Кристалина Георгиева: България не трябва да изостава от екополитиките
България не би трябвало да изостава от зелените политики, тъй като нисковъглеродната стопанска система ще даде нов подтик на вложенията и ще спомогне за основаването на нови работни места. Това предупреди управляващият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в изявление за БНР.
По нейни думи, в случай че действаме бързо и уверено, България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност. „ Климатичните промени са голямо предизвикателство…, само че и голяма опция за трансформиране на нашите стопански системи. Вярно е, че преходът към нисковъглеродна стопанска система значи за някои тежка смяна. Ако сте в бранша произвеждане на въглища, това по никакъв начин няма да бъде елементарно. Но тя е допустима смяна, в която ние можем не изключително мъчно да пренасяме от едните, които печелят към другите, които губят, с цел да създадем по този начин, че обществото да е по-добре “, изтъкна Георгиева.
Тя даде за пример препоръката на МВФ, че последователно би трябвало да се вкарва налог върху въглеводородните излъчвания, като най-ефективен път за слагане на цена на тези излъчвания и предсказуемост на трансформацията на стопанската система. „ Днес приблизително в света цената е 2 $ на звук. В рамките на едно десетилетие би трябвало да вървим към цена $75 за звук. Но считаме, че фискалната политика би трябвало да бъде доста деликатно премислена, с цел да не се усилва общото данъчно задължение “, означи Георгиева. По нейни думи обаче е „ доста е значимо където отиват парите “: „ Те би трябвало да се употребяват както за вложение в зелени технологии, по този начин и за понижаване на тежестта върху хората, които ще понесат бремето на този налог “.
Георгиева уточни, че сега се търси „ сребърен патрон “, с който да убием ниския напредък, ниските лихви и ниска инфлация, което ни държи в незадоволително динамична стопанска система ". " Може би го имаме в ръцете си и той се назовава трансформиране към ниско въглеродна климатично устойчива стопанска система “, сподели тя. Според нея Швеция е образец в това отношение: „ Този налог им разреши доста бързо да подтикват преход към чиста сила. В резултат на това те имат цветуща икономика… при доста значително понижаване на излъчванията. И е една от най-щастливите страни в света. Същото нещо е с Финландия… Може би зелената стопанска система е и път към щастието “.
Директорът на МВФ разяснява още пътя на България към еврозоната. Според нея влизането по проект през 2023 г. е „ изцяло обозримо “. " Моето очакване е, че проектите, които са направени за влизането в еврозоната ще се осъществят точна по този начин, както са направени. България като цяло стои доста добре. Има две банки, за които имаше бележки, само че те работят по това да бъдат решени и аз не виждам никакви проблеми ", съобщи Кристалина Георгиева и добави: „ За България влизането в еврозоната в този момент е по-добре, в сравнение с в предишното, точно тъй като светът е по-турболентен “.
Тя е безапелационна, че " най-важно за България е да влага в хората - в образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато доста от това, което те ще бъдат един ден, се образува ".
По нейни думи, в случай че действаме бързо и уверено, България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност. „ Климатичните промени са голямо предизвикателство…, само че и голяма опция за трансформиране на нашите стопански системи. Вярно е, че преходът към нисковъглеродна стопанска система значи за някои тежка смяна. Ако сте в бранша произвеждане на въглища, това по никакъв начин няма да бъде елементарно. Но тя е допустима смяна, в която ние можем не изключително мъчно да пренасяме от едните, които печелят към другите, които губят, с цел да създадем по този начин, че обществото да е по-добре “, изтъкна Георгиева.
Тя даде за пример препоръката на МВФ, че последователно би трябвало да се вкарва налог върху въглеводородните излъчвания, като най-ефективен път за слагане на цена на тези излъчвания и предсказуемост на трансформацията на стопанската система. „ Днес приблизително в света цената е 2 $ на звук. В рамките на едно десетилетие би трябвало да вървим към цена $75 за звук. Но считаме, че фискалната политика би трябвало да бъде доста деликатно премислена, с цел да не се усилва общото данъчно задължение “, означи Георгиева. По нейни думи обаче е „ доста е значимо където отиват парите “: „ Те би трябвало да се употребяват както за вложение в зелени технологии, по този начин и за понижаване на тежестта върху хората, които ще понесат бремето на този налог “.
Георгиева уточни, че сега се търси „ сребърен патрон “, с който да убием ниския напредък, ниските лихви и ниска инфлация, което ни държи в незадоволително динамична стопанска система ". " Може би го имаме в ръцете си и той се назовава трансформиране към ниско въглеродна климатично устойчива стопанска система “, сподели тя. Според нея Швеция е образец в това отношение: „ Този налог им разреши доста бързо да подтикват преход към чиста сила. В резултат на това те имат цветуща икономика… при доста значително понижаване на излъчванията. И е една от най-щастливите страни в света. Същото нещо е с Финландия… Може би зелената стопанска система е и път към щастието “.
Директорът на МВФ разяснява още пътя на България към еврозоната. Според нея влизането по проект през 2023 г. е „ изцяло обозримо “. " Моето очакване е, че проектите, които са направени за влизането в еврозоната ще се осъществят точна по този начин, както са направени. България като цяло стои доста добре. Има две банки, за които имаше бележки, само че те работят по това да бъдат решени и аз не виждам никакви проблеми ", съобщи Кристалина Георгиева и добави: „ За България влизането в еврозоната в този момент е по-добре, в сравнение с в предишното, точно тъй като светът е по-турболентен “.
Тя е безапелационна, че " най-важно за България е да влага в хората - в образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато доста от това, което те ще бъдат един ден, се образува ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ