Предприемаческа асоциация притеснена заради фискалната рамка, заложена в Бюджет 2026
Българската предприемаческа асоциация (BESCO) изрази съществено терзание по отношение на фискалната рамка, заложена в Бюджет 2026 година Предприемачите се оповестиха срещу повдигането на налог дял и нарастването на пенсионните осигуровки и оптималния застрахователен приход.
В свое писмо до министъра на финансите BESCO показва, че препоръчаните ограничения усилват разноските за труд, понижават действителните приходи на бизнесмените и висококвалифицираните експерти и тласкат още повече хора към различни форми на претовареност или емиграция. Асоциацията разяснява, че предложенията рискуват да подкопаят конкурентоспособността на българската стопанска система. Според тях страната се нуждае от структурни промени, които да усилят успеваемостта на фискалната и бюджетна политика, да подобрят бизнес средата и да подсигуряват предвидимост.
BESCO показва, че вместо да се подвигат налозите, би трябвало да се заложи на промени. Предприемачите означават, че повишението на осигуровките и налозите няма да реши структурните проблеми. Според тях главните дефицити на българската стопанска система са систематични, а не фискални. Това са:
- липса на инфраструктурна обезпеченост (електричество, вода, индустриални зони);
- ниска успеваемост на администрацията и липса на дигитализация;
- демографски срив и тежък дефицит на кадри;
- непредвидимост на регулациите и съмнение в правосъдната система;
- слаба отчетност на обществените институции.
Радев разкритикува Бюджет 2026 като инструмент за политическо оцеляване
По негови думи " коалиция " Магнитски " затъва под тежестта на Голямото " Д "
BESCO счита, че нарастването на налог дял е безпричинно . Предприемаческата организация отбелязва, че данъкът върху дивидента визира точно вложителите, акционерите и хората, които влагат капитал в стопанската система, а не оперативните притежатели на компании. През 2024 година приходите от този налог са едвам 126 млн. лева, до момента в който бюджетният недостиг надвишава 20 милиарда лева - разлика, която ясно демонстрира, че резултатът върху бюджета ще бъде най-малък, а вредите - обилни. Очакваните резултати от нарастването са:
- спад на интензивността на финансовия пазар;
- евакуиране на вложения към страни с по-ниски ставки (Естония, Латвия, Малта - 0% налог дивидент);
- тласъци за укриване на приходи и прекачване на печалби;
- демотивация на дребните вложители.
BESCO разяснява, че решението не е във " повдигане на проценти ", а в разширение на икономическата база посредством напредък, доверие и промени. Асоциацията акцентира, че страната се нуждае от ясна икономическа визия. Според нея Бюджет 2026 би трябвало да е уравновесен и да подсигурява стопански напредък.
КТ " Подкрепа " се разгласи срещу проектобюджета за 2026 и бюджетите на НЗОК и ДОО
Според синдикати това е противообществен бюджет
По отношение на вложенията, фискалната рамка и финансовия пазар, приходите и заетостта бизнесмените оферират:
Реализиране на мултифондовия модел в пенсионната система, тъй че да се насърчи действителна капиталова интензивност и дълготрайна рентабилност. Частично раздържавяване (миноритани дялове) на държавни компании през фондовата борсата за въвеждане на корпоративно ръководство, бистрота и привличане на частен капитал. Активиране на R&D тласъци и тласъци за поощряване на ангелското инвестиране Осигуряване на административен потенциал и самостоятелност на органа по скрининг на вложенията, който да подсигурява предвидимост и отбрана на стратегическия интерес на страната, без да се попречват непознатите вложения с висока добавена стойност и обезпечен генезис. Актуализация на данъчните оценки - въвеждане на реалистични стойности за облагане на парцели, без в допълнение повишение на данъчните ставки. Премахване на автоматизираните индексации при разноски и обществени заплащания, с цел да се резервира контролът върху обществените разноски. Отпадане на условията за СУПТО, които попречват нововъведенията и усилват административната тежест за фирмите. Облагане на хазарта - въвеждане на 20% налог върху всички залози или различно 30% върху разликата сред залозите и облагите. Предоговаряне на концесионните такси за определени браншове с висок ресурсен капацитет и концесии за вложения в инфраструктура. Диференцирана ТОЛ система по тип пътища и транспортни средства - с по-висока успеваемост и правдивост в събираемостта. Реформиране на Закона за публично-частно партньорство за отключване на спомагателен частен капитал в стопанската система. Освобождаване на трудов запас от държавната администрация към частния бранш посредством стратегии за преквалификация с присъединяване на бизнеса. Дигитализация на основни процеси - доизграждане на цифровата платформа за издаване на сини карти и позволения за престояване, транспониране на европейското законодателство за въвеждане на цифров портфейл и др. Преориентиране на индустриалната политика към отбранителния бранш - посредством тласъци за взаимни производства и публично-частни партньорства.
BESCO насочва зов към държавното управление и Народното събрание да стартират действителен разговор с предприемаческите и работодателски организации преди окончателното приемане на бюджета. Необходима е дълготрайна фискална рамка (2026-2030), гарантираща предвидимост на данъчната система, непоклатимост на корпоративния и дивидентния налог и промени, ориентирани към напредък, а не към административно балансиране на недостига. Според асоциацията България не може да си разреши да загуби огромното си конкурентно преимущество - предвидимата, ниска и почтена данъчна среда.
АОБР желае същинско разискване на Бюджет 2026
Настоява се и данъчната тежест да не бъде увеличавана
В свое писмо до министъра на финансите BESCO показва, че препоръчаните ограничения усилват разноските за труд, понижават действителните приходи на бизнесмените и висококвалифицираните експерти и тласкат още повече хора към различни форми на претовареност или емиграция. Асоциацията разяснява, че предложенията рискуват да подкопаят конкурентоспособността на българската стопанска система. Според тях страната се нуждае от структурни промени, които да усилят успеваемостта на фискалната и бюджетна политика, да подобрят бизнес средата и да подсигуряват предвидимост.
BESCO показва, че вместо да се подвигат налозите, би трябвало да се заложи на промени. Предприемачите означават, че повишението на осигуровките и налозите няма да реши структурните проблеми. Според тях главните дефицити на българската стопанска система са систематични, а не фискални. Това са:
- липса на инфраструктурна обезпеченост (електричество, вода, индустриални зони);
- ниска успеваемост на администрацията и липса на дигитализация;
- демографски срив и тежък дефицит на кадри;
- непредвидимост на регулациите и съмнение в правосъдната система;
- слаба отчетност на обществените институции.
Радев разкритикува Бюджет 2026 като инструмент за политическо оцеляване
По негови думи " коалиция " Магнитски " затъва под тежестта на Голямото " Д "
BESCO счита, че нарастването на налог дял е безпричинно . Предприемаческата организация отбелязва, че данъкът върху дивидента визира точно вложителите, акционерите и хората, които влагат капитал в стопанската система, а не оперативните притежатели на компании. През 2024 година приходите от този налог са едвам 126 млн. лева, до момента в който бюджетният недостиг надвишава 20 милиарда лева - разлика, която ясно демонстрира, че резултатът върху бюджета ще бъде най-малък, а вредите - обилни. Очакваните резултати от нарастването са:
- спад на интензивността на финансовия пазар;
- евакуиране на вложения към страни с по-ниски ставки (Естония, Латвия, Малта - 0% налог дивидент);
- тласъци за укриване на приходи и прекачване на печалби;
- демотивация на дребните вложители.
BESCO разяснява, че решението не е във " повдигане на проценти ", а в разширение на икономическата база посредством напредък, доверие и промени. Асоциацията акцентира, че страната се нуждае от ясна икономическа визия. Според нея Бюджет 2026 би трябвало да е уравновесен и да подсигурява стопански напредък.
КТ " Подкрепа " се разгласи срещу проектобюджета за 2026 и бюджетите на НЗОК и ДОО
Според синдикати това е противообществен бюджет
По отношение на вложенията, фискалната рамка и финансовия пазар, приходите и заетостта бизнесмените оферират:
Реализиране на мултифондовия модел в пенсионната система, тъй че да се насърчи действителна капиталова интензивност и дълготрайна рентабилност. Частично раздържавяване (миноритани дялове) на държавни компании през фондовата борсата за въвеждане на корпоративно ръководство, бистрота и привличане на частен капитал. Активиране на R&D тласъци и тласъци за поощряване на ангелското инвестиране Осигуряване на административен потенциал и самостоятелност на органа по скрининг на вложенията, който да подсигурява предвидимост и отбрана на стратегическия интерес на страната, без да се попречват непознатите вложения с висока добавена стойност и обезпечен генезис. Актуализация на данъчните оценки - въвеждане на реалистични стойности за облагане на парцели, без в допълнение повишение на данъчните ставки. Премахване на автоматизираните индексации при разноски и обществени заплащания, с цел да се резервира контролът върху обществените разноски. Отпадане на условията за СУПТО, които попречват нововъведенията и усилват административната тежест за фирмите. Облагане на хазарта - въвеждане на 20% налог върху всички залози или различно 30% върху разликата сред залозите и облагите. Предоговаряне на концесионните такси за определени браншове с висок ресурсен капацитет и концесии за вложения в инфраструктура. Диференцирана ТОЛ система по тип пътища и транспортни средства - с по-висока успеваемост и правдивост в събираемостта. Реформиране на Закона за публично-частно партньорство за отключване на спомагателен частен капитал в стопанската система. Освобождаване на трудов запас от държавната администрация към частния бранш посредством стратегии за преквалификация с присъединяване на бизнеса. Дигитализация на основни процеси - доизграждане на цифровата платформа за издаване на сини карти и позволения за престояване, транспониране на европейското законодателство за въвеждане на цифров портфейл и др. Преориентиране на индустриалната политика към отбранителния бранш - посредством тласъци за взаимни производства и публично-частни партньорства.
BESCO насочва зов към държавното управление и Народното събрание да стартират действителен разговор с предприемаческите и работодателски организации преди окончателното приемане на бюджета. Необходима е дълготрайна фискална рамка (2026-2030), гарантираща предвидимост на данъчната система, непоклатимост на корпоративния и дивидентния налог и промени, ориентирани към напредък, а не към административно балансиране на недостига. Според асоциацията България не може да си разреши да загуби огромното си конкурентно преимущество - предвидимата, ниска и почтена данъчна среда.
АОБР желае същинско разискване на Бюджет 2026
Настоява се и данъчната тежест да не бъде увеличавана
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ