Проекти за здравен туризъм трябва да са част от Националния план за възстановяване
България е известна дестинация за упражняване на здравен туризъм и профилактика. Едно от преимуществата на страната ни пред другите страни е, че има голям брой балнеоложки курорти и минерални води с друг минерален състав. Интересът на чужденците към дестинациите за здравен туризъм у нас е огромен. А и капацитетът ни е забележителен.
Лечебният туризъм е тип профилиран туризъм, който може да задоволи потребностите на потребителите от отмора, физическо възобновяване и поддръжка на общото психическо и физическо положение в извънболнична конюнктура.
България е известна дестинация за здравен туризъм и профилактика. Страната ни има богати обичаи в региона по редица аргументи, като съществуването на потвърдено потребни за здравето минерални извори е измежду най-популярните сфери на здравния туризъм у нас.
Ако погледнем обратно през вековете ще забележим, че здравният туризъм е една от най-древните форми на пътувания. Припомняме, че не един и два български града са зародили към минерални извори, които Римската империя е основава лечебни комплекси, с цел да лекува своите бойци. Първоначалното развиване на този тип туризъм е обвързвано с балнеолечението. Хората още в древността са посещавали лековити минерални извори, употребявали са лечебна тиня за подсилване, възобновяване на организма от някакво заболяване или просто неговото закаляване.
Различават се следните типове здравен туризъм:
балнеолечебен (балнеоложки) туризъм - за хора с някакво заболяване,
климатолечебен туризъм,
климато – балнеолечебен туризъм,
SPA туризъм - хора без здравословни проблеми,
wellness туризъм.
В последниге години се вършат опити за развиването на здравен туризъм благодарение на балнеолечението. Министърът на туризма Стела Балтова и министърът на опазването на здравето доктор Стойчо Кацаров са обсъждали опциите за одобряването на България като целогодишна туристическа дестинация за първокачествен здравен туризъм. Превенцията и профилактиката са част от здравето на българите, които могат да се ползват в балнео и СПА курортите на страната. В работната среща са взели участие и Сийка Кацарова - ръководител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и доктор Татяна Ангелова – заместник-председател на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация и ръководител на Контролния съвет на БСБСПА.
Обсъдено е включване на съответни планове, свързани с предварителната защита и профилактиката в политиките на Министерство на здравеопазването като част от Националния проект за възобновяване и резистентност на България. Развитието на такива планове е изключително значимо в днешната Ковид обстановка, когато хората се нуждаят от разнообразни, освен медицински, грижи за тяхното здраве. Могат да се приложат политики, свързани със усилване имунитета на популацията благодарение на минералния запас на България, да се развият целеви планове в региона на предварителната защита като част от здравните политики, с които да се понижат разноските за опазване на здравето. Заедно с това може да се намерения и за финансиране от страна на страната на изходящите антигенни проби за туристи от страни, от които такива се изискват, както и пост-ковид рехабилитация в сертифицираните по Наредба 4 на Министерство на туризма и Министерство на здравеопазването Медикъл/СПА центрове.
Една такава инвестиция от страна на страната в здравен туризъм би била извънредно потребна за цели райони в страната. По този метод може да се възстановят стопанската система, работни места, екологията в някои райони на страната.
Друг значим акцент в полемиките за развиване на здрвания и СПА туризъм е стимулирането на вътрешния туризъм посредством развиването на туристическите региони. А съчетаването на различните форми на туризъм - като културно-исторически, селски, уикенд, конгресен и събитиен туризъм, кулинарно-винен, може и би трябвало да е една от посоките, в които да се мисли за бъдещето. Така или другояче обичайният всеобщ туризъм се трансформира и ще бъде напълно друг след коронавирус пандемията.
Единна национална политика за развиване на медицински и здравен туризъм
бе препоръчана от Българския лекарски съюз още през 2017 година, като една нужната мярка за развиване на сложен туристически артикул в България.
Идеята е, че страната ни би трябвало да даде благоприятни условия за привличане на чужденци за лекуване в България. Специалисти в региона на ортопедията, неврологията, офталмологията, лицево-челюстаната хирургия, от Асоциация по физикална медицина и рехабилитация, от Българска асоциация по геомедицина и геотерапия, представители на огромни спа центрове и туроператорски компании и други, сложиха страната ни като съперник на западноевропейските страни във връзка с медицинските услуги и рехабилитационни лечения.
Като главен позитив на българското опазване на здравето тези специалисти обрисуват лесния достъп до медицински услуги, както и високото професионално равнище на експертите у нас.
Лечебният туризъм е тип профилиран туризъм, който може да задоволи потребностите на потребителите от отмора, физическо възобновяване и поддръжка на общото психическо и физическо положение в извънболнична конюнктура.
България е известна дестинация за здравен туризъм и профилактика. Страната ни има богати обичаи в региона по редица аргументи, като съществуването на потвърдено потребни за здравето минерални извори е измежду най-популярните сфери на здравния туризъм у нас.
Ако погледнем обратно през вековете ще забележим, че здравният туризъм е една от най-древните форми на пътувания. Припомняме, че не един и два български града са зародили към минерални извори, които Римската империя е основава лечебни комплекси, с цел да лекува своите бойци. Първоначалното развиване на този тип туризъм е обвързвано с балнеолечението. Хората още в древността са посещавали лековити минерални извори, употребявали са лечебна тиня за подсилване, възобновяване на организма от някакво заболяване или просто неговото закаляване.
Различават се следните типове здравен туризъм:
балнеолечебен (балнеоложки) туризъм - за хора с някакво заболяване,
климатолечебен туризъм,
климато – балнеолечебен туризъм,
SPA туризъм - хора без здравословни проблеми,
wellness туризъм.
В последниге години се вършат опити за развиването на здравен туризъм благодарение на балнеолечението. Министърът на туризма Стела Балтова и министърът на опазването на здравето доктор Стойчо Кацаров са обсъждали опциите за одобряването на България като целогодишна туристическа дестинация за първокачествен здравен туризъм. Превенцията и профилактиката са част от здравето на българите, които могат да се ползват в балнео и СПА курортите на страната. В работната среща са взели участие и Сийка Кацарова - ръководител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и доктор Татяна Ангелова – заместник-председател на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация и ръководител на Контролния съвет на БСБСПА.
Обсъдено е включване на съответни планове, свързани с предварителната защита и профилактиката в политиките на Министерство на здравеопазването като част от Националния проект за възобновяване и резистентност на България. Развитието на такива планове е изключително значимо в днешната Ковид обстановка, когато хората се нуждаят от разнообразни, освен медицински, грижи за тяхното здраве. Могат да се приложат политики, свързани със усилване имунитета на популацията благодарение на минералния запас на България, да се развият целеви планове в региона на предварителната защита като част от здравните политики, с които да се понижат разноските за опазване на здравето. Заедно с това може да се намерения и за финансиране от страна на страната на изходящите антигенни проби за туристи от страни, от които такива се изискват, както и пост-ковид рехабилитация в сертифицираните по Наредба 4 на Министерство на туризма и Министерство на здравеопазването Медикъл/СПА центрове.
Една такава инвестиция от страна на страната в здравен туризъм би била извънредно потребна за цели райони в страната. По този метод може да се възстановят стопанската система, работни места, екологията в някои райони на страната.
Друг значим акцент в полемиките за развиване на здрвания и СПА туризъм е стимулирането на вътрешния туризъм посредством развиването на туристическите региони. А съчетаването на различните форми на туризъм - като културно-исторически, селски, уикенд, конгресен и събитиен туризъм, кулинарно-винен, може и би трябвало да е една от посоките, в които да се мисли за бъдещето. Така или другояче обичайният всеобщ туризъм се трансформира и ще бъде напълно друг след коронавирус пандемията.
Единна национална политика за развиване на медицински и здравен туризъм
бе препоръчана от Българския лекарски съюз още през 2017 година, като една нужната мярка за развиване на сложен туристически артикул в България.
Идеята е, че страната ни би трябвало да даде благоприятни условия за привличане на чужденци за лекуване в България. Специалисти в региона на ортопедията, неврологията, офталмологията, лицево-челюстаната хирургия, от Асоциация по физикална медицина и рехабилитация, от Българска асоциация по геомедицина и геотерапия, представители на огромни спа центрове и туроператорски компании и други, сложиха страната ни като съперник на западноевропейските страни във връзка с медицинските услуги и рехабилитационни лечения.
Като главен позитив на българското опазване на здравето тези специалисти обрисуват лесния достъп до медицински услуги, както и високото професионално равнище на експертите у нас.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ