Радев: България и Сърбия трябва да насърчат взаимните инвестиции
България и Сърбия би трябвало да насърчат взаимните вложения и икономическото партньорството в сфери с висока добавена стойност като осведомителните технологии. Време е икономическият продан да надвиши търговията и да работим за основаването на взаимни производства и експорт на трети пазари. Това съобщи президентът Румен Радев, който дружно с вицепрезидента Илияна Йотова, организира среща на „ Дондуков “ 2 с министъра на външните работи на Република Сърбия Никола Селакович, който е на публично посещаване у нас.
Държавният глава и вицепрезидентът дефинираха първото посещаване на сръбски външен министър у нас след 2014 година като знак, че новото сръбско държавно управление слага високо в своите цели развиването на добросъседството и съдействието сред България и Сърбия. Визитата е знак и за взаимния ангажимент към ускорение на работата по създаване на транспортната и енергийна инфраструктура, която свързва двете страни и основава по-добри благоприятни условия за бизнеса.
Никола Селакович регистрира положителното икономическо съдействие сред България и Сърбия, което се базира най-много върху резултатите в търговията. „ През 2019 година нашият стокообмен надмина 1 милиарда евро, само че през предходната година, наранена от ковид, стокообменът беше в размер на 870 млн. за първите 10 месеца. Трябва да търсим способи да го увеличим “, уточни сръбският външен министър.
Обща бе позицията, че откриването на повече гранични контролно-пропускателни пунктове по границата сред България и Сърбия би насърчило развиването на икономическите, обществените и културните връзки сред двете страни и би се трансформирало в мощен тласък за туризма.
Румен Радев удостовери поддръжката на България за европейската интеграция на Сърбия към Европейски Съюз, а Селакович акцентира, че пред страната няма друга опция с изключение на европейската интеграция.
По време на срещата президентът Радев оцени високо поетия ангажимент от страна на президента Вучич по време на визитата на българския държавен глава в Сърбия през юни 2018 година, както и подхванатите дейности за навреме разрешаване на проблемите пред българското национално малцинство в Република Сърбия – увеличение на средствата за медиите, които излъчват на български език, въпросът за окончанията на женските фамилни имена, благоустрояване на регионите, в които плътно живеят нашите сънародници в Сърбия. Вицепрезидентът Йотова изрази очакване и за навреме разрешаване на въпросите с образованието на български език.
Държавният глава и вицепрезидентът дефинираха първото посещаване на сръбски външен министър у нас след 2014 година като знак, че новото сръбско държавно управление слага високо в своите цели развиването на добросъседството и съдействието сред България и Сърбия. Визитата е знак и за взаимния ангажимент към ускорение на работата по създаване на транспортната и енергийна инфраструктура, която свързва двете страни и основава по-добри благоприятни условия за бизнеса.
Никола Селакович регистрира положителното икономическо съдействие сред България и Сърбия, което се базира най-много върху резултатите в търговията. „ През 2019 година нашият стокообмен надмина 1 милиарда евро, само че през предходната година, наранена от ковид, стокообменът беше в размер на 870 млн. за първите 10 месеца. Трябва да търсим способи да го увеличим “, уточни сръбският външен министър.
Обща бе позицията, че откриването на повече гранични контролно-пропускателни пунктове по границата сред България и Сърбия би насърчило развиването на икономическите, обществените и културните връзки сред двете страни и би се трансформирало в мощен тласък за туризма.
Румен Радев удостовери поддръжката на България за европейската интеграция на Сърбия към Европейски Съюз, а Селакович акцентира, че пред страната няма друга опция с изключение на европейската интеграция.
По време на срещата президентът Радев оцени високо поетия ангажимент от страна на президента Вучич по време на визитата на българския държавен глава в Сърбия през юни 2018 година, както и подхванатите дейности за навреме разрешаване на проблемите пред българското национално малцинство в Република Сърбия – увеличение на средствата за медиите, които излъчват на български език, въпросът за окончанията на женските фамилни имена, благоустрояване на регионите, в които плътно живеят нашите сънародници в Сърбия. Вицепрезидентът Йотова изрази очакване и за навреме разрешаване на въпросите с образованието на български език.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ