България е на опашката в Европа почти по всичко -

България е на опашката в Европа съвсем по всичко - от заплати до междинна дълготрайност на живот. В едно обаче сме безапелационни първенци: по жертви на пътя, написа " Стандарт ".

С над 90 починали на милион поданици България е водач в черната статистика. При това наклонността е стряскаща, всяка последваща година злополуките взимат все по-голям кървясъл налог. Ако през 2013 година жертвите са 601, през 2014 година - към този момент са 661, а през предходната година- 708, като от тях 28 са деца. Затова и за България в най-голяма степен важи апела на Виолета Булц, еврокомисар по транспортната политика на Евросъюза, националните държавни управления да вземат ограничения и да се оправят с безразсъдните и рискови водачи.

Логично беше и малко откакто се върна на власт Бойко Борисов да разпореди държавна акция против хулиганите на пътя.

Въпросът е за какво българите с такава непримиримост се трепят по пътищата.

Най-честите аргументи са висока скорост, алкохол и неподготвени шофьори

В събота основният секретар на Министерство на вътрешните работи Младен Маринов изясни, че надрусаните зад кормилото към този момент са по-голяма опасност и от пияните.

Експертите прибавят като различен фактор за повече произшествия неприятната инфраструктура. Разбити пътища с кратери по тях има бол, само че пък и прясно ремонтирани пътища също стават кървава сцена. Всички обаче са единомислещи, че проблем №1 си остава манталитетът на родните водачи. У нас съвсем всеки счита, че има право на пътя и че навръх него няма да се случи най-лошото, когато натиска лудо педала.

Иначе казано, чипът на българина се оказва максимален фактор за касапницата по пътищата.

Бруталното изпреварване и избутване от пътя, минаването на алено, каскадите на младоци, одеве взели брошура или пък въобще не я взели, са нормална панорама. Всеки го е претърпял и може да опише най-малко няколко достоверни кошмарни истории от конфликта с сходни джигити на пътя.

Въпросът е обаче за какво даже най-щурите хулигани по родните автомагистрали,

когато отидат в чужбина са примерни като монахини зад волана

Достатъчно е да се види по какъв начин карат нашенци до границата с Гърция и по-късно, когато влезнат в южната ни съседка.

И тук идва въпросът дали казусът е основно в чипа на БГ водача или в неналичието на гаранции, че всеки, който сгази лука на пътя, в действителност ще бъде осъден. В Гърция просто ти смъкват номерата на колата и след това скубеш коси, когато схванеш какъв брой евро би трябвало да платиш за гяволъка си. Просто, само че ефикасно. У нас под ограничения против злополуките се схваща на първо място надуване на санкциите. Те стават все по-големи и по-солени, само че резултатът от тях е надалеч от мечтаното. По-скоро отразява се единствено на размера на рушветите, които катаджиите не престават да прибират макар всички камери и ограничения за надзор. А до момента в който водачите са уверени, че малката врата с подкупа е отворена, те няма да се уплашат от никакви санкции. Затова, до момента в който има рушветчии със стоп палки, ще има и нагли водачи.

Другият огромен проблем са родителите, които оставят своите пораснали деца да си играят на съветска рулетка по пътищата. Масова процедура е баровци да поверят на поотрасналите си чеда мощни джипове, с цел да покажат те на връстниците си, че са от сой. Резултатът, с изключение на жалък, може да е и драматичен. Но възпитанието у дома със закон и санкции не се реализира.