Стево Пендаровски: Стига мъгла! Дойде време за отношения с България
България ни измъкна от тоталната изолираност. Никола Груевски възвърне най-мрачната антибългарска агитация на някогашна Югославия. Истинско историческо отклоняване беше наследникът на Вътрешна македонска революционна организация да се усеща по-близък до Белград, вместо до София. В Скопие имате десетки сръбски медии и нула български. Не желая и да слушам за някаква „ четвърта ” Югославия. На този стадий “малкият Шенген ” е в структурна беззащитност.
Тези и други позиции изрази северномакедонският президент Стево Пендаровски в първо и невиждано изявление за българска медия, обещано пред организация БГНЕС.
Неотдавна показах персоналните си запаси във връзка с „ Малкия Шенген “. За нас те са на първо място в региона на европейската интеграция. Идеята за „ Малкия Шенген “ беше оповестена публично на 11-12 октомври в Нови Сад, единствено няколко дни преди негативната позиция на френския президент Еманюел Макрон и всъщност на целия Европейски съвет за започване на договаряния с Европейския съюз за участие, съобщи северномакедонският президент.
Когато видях концепцията за „ Малкия Шенген “ забелязах, че тя съдържа главните правила на по този начин нареченото Европейско икономическо пространство. Ако това е един тип обезщетение, че не станахме членове на Европейски Съюз, ще кажа: Не, благодаря за тази самодейност.
Ако Европейски Съюз и на срещата на върха в Загреб на 6 май, която е планувана по време на хърватското председателство, по някаква причина не вземе политическо решение за започване на договаряния, тогава казусът ще стане още по-голяма, тъй като ще стане ясно, че Европейски Съюз няма желание да се уголемява бързо със Западните Балкани.
Не е пресилване квалификацията, която Зоран Заев постоянно дава за ролята на Бойко Борисов и актуалното българско държавно управление през последните две години, съгласно която българският министър председател дружно с Ципрас са помогнали да излезем по-бързо от интернационалната изолираност, безапелационен бе Пендаровски.
Наистина считам, че договорът за другарство с България, колкото и да наподобява, че е нещо нормално би трябвало да подчертая, че когато ние го подписахме, преди малко бяхме се освободили от един тежък властнически режим на Никола Груевски. Това бе не просто един антизападен режим, само че и антиалбански и с антибългарско въодушевление.
По това време всичко, което идваше от София, подсещаше на най-лошите времена от комунизма. Когато се разказваха вицове за българите, когато се подигравахме с българския народ посредством пропагандата на комунистическия режим.
Груевски на процедура реставрира тези времена и е исторически абсурд той, който твърди, че е правоприемник на историческото Вътрешна македонска революционна организация, задълба в такава антибългарска реторика и държание. Трябва да знаете, че за Никола Груевски България като страна не съществуваше…
Това беше най-голямата историческа девиация Белград да бъде по-близък от София на водача на историческото Вътрешна македонска революционна организация, отсъди президентът на Северна Македония.
Договорът за добросъседство бе подписан на 1 август 2017 година единствено два месеца и половина след съставянето на държавното управление на Зоран Заев. Нямахме време да кажем, че хората на Изток от нас не са врагове. България е член на Европейски Съюз от дълго години, а също по този начин и на НАТО и че, като изключим солунското пристанище, е нашата най-близка врата към Европа.
Признаването на независимостта на Македония през 90-те години на предишния век бе безапелационна заслуга на президента Желю Желев дружно с помощта, която получихме, откакто Гърция наложи ембарго в продължение на година и половина.
Тогава, съгласно данни на Световната банка, нашата стопанска система загуби към 60 % от Брутният вътрешен продукт. Не можем да забравим другарската помощ на България и Турция, която те ни оказаха тогава по Коридор №8, който в никакъв случай не се направи до дъно и това е наша неточност, не ваша.
Искам да кажа, че в такава атмосфера не беше по никакъв начин елементарно да се направи подобен контракт. И макар, че този контракт беше на 90 % същият контракт от времето на министър председателите Любчо Георгиевски и Иван Костов през 1999 година, бе тежко от политическа позиция да се изясни на нашата общност, която бе привикнала да чака единствено вражески дейности от София. В това се състои огромната заслуга и на Борисов, и на Заев в този миг.
Ако двата коридора проработят на 100 % от потенциала си, това ще способства доста за икономическото развиване на страната. Гарантирам ви. Не оборвам аспекта на сигурността.
През 1992-1994 година ни бяха наложили обсада. Без помощта на другарските страни щяхме да умрем в стопански смисъл и като страна щяхме да бъдем съществено дестабилизирани. Ние нямаме изход на море. През миналите 30 години нещо беше стартирано, само че не е приключено. Това е срамно за всички нас, които бяхме на власт в Скопие през последните 30 години.
Дълги години съм се занимавал с въпросите на сигурността и ще кажа, че НАТО не ни приема не заради боязън от нашите съседи, а поради новите закани. През последните години сме подложени на страшна политическа агитация с всички тези подправени вести, един нов феномен или по този начин наречените хибридни закани. Не можем да се отбраняваме, в случай че нямаме помощ от съдружниците.
Не приказваме за обичайни войни. Никой няма да ни нападне. Около 140-150 наши жители се борят по бойните полета в Сирия, Ирак и Близкия изток. Обменяме информация със страните от НАТО, които ни осведомят за това с какво оръжие и привички ще се завърнат тези бойци. Обмяната на информация с нашите съдружници от Алианса към този момент се реализира на по-високо равнище, в сравнение с през предходната година.
За първи път със Зоран Заев и Бойко Борисов получихме ексцентрични политици, без исторически товари и страсти. Мога да кажа, че става въпрос за великански товар от комунистическото време, който за жалост през този дълъг и непосилен преход не бе прочистен и на първо място в просветителния развой.
Може да говорите и с Любчо Георгиевски и с други министър председатели, само че аз настоявам, че нашите учебници по история освен по повод с България, само че и във връзка с Запада са същите - пропагандата на някогашна Югославия, която твърдеше, че имаме най-съвършената система.
Днес имаме хора на междинна и по-стара възраст, които за жалост “учат” и по-младите, че е неприятно да си богат, че всички богати на Запад са нарушители. Потресен съм, че след толкоз години като професор в университета видях, че даже и измежду по-младото потомство съществува този дух, характерен за комунизма. За страдание и в двете страни тези комунистически матрици са доста мощни, в това число и комунистическата историография до 90-та година…
В Скопие на никое място не можете да си купите нито един български вестник. Няма нито един български канал, в това число и по спътника. Още преди пет години писах, че в София се организират панаири на книгата, които са пет пъти по-големи от Солунския и Белградския. Малко хора знаят, даже и най-младите, че наоколо до София има кино студия, в които се снимат филми и копродукции с най-големите холивудски артисти. Броят на филмите, които се снимат там е по-голям, в сравнение с цялата кино продукция в Централна и Югоизточна Европа, подсети президентът Пендаровски.
Е в този момент, за какво нашите хора не знаят това? Защо ние, политиците, не вършим по този начин, че това да бъде налично до македонските жители, които желаят да четат книги, които желаят да гледа филми, а който желае, дано да отиде в София.
Говоря за елементарните хора от двете страни на границата, които не могат да схванат, че от едната страна имаме единствено врагове, а от другата - единствено другари, както внушаваше югославската агитация десетилетия наред.
Защо нямаме ЖП линия, за какво нямаме автомагистрала и пътуваме три часа и половина, с цел да минем 220 км от София до Скопие? Не знам дали знаете, само че същото е дистанцията от Скопие до Солун, само че то се минава за по-малко от час и половина.
Това е грешката на политиците. Съжалявам, че през днешния ден македонската юноша знае всички сръбски футболисти, чалга звезди, а не знае за нито един български актьор и състезател. Не знаят за нито един гръцки актьор или състезател, да не приказваме за Косово и Албания. Това е грешката на политиците.
Не може да твърдим, че не е време. За да пристигна времето ти като политик, би трябвало да създадеш средата, а ние не сме я създали досега. С дребни изключения. И Любчо Георгиевски имаше ексцентрично мислене, само че не направи ексцентрични политически ходове. Политиците би трябвало да основат среда, за която да се запиташ: Абе за какво не сме били в София?
За тези 30 години не построихме инфраструктура към България. Македония няма автомагистрала и до Прищина. Не създадохме и човешката инфраструктура, нито новата историческа инфраструктура. Защо? Защото имахме политици, каквито ги описахме досега. Ако бяхме създали съвременна автомагистрала до София, по-дълбоко щяхме да навлезем при разчистването на историческите мъгли….
Имаше скромни опити за реабилитация, за които комунистическата агитация твърдеше, че са били непознати шпиони, а в действителност са били борци за македонската идея.
За първи път през 2000 година имаше опит за отварянето на архивите на комунистическата Държавна сигурност. Тогава стартира с доста ограничавания процесът на лустрация, само че единствено след година всичко завърши. Досиетата бяха предадени в архива на Македония, със зачеркнати и заличени имена на доносниците, в това число и на полицейските чиновници, създавали тези досиета.
По времето на Груевски това се трансформира в битка против политическите съперници. На процедура по негово време бяха укривани същинските доносници, близки до фамилията му. Истинските борци за македонската идея бяха показани за доносници, а същинските сътрудници бяха скрити под чадъра на ВМРО–ДПМНЕ. Самата концепция за лустрацие бе компрометирана, подсети Пендаровски.
Да кажа намерено: през днешния ден имаме пробив в религиозната област и частично направихме крачка напред с Преспанския контракт. Днес имаме нови хоризонти, освен с възможна поддръжка от страна на Българската православна черква, а изобщо в православния свят. Всички знаем, че имаме опълчване от страна на Сръбската православна черква (СПЦ) против нас. През всички тези години и десетилетия зад СПЦ стоеше Гръцката православна черква, както и разногласието за името.
Имам покана от българския президент Румен Радев да посетя София. С него имаме кардинално единодушие и той знае моята позиция. Съвместната историческа комисия не работи с мечтаното от двете страни належащо движение. Решихме да изчакаме, да забележим възможни позитивни развития на тази комисия и по-късно да имаме с какво да се похвалим.
След София желая да посрещна Радев в Скопие. Трябва да ви кажа, че и в двете страни работим интензивно за основаването на атмосфера за по-свободно и цялостно ценене на историческите обстоятелства.
Но ние не може да работим вместо историците, приключи президентът Пендаровски.
Тези и други позиции изрази северномакедонският президент Стево Пендаровски в първо и невиждано изявление за българска медия, обещано пред организация БГНЕС.
Неотдавна показах персоналните си запаси във връзка с „ Малкия Шенген “. За нас те са на първо място в региона на европейската интеграция. Идеята за „ Малкия Шенген “ беше оповестена публично на 11-12 октомври в Нови Сад, единствено няколко дни преди негативната позиция на френския президент Еманюел Макрон и всъщност на целия Европейски съвет за започване на договаряния с Европейския съюз за участие, съобщи северномакедонският президент.
Когато видях концепцията за „ Малкия Шенген “ забелязах, че тя съдържа главните правила на по този начин нареченото Европейско икономическо пространство. Ако това е един тип обезщетение, че не станахме членове на Европейски Съюз, ще кажа: Не, благодаря за тази самодейност.
Ако Европейски Съюз и на срещата на върха в Загреб на 6 май, която е планувана по време на хърватското председателство, по някаква причина не вземе политическо решение за започване на договаряния, тогава казусът ще стане още по-голяма, тъй като ще стане ясно, че Европейски Съюз няма желание да се уголемява бързо със Западните Балкани.
Не е пресилване квалификацията, която Зоран Заев постоянно дава за ролята на Бойко Борисов и актуалното българско държавно управление през последните две години, съгласно която българският министър председател дружно с Ципрас са помогнали да излезем по-бързо от интернационалната изолираност, безапелационен бе Пендаровски.
Наистина считам, че договорът за другарство с България, колкото и да наподобява, че е нещо нормално би трябвало да подчертая, че когато ние го подписахме, преди малко бяхме се освободили от един тежък властнически режим на Никола Груевски. Това бе не просто един антизападен режим, само че и антиалбански и с антибългарско въодушевление.
По това време всичко, което идваше от София, подсещаше на най-лошите времена от комунизма. Когато се разказваха вицове за българите, когато се подигравахме с българския народ посредством пропагандата на комунистическия режим.
Груевски на процедура реставрира тези времена и е исторически абсурд той, който твърди, че е правоприемник на историческото Вътрешна македонска революционна организация, задълба в такава антибългарска реторика и държание. Трябва да знаете, че за Никола Груевски България като страна не съществуваше…
Това беше най-голямата историческа девиация Белград да бъде по-близък от София на водача на историческото Вътрешна македонска революционна организация, отсъди президентът на Северна Македония.
Договорът за добросъседство бе подписан на 1 август 2017 година единствено два месеца и половина след съставянето на държавното управление на Зоран Заев. Нямахме време да кажем, че хората на Изток от нас не са врагове. България е член на Европейски Съюз от дълго години, а също по този начин и на НАТО и че, като изключим солунското пристанище, е нашата най-близка врата към Европа.
Признаването на независимостта на Македония през 90-те години на предишния век бе безапелационна заслуга на президента Желю Желев дружно с помощта, която получихме, откакто Гърция наложи ембарго в продължение на година и половина.
Тогава, съгласно данни на Световната банка, нашата стопанска система загуби към 60 % от Брутният вътрешен продукт. Не можем да забравим другарската помощ на България и Турция, която те ни оказаха тогава по Коридор №8, който в никакъв случай не се направи до дъно и това е наша неточност, не ваша.
Искам да кажа, че в такава атмосфера не беше по никакъв начин елементарно да се направи подобен контракт. И макар, че този контракт беше на 90 % същият контракт от времето на министър председателите Любчо Георгиевски и Иван Костов през 1999 година, бе тежко от политическа позиция да се изясни на нашата общност, която бе привикнала да чака единствено вражески дейности от София. В това се състои огромната заслуга и на Борисов, и на Заев в този миг.
Ако двата коридора проработят на 100 % от потенциала си, това ще способства доста за икономическото развиване на страната. Гарантирам ви. Не оборвам аспекта на сигурността.
През 1992-1994 година ни бяха наложили обсада. Без помощта на другарските страни щяхме да умрем в стопански смисъл и като страна щяхме да бъдем съществено дестабилизирани. Ние нямаме изход на море. През миналите 30 години нещо беше стартирано, само че не е приключено. Това е срамно за всички нас, които бяхме на власт в Скопие през последните 30 години.
Дълги години съм се занимавал с въпросите на сигурността и ще кажа, че НАТО не ни приема не заради боязън от нашите съседи, а поради новите закани. През последните години сме подложени на страшна политическа агитация с всички тези подправени вести, един нов феномен или по този начин наречените хибридни закани. Не можем да се отбраняваме, в случай че нямаме помощ от съдружниците.
Не приказваме за обичайни войни. Никой няма да ни нападне. Около 140-150 наши жители се борят по бойните полета в Сирия, Ирак и Близкия изток. Обменяме информация със страните от НАТО, които ни осведомят за това с какво оръжие и привички ще се завърнат тези бойци. Обмяната на информация с нашите съдружници от Алианса към този момент се реализира на по-високо равнище, в сравнение с през предходната година.
За първи път със Зоран Заев и Бойко Борисов получихме ексцентрични политици, без исторически товари и страсти. Мога да кажа, че става въпрос за великански товар от комунистическото време, който за жалост през този дълъг и непосилен преход не бе прочистен и на първо място в просветителния развой.
Може да говорите и с Любчо Георгиевски и с други министър председатели, само че аз настоявам, че нашите учебници по история освен по повод с България, само че и във връзка с Запада са същите - пропагандата на някогашна Югославия, която твърдеше, че имаме най-съвършената система.
Днес имаме хора на междинна и по-стара възраст, които за жалост “учат” и по-младите, че е неприятно да си богат, че всички богати на Запад са нарушители. Потресен съм, че след толкоз години като професор в университета видях, че даже и измежду по-младото потомство съществува този дух, характерен за комунизма. За страдание и в двете страни тези комунистически матрици са доста мощни, в това число и комунистическата историография до 90-та година…
В Скопие на никое място не можете да си купите нито един български вестник. Няма нито един български канал, в това число и по спътника. Още преди пет години писах, че в София се организират панаири на книгата, които са пет пъти по-големи от Солунския и Белградския. Малко хора знаят, даже и най-младите, че наоколо до София има кино студия, в които се снимат филми и копродукции с най-големите холивудски артисти. Броят на филмите, които се снимат там е по-голям, в сравнение с цялата кино продукция в Централна и Югоизточна Европа, подсети президентът Пендаровски.
Е в този момент, за какво нашите хора не знаят това? Защо ние, политиците, не вършим по този начин, че това да бъде налично до македонските жители, които желаят да четат книги, които желаят да гледа филми, а който желае, дано да отиде в София.
Говоря за елементарните хора от двете страни на границата, които не могат да схванат, че от едната страна имаме единствено врагове, а от другата - единствено другари, както внушаваше югославската агитация десетилетия наред.
Защо нямаме ЖП линия, за какво нямаме автомагистрала и пътуваме три часа и половина, с цел да минем 220 км от София до Скопие? Не знам дали знаете, само че същото е дистанцията от Скопие до Солун, само че то се минава за по-малко от час и половина.
Това е грешката на политиците. Съжалявам, че през днешния ден македонската юноша знае всички сръбски футболисти, чалга звезди, а не знае за нито един български актьор и състезател. Не знаят за нито един гръцки актьор или състезател, да не приказваме за Косово и Албания. Това е грешката на политиците.
Не може да твърдим, че не е време. За да пристигна времето ти като политик, би трябвало да създадеш средата, а ние не сме я създали досега. С дребни изключения. И Любчо Георгиевски имаше ексцентрично мислене, само че не направи ексцентрични политически ходове. Политиците би трябвало да основат среда, за която да се запиташ: Абе за какво не сме били в София?
За тези 30 години не построихме инфраструктура към България. Македония няма автомагистрала и до Прищина. Не създадохме и човешката инфраструктура, нито новата историческа инфраструктура. Защо? Защото имахме политици, каквито ги описахме досега. Ако бяхме създали съвременна автомагистрала до София, по-дълбоко щяхме да навлезем при разчистването на историческите мъгли….
Имаше скромни опити за реабилитация, за които комунистическата агитация твърдеше, че са били непознати шпиони, а в действителност са били борци за македонската идея.
За първи път през 2000 година имаше опит за отварянето на архивите на комунистическата Държавна сигурност. Тогава стартира с доста ограничавания процесът на лустрация, само че единствено след година всичко завърши. Досиетата бяха предадени в архива на Македония, със зачеркнати и заличени имена на доносниците, в това число и на полицейските чиновници, създавали тези досиета.
По времето на Груевски това се трансформира в битка против политическите съперници. На процедура по негово време бяха укривани същинските доносници, близки до фамилията му. Истинските борци за македонската идея бяха показани за доносници, а същинските сътрудници бяха скрити под чадъра на ВМРО–ДПМНЕ. Самата концепция за лустрацие бе компрометирана, подсети Пендаровски.
Да кажа намерено: през днешния ден имаме пробив в религиозната област и частично направихме крачка напред с Преспанския контракт. Днес имаме нови хоризонти, освен с възможна поддръжка от страна на Българската православна черква, а изобщо в православния свят. Всички знаем, че имаме опълчване от страна на Сръбската православна черква (СПЦ) против нас. През всички тези години и десетилетия зад СПЦ стоеше Гръцката православна черква, както и разногласието за името.
Имам покана от българския президент Румен Радев да посетя София. С него имаме кардинално единодушие и той знае моята позиция. Съвместната историческа комисия не работи с мечтаното от двете страни належащо движение. Решихме да изчакаме, да забележим възможни позитивни развития на тази комисия и по-късно да имаме с какво да се похвалим.
След София желая да посрещна Радев в Скопие. Трябва да ви кажа, че и в двете страни работим интензивно за основаването на атмосфера за по-свободно и цялостно ценене на историческите обстоятелства.
Но ние не може да работим вместо историците, приключи президентът Пендаровски.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ