Българската историческа общност много отдавна, повече от 30 години, не

Българската историческа общественост доста от дълго време, повече от 30 години, не употребява термина " фашизъм ", когато приказва за ръководството в България в интервала 1934-1944 година Това декларира в изявление за БГНЕС проф. Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
 
Той добавя, че в историческата колегия има явен консенсус, че ръководството преди 9 септември не може да бъде определяно като фашистко. " Да, то е властническо и доста се отклонява от демокрацията, само че не носи белезите на фашистко ръководство ", акцентира проф. Вачков.
 
Една от аргументите българските историци да излязат с тази позиция са зачестилите фалшификации на историята от страна на " сътрудниците историци " от районен съд Македония.
 
" Тъй като доста хора и даже медии у нас не бяха наясно дали има съображение да ни упрекват във фашизъм, ние организирахме кръгла маса. На нея с доста съществени причини изведохме тезата, че няма по какъв начин ръководството в България да бъде определяно като фашистко, тъй като редица критерии не разрешават това. Имаме ясно декларирани модели, каквито са фашистка Италия и нацистка Германия. Когато съпоставяме с тези модели, виждаме голямата разлика, която не ни дава учредения за приказваме за фашизъм у нас ", безапелационен е проф. Вачков.
 
Ето и главните акценти в мнението на водещите български историци по въпроса:
1. В България не се основава водеща фашистка партия, която да има опцията да претендира за политическата власт. Независимо, че някои от фашистките обединения наброяват по няколко десетки хиляди членове (СБРЗ, СБНЛ, НСД), изборните резултати за тях са плачевни.
2. Фашизмът в никакъв случай не идва на власт в България. Фашистките организации не вземат участие в ръководството на страната през целия интервал от 20-те години до есента на 1944 година Установеният след 1934 година режим не се управлява от фашистка партия, не излъчва фашистки лидер. Нещо повече той е в противоборство с фашистките организации (в 1936 дефинитивно е неразрешена СБРЗ, през септември 1939 – СБНЛ и РНБ).
3. Режимът няма и фашистка идеология. Колкото и да е необичайно, той въобще не основава систематизирана идеология.
4. Управлението на страната от 1934 до 1944 е властническо, само че не и фашистко. За цялото десетилетие на своето битие политическият режим си остава напълно безпартиен.