Българската алпийка си изля душата в социалните мрежи след втрещяващия

...
Българската алпийка си изля душата в социалните мрежи след втрещяващия
Коментари Харесай

Ева Вукадинова: Не заслужавам ли равен шанс? Добре, че не си счупих краката!

Българската алпийка си изля душата в обществените мрежи след втрещяващия случай

Българската скиорка Ева Вукадинова си изля душата в обществените мрежи ден, откакто втрещяващ случай я спря по време на първия манш от слалома в Пекин 2022. Докато нашата представителка караше сред вратите, там се появи човек от поддръжката на пистата, който изцяло я.

Оказва се, че този мъж е прибирал пропуснат инструмент (парче желязо, както тя го нарече), само че е необяснимо по какъв начин това може да се случи на олимпийско съревнование и някакъв непряк човек да влезе по време на втурване по трасето на играч.

Вукадинова, единствено на 20 години и в първата си Олимпиада, написа в Инстаграм по какъв начин се усеща и насочи въпроси:

"Още не мога да допускам на това, което се случи,

Първо - ужасно доста страсти минават през мен. Не мога да опиша по какъв начин се почувствах в края на първия манш на надпреварата. Естествено, че си помислих:

Защо се случи на мен? Защо не на някоя от топ 30 състезателките, да вземем за пример? И може ли в миналото да се случи такова нещо на някоя от тях? Честно ли е това?

Не знам отговорите. Знам, че даже с фрактура на ръката, пробвах да карам добре, преди този човек да влезе и да остави парче желязо на вратата. Показах на себе си, че мога да се оправя с всичко.

Разбира се, аз пристигам от дребна ски нация, само че ще си кажа какво мисля. Да, получих право на второ каране, само че всички знаят, че това не може да е същото. Да ида до долу, след това да се кача горе със ските ми, да пускам още веднъж неотложно... Да, може и да не съм от елитните състезателки или да се боря за подиума, само че и аз работих крепко, с цел да съм на Олимпиадата.

Не заслужавам ли най-малко еднакъв късмет с останалите?

Разочарована е меко казано. Не мога да допускам, че това се случва на състезателен конгрес, какъвто са олимпийските игри.

Благодарна съм, че най-малко не си счупих краката на онази врата.

Едно нещо е да поправяш нещо по пистата, а друго - да оставиш железен пай на вратата. И да претендираш, че това е нещо изцяло обикновено.

Тъжна съм, само че и се гордея, че се преборих с всичко това.

Нищо не може да ме събори, усмивката няма да слезе от лицето ми.

Благодаря на всички за поддръжката!

Ева. "
Източник: dunavmost.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР