Преображение Господне e! Един от най-светлите празници
Българската православна черква отбелязва през днешния ден един от най-светлите си празници - Преображение Господне. Началото на празника идва от първите епохи на християнството и е обвързвано с едно от най-важните евангелски събития - явяването на Иисус Христос в небесна популярност пред трима от най-близките му възпитаници.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия - съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им приказвал постоянно за страданията, които го чакат, за гибелта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна популярност.
Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен.
Лицето му светело като слънце, а облеклата му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет - пророците Мойсей и Илия, за идните си премеждия и Кръстна гибел в Йерусалим. В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: „ Този е Моят любим Син, в който е Моето снизхождение. Него слушайте ".
При тези слова свише, апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците си и споделил: „ Станете, не бойте се! ". Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование „ Начатки овощей ", а в Българската православна черква - „ Освещаване на гроздето ". Защото, в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според българския национален календар на 6 август настава трайно видоизменение в природата. Слънцето обръща тил на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
На Преображение Господне имен ден честват Сотир, Спас, Христин(а), Християн(а), Христо, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
Прочетете още
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия - съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им приказвал постоянно за страданията, които го чакат, за гибелта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна популярност.
Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен.
Лицето му светело като слънце, а облеклата му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет - пророците Мойсей и Илия, за идните си премеждия и Кръстна гибел в Йерусалим. В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: „ Този е Моят любим Син, в който е Моето снизхождение. Него слушайте ".
При тези слова свише, апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците си и споделил: „ Станете, не бойте се! ". Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование „ Начатки овощей ", а в Българската православна черква - „ Освещаване на гроздето ". Защото, в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според българския национален календар на 6 август настава трайно видоизменение в природата. Слънцето обръща тил на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
На Преображение Господне имен ден честват Сотир, Спас, Христин(а), Християн(а), Христо, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
Прочетете още
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ