мозъкът. Преминала съм през доста неща. Каквото ми се е изпречило, това съм правила.
- Дори сте била таксиметров шофьор…
- Това е ужасно богат опит. Дава страхотни благоприятни условия на индивида. Срещаш се с разнообразни хора, слизаш надълбоко в душата им. Имам страховит дневник от този интервал. Беше в тези тежки години – 92-ра, 93-та. Ние, кинаджиите, бяхме първите частници, които напуснаха Киноцентъра. И всеки трябваше да се избавя поединично. Но като търсиш, намираш. Наистина името пречи, само че аз го нося доста гордо.
- Какво взехте от Вапцаровите?
- Мен ме възпитаваше баба Елена, тъй като бях по-дълго време в Банско, защото майка ми и татко ми бяха на работа в различен град. Така че имах опция много да поема от това, което тя е дала и на Никола. Но историята, която ми се беше запечатала, е, че Вапцаров на 5 години е знаел „ Фауст ” наизуст. И аз по този начин започнах да изучавам Шекспир.
- А вие на какъв брой започнахте да четете Шекспир?
- Пак при баба ми. Тя знаеше съвършено британски, приключила е Американския лицей и почти на 4-5-годишна възраст започнах да изучавам речитатива на Хамлет. Не съм научила самия Хамлет наизуст, само че речитатива го знам.
- Разкажете за дневниците на Никола Вапцаров, които се откриват от разнообразни места. Каква беше тяхната история?
- Да, тези дневници са взимани от разнообразни места. Преди време на Гарнизонното стрелбище пристигна един човек и ми сподели, че в Годеч, където Вапцаров е работил при татко му известно време, обработвал някаква градина. Оставил е, споделя, един бележник, дневник и може би би трябвало да дойдете до Годеч да поровим, да кажете кое е негово, тъй като не можем да разчетем. Така че ето – над 75 години след разстрела още веднъж има материали.
Интервю на Валерия Йонкова и Марина Чертова
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ