Президентът подкрепя „Промяната“ за машинното гласуване, но с уговорката и да се брои
България навлиза в следващ стадий на политическа неустойчивост – с подадена оставка на държавното управление, разтърсено публично доверие и чувство за институционален застой. В този подтекст президентът Румен Радев стартира конституционните съвещания с парламентарните групи преди връчването на мандат за сформиране на нов кабинет. Още при започване на срещата с „ Продължаваме промяната – Демократична България “ президентът очерта рамката на обстановката: страната се намира в „ комплицирана обществено-политическа конюнктура “, а държавното управление е паднало не просто поради парламентарна аритметика, а поради управнически модел и държание на водачи, които са станали неприемливи за жителите.
Тази дефиниция не е инцидентна. Радев ясно разграничава рецесията като систематична, а не инцидентна. По думите му Конституцията изисква непрекъсваемост на ръководството, само че и отговорност – държавното управление следва да действа пълноценно до поемането на властта от длъжностен кабинет. Това е значим акцент, тъй като в последните години оставките постоянно се трансформират в политически вакуум, а не в контролиран преход.
Консултациите – институционален акт, не политическа сцена
По време на срещата с ПП–ДБ се появи и неизбежното напрежение към ролята на президента в политическия развой. Въпросът на Атанас Атанасов дали групировката беседва „ с президента или с съперника “ даде мотив на Радев да сложи пределно ясно границата:
„ Не сме се събрали на раздумка за някаква хипотетична моя партия. “
С този отговор президентът отхвърли опитите консултациите да бъдат превърнати в избирателен или политически конфликт, наблягайки, че работи само в качеството си на президент, изпълняващ конституционните си отговорности. В същото време той не отхвърли, че въпросът за възможен негов предстоящ политически план съществува в общественото пространство – „ от години, където и да се появя, жителите ме питат “. Разликата, по думите му, е че тази тематика не се разисква в президентската институция.
Изборният развой – остарял проблем, нова неотложност
Съществена част от диалога бе отдадена на изборния развой и доверието в него. Радев попита дали ПП–ДБ ще предизвикват промени в Изборния кодекс за по-голяма бистрота и почтеност, напомняйки за констатациите на Конституционния съд по отношение на съществени процедурни и организационни проблеми при последните парламентарни избори.
Президентът зае безапелационна позиция: 100% машинно гласоподаване, само че с ясно изразената спогодба за контролно преброяване на разписките. Тази формула цели да приключи дългогодишния спор „ машини против хартия “, като предложи модел, който съчетава софтуерна сигурност с физическа проверяемост. Подкрепата му за машинното гласоподаване съответствува с позициите на „ Промяната “, само че с ясно гледище за спомагателни гаранции против подозрения и операции.
Охраната на политици и границите на президентската власт
Темата за защитата на обществени фигури, в това число на водача на „ Движение за права и свободи – Ново начало “ Делян Пеевски, също влезе в дневния ред. От ПП–ДБ обявиха желание да работят за унищожаване на сходна защита, което наложи президентът да обясни действителните си пълномощия.
Радев акцентира, че по закон НСО е институционално подчинена на президента, само че оперативните решения не са в негови ръце. Той назначава ръководителя, подписва щата и създава в звание, само че решенията за защита на лица отвън трите наложително охранявани – президент, ръководител на Народното събрание и министър-председател – се вземат от специфична комисия с присъединяване на НСО, ДАНС и Министерство на вътрешните работи.
Контролът върху това дали комисията действа действително и дали сигналите са обосновани, съгласно него, е задача на Народното събрание.
Тук Радев насочи явен сигнал против злоупотребата с органите за сигурност, изключително когато става дума за политически фигури, чието охраняване поражда публично неодобрение и подозрения.
„ Ала-бала през президента “ – остарял запис, ново пояснение
Неизбежно бе повдигната и тематиката за прословутата имитация „ ала-бала през президента “, станала известна от запис от съвещание на Националния съвет на „ Продължаваме промяната “ през 2023 година
Радев настоя за обяснение, като акцентира, че фразата постоянно е била неверно интерпретирана – не като „ ала-бала с президента “, а точно „ през президента “.
С това президентът още веднъж отбрани институцията от внушения за подмолна роля в политически или изборни процеси, които подкопават доверието в президентството.
Президентът като фактор на непоклатимост
Консултациите демонстрират ясно едно: Румен Радев се стреми да се нарежда като институционален коректив и фактор на непоклатимост, а не като деен състезател в партийното опълчване.
Подкрепата му за машинното гласоподаване, рецензията към управническия модел на падналото държавно управление и настояването за ясно разграничаване на отговорностите в системата за сигурност обрисуват президент, който търси баланс сред дейна позиция и официална индиферентност.
Въпросът е дали политическите сили ще употребяват този миг за действителни промени – изключително в изборния развой и контрола върху институциите – или следващите съвещания ще останат обред без последствия. В обстановка на хронична неустойчивост точно отговорът на този въпрос ще покаже дали страната върви към излаз от рецесията или към следващия ѝ цикъл.
