България е най-бедната държава в Европейския съюз, Северозападът е най-бедния

...
България е най-бедната държава в Европейския съюз, Северозападът е най-бедния
Коментари Харесай

Невероятно! Млад германец избяга от невъзможния живот в родината си и се засели в най-бедното село в България и Европа

България е най-бедната страна в Европейския съюз, Северозападът е най-бедния район в страната, а Динково е най-бедното село в Северозапада, споделя Макс Линигер от Щутгарт. – Аз пък съм най-бедният гражданин на Динково, значи съм най-бедният човек в цяла Европа, добавя 27-годишният немец с усмивка, която демонстрира, че мястотому в обществената стълбица на Евросъюза изобщо не го тормози. Макс, както всички в селцето със стотина души назовават чужденеца, дошъл у нас преди 2 години и половина. В България го довела любовта, а в Динково – случайността, споделя той. В Щутгарт Макс учил за стъклар и бил един от най-хубавите в техническото учебно заведение. Шефовете му даже му предложили да продължи образованието си, с цел да вземе тапия на занаятчия, имал благоприятни условия да замине в Индия или Китай, където да изкарва доста пари. Но той отказал изрично, написа " Труд ".

– Животът в Германия е неосъществим. Хората там към този момент мислят единствено за пари и работят до изнемогване. Печелят добре, само че нямат време за себе си, за другари, за отдих и наслада от живота. В Германия можеш да работиш, само че не и да живееш, декларира с мъка младият мъж. Решението му да завърши с учението и работата в родината си той взел откакто години следил живота на другари и познати. И това, което виждал, го разочаровало.

– Майсторът, който ме канеше във компанията му и даже да му стана съучастник, е на 40 години, само че към този момент не може да движи ръцете си и от работа по обекти рядко вижда децата си. Не желаех подобен живот, безапелационен е германецът. Затова, когато приятелката му Яна – дете на българка и руснак, се върнала със фамилията си в България, той тръгнал след нея. Минал с колело 2500 км край Дунав. Избрал къща, където двамата да живеят, почнал даже работа с татко й. Но момичето решило, че желае да продължи да учи в Германия, а Макс към този момент не желаел да се връща в родината си. И останал в България – без любовта си, без работа и без пари. Но не се отчаял. Познати му предложили да ремонтира плантация в село Динково – сред Лом и Белоградчик, и той приел. Но когато приключил, вместо контрактуваните 600 лв. му платили единствено 100.

– Тръгнал слепешката из селото, видях хора в една къща, влязох и желаех вода. Оказа се, че мъжът е швейцарец, заговорихме се и откакто схванаха, че съм от Германия и нямам къде да пребивавам, ми предложиха да остана в прилежащата къща, на техни другари. Те от дълго време търсели кой да поддържа парцела им. Така станах гражданин на Динково, споделя одисеята си Макс Линигер.За няколко седмици той постегнал разрушения покрив и зейналите порти и прозорци и се нанесъл в запустялата къщичка. Хората в Динково взели да наобикалят от любознание появилия се неизвестно по какъв начин в селото им чужденец, разбрали, че е със златни ръце и почнали да го викат да им оказва помощ. Някои му плащали, други единствено казвали „ Благодаря!”. Така във ежедневно другарство с жителите на селцето германецът научил български и почнал да опознава България и характера на северозападния човек.

– България е най-хубавата страна в която съм бил. Има всичко – планини, море, красиви реки, плодородна земя. Тук е като парадайс, един другар дори споделя – това не е страна, а континент, възторжено реди Макс. Впечатленията му от хората в България обаче не са чак толкоз положителни. Според него множеството българи обичат да се оплакват от неудачите си, само че малко на брой вършат нещо, с цел да трансформират живота си.

– Всеки българин вика „ занаятчия съм!” и от всичко схваща. Но желае единствено да вземе парите, не да свърши добре работата, ядосва се германецът. Недоволен е и, че много от познатите му сякаш не схващат разликата сред работа и помощ. „ Канят ме да им оказа помощ, а в действителност желаят да им работя без да ми заплащат. Аз не съм тъп – помощ е да дам на някой вода, или да пренесанещо. Но да му поправям къщата без пари, е работа и би трябвало да се заплаща!”, възмущава се майсторът от Щутгарт. Сред качествата на българите, които Макс не харесва, е и нежеланието на нашенците да се вслушват в рецензията, твърди той.

– Тук доста обичат сладки приказки. Да му казваш какъв брой е добър, какъв брой хубава работа е приключил. Ако кажа истината и посоча неточности, се сърдят! А аз желая да оказа помощ!, изяснява чужденецът. Но добавя, че и в доста други страни хората са същите, гледат на първо място личния си интерес. И продължава, когато може, да оказва помощ на съселяните си – множеството небогати и немощни хора. Жителите на Динково харесват младия чужденец и му се радват като на атракция. „ Много е добър Макс! Помогна ми да си намеря работа във фермата, дори и заплата ми спазари! “, хвали го комшийката Ванюша. С дребното пари, които изкарва с работа из Динково и прилежащи села, а от време на време и в София, младият немец е ремонтирал и боядисал в пъстри цветове къщата си. На фасадата е изписал името си и телефонния си номер, с цел да може, който желае да го наеме. След две гладни и сложни години у нас най-бедният европеец е засадил благодарение на локални баби домати, чушки, лук и картофи в двора си, с цел да има храна за зимата. Сковал е и кокошарник, където счита да отглежда 3-4 кокошки, за яйца и месо. Преди дни майката и бащата на Макс пристигнали в Динково и настояли да се върне в родината си, само че той отказал. „ Не мога да пребивавам в Германия. Там страната е луда, хахо. От години хора от целия свят идват при нас. Нямам нищо срещу либийци, турци, афганистанци, само че те считат, че Германия е Елдорадо. Но не е. В Германия към този момент няма задоволително пари за обучение и за учители. Който не е част от системата, не може да преуспее. Не политиците, огромният бизнес ръководи Германия, само че не в интерес на хората, а на своите ползи “, счита Макс. И твърди, че не се усеща нито немец, нито българин, нито европеец. „ Аз съм просто човек!”, споделя той.

У нас най-неочаквано Макс Линигер разкрил и Бога. Благоприятният излаз от сложни обстановки, хубостта на изгревите и залезите, дълбочината на небето над главата му и мислите, които го спохождат, когато остане уединено с щурците нощем, го подтикнали към вярата, че има неведома мощ над света и хората, споделя младият мъж. Но това не значи, че всеки ден се моли в черквата. Вярата не е в храмовете и при свещениците, а в душата на човек, уверен е Макс. И се радва, че в дребното българско село се усеща спокоен и наясно със себе си. Крои проекти за живота и бъдещето си.

– Искам да открия компания и да работя съществено. Често пътувам до София и оправям документите си. Всичко ще бъде законно и чисто, ще заплащам налози, споделя Макс. В свободните си от работа часове той рисува странни картини, в които бели, черни и червени фигури се преплитат в пориви към опустошение и съзидание. Споделя, че написа и книги – едната е историята на живота му до момента – от Германия до България, а другата е по-философска – за смисъла на всичко към нас и мястото на индивида в огромния свят.

– Вече знам какво желая от живота. Да отворя заран прозореца, да видя слънцето и да се развеселявам, че се задава един прекрасен ден и съм жив. Да си изпия постепенно кафето и да реша какво ще върша! Е, това не е да си свободен като птица, само че отново е доста хубаво!, разперва ръце Макс Линигер.

Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР