България води преговори със съюзниците от НАТО за засилване на

България води договаряния със съдружниците от НАТО за усилване на защитата на въздушното си пространство и за основаване на лична система за отбрана от дронове. Това разгласи министърът на защитата Атанас Запрянов по време на съвещание на парламентарната комисия по защита.

 

По време на съвещанието бяха признати на първо четене измененията в Закона за защитата и въоръжените сили на Република България.

 

Промените в Закона за защитата и въоръжените сили на Република България, признати на първо четене от парламентарната комисия по защита, са едни от най-мащабните от приемането на закона до момента. Те целят да осъвременят националната система за командване и да приготвят страната за реакция при нови закани, в това число безпилотни системи.

Нов ред за Върховното основно командване

За първи път се вкарва ясна правна уредба за организацията и активността на Върховното основно командване (ВГК). То е орган, избран в Конституцията, който подкрепя президента при управлението на защитата и въоръжените сили.

 

Министерството на защитата ще създаде оперативни процедури за неговото действие. Те ще се внасят от Министерския съвет и ще се утвърждават с декрет на президента. Целта е да се вкара ред, при който всяка институция знае своята роля и отговорност при положение на рецесия или военно състояние.

 

„ Нямаме общоприети оперативни процедури за действие на Върховното основно командване “, призна министърът на защитата Атанас Запрянов. Той акцентира, че „ този вакуум съществува към този момент 30 години “ и че е време да се вкара ред, сходен на този в НАТО.

Защита против безпилотни системи

Промените плануват и нова правна рамка за потреблението на оръжие и механически средства против дронове и други безпилотни системи. Това ще е възможно при защита и защита на военни обекти, пунктове за непрекъсната дислокация, формирования, техника и корабни платформи – в това число отвън техните бази.

 

Новият текст дава опция на армията да реагира законово при нахлуване на дронове във въздушното пространство, което става все по-често в следствие от войната в Украйна и напрежението в района.

 

„ Имаме желание и водим договаряния да желаяме увеличаване на защитата на въздушното пространство на България със средства на съдружниците “, съобщи министър Запрянов. Той посочи, че към този момент са подхванати дейности за повишение на наблюдението в североизточната част на страната – откакто съветски дрон наруши въздушното пространство на Румъния, а Полша издигна бойни самолети поради риск от нови офанзиви наоколо до украинската граница.

 

Запрянов разяснява и европейската концепция за създаване на обща „ стена против дронове “, като уточни, че концепцията към момента не е изяснена. „ Ще се направи план и разбор на обсега на системата, след което ще стане ясно с какво ще взе участие България “, сподели той.

 

Според министъра, НАТО би трябвало да надгради съществуващата противовъздушна и противоракетна защита със система за противопоставяне на дронове. „ Нашите специалисти към този момент работят по лично виждане за такава система на наша територия. Украйна е водеща страна в битката с дроновете и ще използваме нейния опит “, добави Запрянов.

Координация и надзор

Законът вкарва механизъм за ясно написани отговорности на всички участници във Върховното основно командване – кой взема решения, кой ги извършва и по какъв начин се рапортува. Така се реализира сходство с натовските стандарти, при които всяко деяние е авансово дефинирано.

Образование и фрагменти

Сред измененията е и въвеждането на нова категория във военните образователни заведения – „ колежани “. Те ще се образоват по военни специалности под равнището на курсантите, само че с опция за развиване в системата на защитата.

 

Създава се и електронен указател на курсантите и колежаните, който ще улесни администрацията и следенето на кариерното развиване на обучаемите.

Политическа поддръжка

Комисията по защита одобри измененията с 18 гласа „ за “ и 2 „ срещу “. Председателят на комисията Христо Гаджев (ГЕРБ–СДС) означи, че това е първият действителен опит да се запълни 30-годишният вакуум в уредбата на Върховното основно командване.

 

Министърът на правораздаването Атанас Славов акцентира, че защитата е „ споделена подготвеност сред президента, Министерския съвет и Народното събрание “, което постанова взаимна работа при правенето на процедурите.

 

Гаранции за редовността на самолетите F-16

Министърът увери, че разваленият аероплан F-16 с теч на гориво скоро ще бъде върнат в оперативна подготвеност. „ Имаме обезпечен нов контейнер по претенция. Очакваме той да бъде превозен до България и сменен, след което самолетът ще бъде в оперативна подготвеност “, изясни Запрянов.

 

Ремонтът ще бъде стихотворец от компанията „ Локхийд Мартин “, защото машините са в тригодишна гаранция. След промяната на резервоара ще се извършат облитания и самолетът ще бъде признат на въоръжение.

Финансиране и рационализация

Запрянов изиска поддръжка от депутатите парите по европейския инструмент SAFE за рационализация да бъдат отвън рамката на военния бюджет. „ Това ще ни разреши да ускорим модернизацията и да осъществяваме нови планове “, сподели министърът.

 

Той увери, че в случай че плануваният бюджет се осъществя, „ ще има цялостно обезпечаване на настоящите планове “ и ще се подсигурява резистентност на българската защита в границите на НАТО.