България отбелязва 146-тата годишнина от героичния подвиг на Ботев и неговата чета
България отбелязва 146-тата годишнина от героичния героизъм на българския стихотворец и бунтовник Христо Ботев и неговата чета.
Денят ще премине с тържества в цялата страна.
На връх Околчица ще се състои обичайният поход, на който ще участва министър-председателят Кирил Петков.
Чествания във връзка годишнината от гибелта на Ботев ще има и в родния му град Калофер.
...
Априлското въстание е един от тези моменти, в които българите демонстрират на света, че заслужават свободата си и са подготвени да пожертват всичко, с цел да я реализиран. Особено блестящо доказателство за тази смелост са дейностите на четата на Христо Ботев. Въпреки че тя стъпва на родна земя в миг, в който въстанието към този момент е потушено, четниците, предвождани от огромния български воин, извършват своя дълг към родината. Те поемат по пътя от Козлодуй до Враца и по този метод изписват името си със златни букви в българската история.
След като образувания в Румъния Гюргевски революционен комитет взема решение, че напролет на 1876 година би трябвало да се провежда въстание в българските земи, на дневен ред излиза въпроса за неговата сполучлива подготовка. Сформирани са четири (според някои пет) революционни окръга, определени са основни апостоли и техни помощници.
И до момента в който в Четвърти революционен окръг подготовката протича сносно, то в останалите три тя не е на същото равнище. Сериозни усложнения изпитват апостолите в Трети (Врачански) революционен окръг, където даже закупеното оръжие не съумява да стигне до бунтовниците.
В тази обстановка ръководителите вземат решение да провеждат чета, която наред с снабдяване на оръжието би трябвало и да подкрепи въстаналите в региона българи.
Преждевременно избухналото въстание на 20 април обаче притиска всички и постанова потребността от бързи дейности. Тъй като никой от старите воеводи не се съгласява да оглави четата, тази задача бива поверена на Христо Ботев. Той би трябвало извънредно бързо да набере хора и да закупи нужното оръжие.
С огромни старания той съумява да събере 205 четници, само че неналичието на време не разрешава да се организира каквото и да било военно образование или подготовка. Поради тази причина в четата намират място както добре готови бойци, взели участие в Първата и Втората български легии, по този начин и млади въодушевени момчета, които в никакъв случай досега не били хващали пушка.
Един от тези младежи е самият Ботев и заради тази причина за боен началник бива избран поручик Никола Войновски, учил в съветската Николаевската военна академия. За байрактар е избран Никола Симов, а за знаме се употребява ушитото година по-рано от Петрана Обретенова, щерка на баба Тонка. Първоначално е предопределено за друга чета, само че след разпръскването ѝ баба Тонка го дава на сина си Никола Обретенов, който е един от участниците в Ботевата чета.
Макар не добре подготвени и пристиснати от времето, на 16 май четниците се качват на австрийския параход „ Радецки “. Нарочно е определен транспортен съд на централноевропейска страна, с цел да не се провокират възможни затруднения за румънското държавно управление.
Четниците вземат решение да се насочат към Враца, тръгвайки от Козлодуй, макар че този проект има своите съперници, които не имат вяра, че Стоян Заимов е подготвил добре окръга (и след това се оказват прави) и желаят четата да тръгне към Търново.
На борда на парахода българите се показват за градинари, пътуващи за Сърбия. Командването на четата планува завземане на кораба и вдишване на ръководството му при положение, че капитанът откаже да спре на авансово избраното за дебаркиране място.
На 17 май въстаниците слизат на козлодуйския бряг с развято знаме под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са подготвени да дадат живота си за нейното избавление.
Четата отпред с авангард под командването на Никола Войновски се насочва на поход. Най-напред стопира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези, набира си няколко коня за воеводата и щаба му и взема осем коли за спонтанния обоз.
Към 14:00 часа тя напуща Козлодуй и до вечерта стигна село Бутан.
Там четниците употребяват колите, с цел да създадат мост през пълноводната Огоста и да преминат на другия бряг. Продължават похода си и излизат на пътя Рахово-Враца, като прекъсват телеграфната връзка.
През нощта се вземат ограничения за защита, с които да се подсигури придвижването в походен ред. Така четата се води от авангард от 30-40 души, а основните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. По този метод се основава подготвеност за водене на пердах при ненадейно нахлуване на съперника.
Движейки се с такива ограничения за защита, четата респектира група черкези, които понякога откриват огън по нея, само че не смееят да я приближат.
Преминавайки край село Алтимир, към среднощ въстаниците влизат в село Борован, където претърпяват първото си огромно отчаяние. Твърди се, че тук към четата би трябвало да се причислят 400 въстаници. С тях обаче потегля единствено един.
На идващия ден (18 май) четата е изправена пред първото си съществено тестване – покрай рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя бива нападната от черкези и башибозук, към които скоро се причислява и постоянна турска военна част. Особено блестящо изложение на храбростта на Ботев и неговите четници в този съдбоносен миг дава Захари Стоянов в своята книга „ Опит за биография на Христо Ботйов “:
„ Това споделил той и хукнал през гъстата трева с коня си право към неприятеля от дясна страна на пътя, като си въртял сабята към главата, която блещяла под утринните слънчеви зари. Град патрони се посипали върху му, които удряли в земята и подхвърляли нависоко корените на тревата. По заповед на Н. Войновски, който е отбирал от военните работи,двама души конници се впуснали да върнат войводата, който
на очевидна гибел отишел да се излага. “
Макар предстоящата помощ от Враца по този начин и да не идва, четниците съумяват да отбият офанзивата с цената на 30 ранени, убити и изчезнали сред които и знаменосецът Никола Симов – Куруто, умрял при яростна противникова офанзива. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака, който целувайки се заклева да го брани даже с цената на живота си. Освен това четата губи всичките си коне дружно с обоза.
На идващия 19 май се открива опция за отдих, защото турските управляващи вземат решение да вземат ограничения за подсигуряване на ситуацията във Враца, а и чакат четата безусловно да влезе в града.
За сметка на това обаче на 20 май избухва нов пердах, още по-ожесточен от този край Милин камък. Този път неприятелят е два пъти по-многоброен, а неналичието на вода още веднъж тормози българите.
Въпреки глада, жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци още веднъж демонстрират изключителна смелост и не разрешават на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола.
Привечер сражението затихва.
И тъкмо в този миг, когато всички се подготвят да си отдъхнат, настава повратният миг.
На свечеряване, на 20 май 1876 година, пада погубен Христо Ботев.
И до през днешния ден се водят разногласия по отношение на събитията, при които той умира. Традиционната теза гласи, че войводата бива прострелян в челото от противник, промъкнал се в тила на четата.
В наши дни обаче от ден на ден стартира да натежава изказванието за убийството на поета от член на щаба на четата.
След неговата гибел за челник е определен Никола Войновски и отдръпването към Балкана продължава. Изгубила своя лидер, четата се разделя на няколко групи и с това бойният ѝ завършва.
В последна сметка от общо 208 четници починалите са 94, 26 били заточени, 2 умират в пандизите, а 76 съумели да доживеят свободата на България.
...
Днес от Министерството на защитата осведомиха, че в София в 11:30 ч. пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина Националната гвардейска част ще взе участие в тържествена гала в памет на Христо Ботев и починалите за свободата и независимостта на България.
От 12:00 ч. пред постройката на Администрацията на Президента на Република България ще се извърши тържествена промяна на почетния гвардейски часовой.
Денят ще бъде маркиран с тържествена инспекция (заря) в Елин Пелин, Казанлък, Павел баня и в с. Скравена, община Ботевград. В ритуалите ще вземат участие военнослужещи от 38-и батальон за нуклеарна, химическа, биологична отбрана и екология - Мусачево, 61-а механизирана бригада - Карлово, 10-и механизиран батальон - Враца, военният духов оркестър на 61-а механизирана бригада и Представителният боен духов оркестър на Сухопътните войски.
С военни ритуали по поднасяне на венци и цветя военнослужещите от Сухопътните войски ще отбележат годишнината от гибелта на Христо Ботев и ще отдадат воински почести в памет на починалите за Родината в Стара Загора, Хасково, Плевен, Димитровград, Калофер, Асеновград, Белене, Свищов, Смолян, Шумен, Благоевград, Сливен, Горна Оряховица, Русе и в с. Ценово - община Чирпан.
Във всенародното поклонение на връх Околчица от 11:00 ч. ще се включат военнослужещи от 10-и механизиран батальон-Враца.
В паметния ден от 10:30 ч. представителни елементи на Военновъздушните сили и на Съвместното командване на специфичните интервенции ще отдадат воински почести пред паметника на Христо Ботев в градската градина „ Цар Симеон “ в Пловдив.
Военнослужещи от Военноморските сили ще положат венци и цветя пред бюст-паметника на Христо Ботев в „ Алеята на възрожденската памет “ в Морската градина във Варна. В тържествения обред ще вземат участие почетен часовой от Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “, Представителният духов оркестър на Военноморски сили и командирите на военни формирования от гарнизона.
Военни почести в памет на великия стихотворец и бунтовник ще отдадат и военнослужещи от Флотилия бойни и спомагателни кораби в Бургас. Те ще положат венци и цветя пред бюст-паметника на Христо Ботев в Морската градина. В тържествения обред ще вземат участие командирите на военни формирования от гарнизона.
За първи път денят е празнуван през 1884 година във Враца и Пловдив. Официално се отбелязва от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола участват Ботеви четници. С Решение на Министерския съвет от 31 май 1993 година 2 юни е разгласен за Ден на Ботев и на починалите за свободата на България
Денят ще премине с тържества в цялата страна.
На връх Околчица ще се състои обичайният поход, на който ще участва министър-председателят Кирил Петков.
Чествания във връзка годишнината от гибелта на Ботев ще има и в родния му град Калофер.
...
Априлското въстание е един от тези моменти, в които българите демонстрират на света, че заслужават свободата си и са подготвени да пожертват всичко, с цел да я реализиран. Особено блестящо доказателство за тази смелост са дейностите на четата на Христо Ботев. Въпреки че тя стъпва на родна земя в миг, в който въстанието към този момент е потушено, четниците, предвождани от огромния български воин, извършват своя дълг към родината. Те поемат по пътя от Козлодуй до Враца и по този метод изписват името си със златни букви в българската история.
След като образувания в Румъния Гюргевски революционен комитет взема решение, че напролет на 1876 година би трябвало да се провежда въстание в българските земи, на дневен ред излиза въпроса за неговата сполучлива подготовка. Сформирани са четири (според някои пет) революционни окръга, определени са основни апостоли и техни помощници.
И до момента в който в Четвърти революционен окръг подготовката протича сносно, то в останалите три тя не е на същото равнище. Сериозни усложнения изпитват апостолите в Трети (Врачански) революционен окръг, където даже закупеното оръжие не съумява да стигне до бунтовниците.
В тази обстановка ръководителите вземат решение да провеждат чета, която наред с снабдяване на оръжието би трябвало и да подкрепи въстаналите в региона българи.
Преждевременно избухналото въстание на 20 април обаче притиска всички и постанова потребността от бързи дейности. Тъй като никой от старите воеводи не се съгласява да оглави четата, тази задача бива поверена на Христо Ботев. Той би трябвало извънредно бързо да набере хора и да закупи нужното оръжие.
С огромни старания той съумява да събере 205 четници, само че неналичието на време не разрешава да се организира каквото и да било военно образование или подготовка. Поради тази причина в четата намират място както добре готови бойци, взели участие в Първата и Втората български легии, по този начин и млади въодушевени момчета, които в никакъв случай досега не били хващали пушка.
Един от тези младежи е самият Ботев и заради тази причина за боен началник бива избран поручик Никола Войновски, учил в съветската Николаевската военна академия. За байрактар е избран Никола Симов, а за знаме се употребява ушитото година по-рано от Петрана Обретенова, щерка на баба Тонка. Първоначално е предопределено за друга чета, само че след разпръскването ѝ баба Тонка го дава на сина си Никола Обретенов, който е един от участниците в Ботевата чета.
Макар не добре подготвени и пристиснати от времето, на 16 май четниците се качват на австрийския параход „ Радецки “. Нарочно е определен транспортен съд на централноевропейска страна, с цел да не се провокират възможни затруднения за румънското държавно управление.
Четниците вземат решение да се насочат към Враца, тръгвайки от Козлодуй, макар че този проект има своите съперници, които не имат вяра, че Стоян Заимов е подготвил добре окръга (и след това се оказват прави) и желаят четата да тръгне към Търново.
На борда на парахода българите се показват за градинари, пътуващи за Сърбия. Командването на четата планува завземане на кораба и вдишване на ръководството му при положение, че капитанът откаже да спре на авансово избраното за дебаркиране място.
На 17 май въстаниците слизат на козлодуйския бряг с развято знаме под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са подготвени да дадат живота си за нейното избавление.
Четата отпред с авангард под командването на Никола Войновски се насочва на поход. Най-напред стопира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези, набира си няколко коня за воеводата и щаба му и взема осем коли за спонтанния обоз.
Към 14:00 часа тя напуща Козлодуй и до вечерта стигна село Бутан.
Там четниците употребяват колите, с цел да създадат мост през пълноводната Огоста и да преминат на другия бряг. Продължават похода си и излизат на пътя Рахово-Враца, като прекъсват телеграфната връзка.
През нощта се вземат ограничения за защита, с които да се подсигури придвижването в походен ред. Така четата се води от авангард от 30-40 души, а основните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. По този метод се основава подготвеност за водене на пердах при ненадейно нахлуване на съперника.
Движейки се с такива ограничения за защита, четата респектира група черкези, които понякога откриват огън по нея, само че не смееят да я приближат.
Преминавайки край село Алтимир, към среднощ въстаниците влизат в село Борован, където претърпяват първото си огромно отчаяние. Твърди се, че тук към четата би трябвало да се причислят 400 въстаници. С тях обаче потегля единствено един.
На идващия ден (18 май) четата е изправена пред първото си съществено тестване – покрай рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя бива нападната от черкези и башибозук, към които скоро се причислява и постоянна турска военна част. Особено блестящо изложение на храбростта на Ботев и неговите четници в този съдбоносен миг дава Захари Стоянов в своята книга „ Опит за биография на Христо Ботйов “:
„ Това споделил той и хукнал през гъстата трева с коня си право към неприятеля от дясна страна на пътя, като си въртял сабята към главата, която блещяла под утринните слънчеви зари. Град патрони се посипали върху му, които удряли в земята и подхвърляли нависоко корените на тревата. По заповед на Н. Войновски, който е отбирал от военните работи,двама души конници се впуснали да върнат войводата, който
на очевидна гибел отишел да се излага. “
Макар предстоящата помощ от Враца по този начин и да не идва, четниците съумяват да отбият офанзивата с цената на 30 ранени, убити и изчезнали сред които и знаменосецът Никола Симов – Куруто, умрял при яростна противникова офанзива. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака, който целувайки се заклева да го брани даже с цената на живота си. Освен това четата губи всичките си коне дружно с обоза.
На идващия 19 май се открива опция за отдих, защото турските управляващи вземат решение да вземат ограничения за подсигуряване на ситуацията във Враца, а и чакат четата безусловно да влезе в града.
За сметка на това обаче на 20 май избухва нов пердах, още по-ожесточен от този край Милин камък. Този път неприятелят е два пъти по-многоброен, а неналичието на вода още веднъж тормози българите.
Въпреки глада, жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци още веднъж демонстрират изключителна смелост и не разрешават на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола.
Привечер сражението затихва.
И тъкмо в този миг, когато всички се подготвят да си отдъхнат, настава повратният миг.
На свечеряване, на 20 май 1876 година, пада погубен Христо Ботев.
И до през днешния ден се водят разногласия по отношение на събитията, при които той умира. Традиционната теза гласи, че войводата бива прострелян в челото от противник, промъкнал се в тила на четата.
В наши дни обаче от ден на ден стартира да натежава изказванието за убийството на поета от член на щаба на четата.
След неговата гибел за челник е определен Никола Войновски и отдръпването към Балкана продължава. Изгубила своя лидер, четата се разделя на няколко групи и с това бойният ѝ завършва.
В последна сметка от общо 208 четници починалите са 94, 26 били заточени, 2 умират в пандизите, а 76 съумели да доживеят свободата на България.
...
Днес от Министерството на защитата осведомиха, че в София в 11:30 ч. пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина Националната гвардейска част ще взе участие в тържествена гала в памет на Христо Ботев и починалите за свободата и независимостта на България.
От 12:00 ч. пред постройката на Администрацията на Президента на Република България ще се извърши тържествена промяна на почетния гвардейски часовой.
Денят ще бъде маркиран с тържествена инспекция (заря) в Елин Пелин, Казанлък, Павел баня и в с. Скравена, община Ботевград. В ритуалите ще вземат участие военнослужещи от 38-и батальон за нуклеарна, химическа, биологична отбрана и екология - Мусачево, 61-а механизирана бригада - Карлово, 10-и механизиран батальон - Враца, военният духов оркестър на 61-а механизирана бригада и Представителният боен духов оркестър на Сухопътните войски.
С военни ритуали по поднасяне на венци и цветя военнослужещите от Сухопътните войски ще отбележат годишнината от гибелта на Христо Ботев и ще отдадат воински почести в памет на починалите за Родината в Стара Загора, Хасково, Плевен, Димитровград, Калофер, Асеновград, Белене, Свищов, Смолян, Шумен, Благоевград, Сливен, Горна Оряховица, Русе и в с. Ценово - община Чирпан.
Във всенародното поклонение на връх Околчица от 11:00 ч. ще се включат военнослужещи от 10-и механизиран батальон-Враца.
В паметния ден от 10:30 ч. представителни елементи на Военновъздушните сили и на Съвместното командване на специфичните интервенции ще отдадат воински почести пред паметника на Христо Ботев в градската градина „ Цар Симеон “ в Пловдив.
Военнослужещи от Военноморските сили ще положат венци и цветя пред бюст-паметника на Христо Ботев в „ Алеята на възрожденската памет “ в Морската градина във Варна. В тържествения обред ще вземат участие почетен часовой от Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “, Представителният духов оркестър на Военноморски сили и командирите на военни формирования от гарнизона.
Военни почести в памет на великия стихотворец и бунтовник ще отдадат и военнослужещи от Флотилия бойни и спомагателни кораби в Бургас. Те ще положат венци и цветя пред бюст-паметника на Христо Ботев в Морската градина. В тържествения обред ще вземат участие командирите на военни формирования от гарнизона.
За първи път денят е празнуван през 1884 година във Враца и Пловдив. Официално се отбелязва от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола участват Ботеви четници. С Решение на Министерския съвет от 31 май 1993 година 2 юни е разгласен за Ден на Ботев и на починалите за свободата на България
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ