Министър Павлова: България е давана за пример по усвояването на европейските фондове
България е давана за образец по повод европейските фондове и основаването им като сполучлива процедура. Това сподели министърът на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018 Лиляна Павлова по време на конференция „ Финансови принадлежности на Европейски Съюз – поучения и вероятности ”, оповестява „ Фокус “. „ Анализирайки какво постигнахме дотук в опита, в който България има с ръководството и използването на финансовите принадлежности, можем да кажем, че това една от тематиките, по които страната ни освен не е подложена на критика, само че е давана и за образец. За наша наслада, България е давана за образец и доста постоянно сме канени да даваме положителните практики за това по какъв начин успяхме да създадем фондовете като една сполучлива процедура. Успели сме дейно освен да влагаме тези средства, а и да притеглим частни средства, както и да има реинвестиция, успяхме да утроим инвестицията и привлечения капитал “, разяснява Павлова.
По думите й България е постигнала на 100% задачата, с която са били основани тези принадлежности. „ Ако в предходния програмен интервал България имаше избран ангажимент да влага за интервала 2007-2013, то в програмния интервал 2014-2020 имаме ангажимент най-малко 10% да бъдат вложени въз основата на финансовия инженеринг. Предприехме една много смела стъпка – взехме решение, когато приказваме за финансови принадлежности да бъде основан фонд на фондовете, напълно основан в България. Важно е да активираме българския финансов банков бранш умерено да влага средства, тъй като това е една поддръжка на бранша, който е постоянен. Вярвам, че Фондът на фондовете ще потвърди своята успешност “, сподели още Лиляна Павлова.
„ Трябва да намерим салдото сред безвъзмездното финансиране и финансовите принадлежности, които са едно кредитиране”, сподели по-късно пред публицисти Лиляна Павлова.
„ Бих се фокусирала върху финансовите принадлежности, които са тематика на дневния ред в следствие и на самодейността на отчета на Европейската счете палата и взаимно с Българската счете палата да се направи разбор за това какъв е резултатът от вложенията посредством финансов инженеринг както е програмния интервал 2007-2013, какви са поуките за този 2014-2020, а и какво вършим след 2020 година в случай че създадем разбор какви са резултатите, мога да кажа, че България се оправя извънредно добре. България е измежду страните с най-висока усвояемост и с най-хубав резултат от вложенията точно посредством финансов инженеринг. Стартирахме със стартов капитал през 2007-2013 към 720 млн.лв., който беше подсилен, като в някои фондове и утроен “, разяснява Павлова.
По думите й вложенията освен се осъществиха в сполучливи планове, само че и има възвръщаемост и реинвестиране на възвърнатия запас от тези вложения, което в действителност в оптималната степен покрива концепцията и концепцията за тези фондове по линия на финансовия инженеринг. „ В този интервал 2014-2020 задължението ни е още по-голям. Двойно по-голям е и ресурсът, който трябваше да осигурим през оперативните стратегии точно за финансов инженеринг и принадлежности – това е 1,5 милиарда лева стартов капитал. България направи един друг метод, който е извънредно значим за българския финансов банков пазар, а това е да изградим личен потенциал. Да създадем Фонд на фондовете и той координирано да ръководи целия този запас. Това е опция парите и капиталът да останат в България, а българските банки и финансова система да се тези, които да бъдат съществени финансиращи органи, да притеглим повече запас и частен капитал, с помощта на финансовия капитал “, добави тя.
Според нея това ще даде добра основа за интервала след 2020 година, където делът на финансовите принадлежности ще е още по-голям, България да имаме и опит, и потенциал и да е една работеща система. „ Не би трябвало да пропущаме и в дебата, че финансовият инженеринг е скъп за стопанската система, само че не би трябвало да стопира и опцията едва развитите ни райони да продължат да получават безплатна финансова помощ за базисна инфраструктура, обществената политика, просветителната са към момента браншове, за които имаме потребност от безплатно финансиране и поддръжка “, сподели още Лиляна Павлова.
По думите й България е постигнала на 100% задачата, с която са били основани тези принадлежности. „ Ако в предходния програмен интервал България имаше избран ангажимент да влага за интервала 2007-2013, то в програмния интервал 2014-2020 имаме ангажимент най-малко 10% да бъдат вложени въз основата на финансовия инженеринг. Предприехме една много смела стъпка – взехме решение, когато приказваме за финансови принадлежности да бъде основан фонд на фондовете, напълно основан в България. Важно е да активираме българския финансов банков бранш умерено да влага средства, тъй като това е една поддръжка на бранша, който е постоянен. Вярвам, че Фондът на фондовете ще потвърди своята успешност “, сподели още Лиляна Павлова.
„ Трябва да намерим салдото сред безвъзмездното финансиране и финансовите принадлежности, които са едно кредитиране”, сподели по-късно пред публицисти Лиляна Павлова.
„ Бих се фокусирала върху финансовите принадлежности, които са тематика на дневния ред в следствие и на самодейността на отчета на Европейската счете палата и взаимно с Българската счете палата да се направи разбор за това какъв е резултатът от вложенията посредством финансов инженеринг както е програмния интервал 2007-2013, какви са поуките за този 2014-2020, а и какво вършим след 2020 година в случай че създадем разбор какви са резултатите, мога да кажа, че България се оправя извънредно добре. България е измежду страните с най-висока усвояемост и с най-хубав резултат от вложенията точно посредством финансов инженеринг. Стартирахме със стартов капитал през 2007-2013 към 720 млн.лв., който беше подсилен, като в някои фондове и утроен “, разяснява Павлова.
По думите й вложенията освен се осъществиха в сполучливи планове, само че и има възвръщаемост и реинвестиране на възвърнатия запас от тези вложения, което в действителност в оптималната степен покрива концепцията и концепцията за тези фондове по линия на финансовия инженеринг. „ В този интервал 2014-2020 задължението ни е още по-голям. Двойно по-голям е и ресурсът, който трябваше да осигурим през оперативните стратегии точно за финансов инженеринг и принадлежности – това е 1,5 милиарда лева стартов капитал. България направи един друг метод, който е извънредно значим за българския финансов банков пазар, а това е да изградим личен потенциал. Да създадем Фонд на фондовете и той координирано да ръководи целия този запас. Това е опция парите и капиталът да останат в България, а българските банки и финансова система да се тези, които да бъдат съществени финансиращи органи, да притеглим повече запас и частен капитал, с помощта на финансовия капитал “, добави тя.
Според нея това ще даде добра основа за интервала след 2020 година, където делът на финансовите принадлежности ще е още по-голям, България да имаме и опит, и потенциал и да е една работеща система. „ Не би трябвало да пропущаме и в дебата, че финансовият инженеринг е скъп за стопанската система, само че не би трябвало да стопира и опцията едва развитите ни райони да продължат да получават безплатна финансова помощ за базисна инфраструктура, обществената политика, просветителната са към момента браншове, за които имаме потребност от безплатно финансиране и поддръжка “, сподели още Лиляна Павлова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ