Българите се тревожат повече за работата си, отколкото от COVID-19
Българите са по-притеснени от настъпилата тежка финансова рецесия, в сравнение с от ковид. Това демонстрира социологическо изследване.
Темата с коронакризата не слиза от политическия, медиен и и обществен хоризонт. Изключително водеща към този момент е тематиката с имунизациите. Води се сериозна полемика в този подтекст, означи социологът Евелина Славкова от " Тренд " пред БНР. Данните са от ноември, посочи тя.
Как хората реагират на частичния локдаун?
Хората привикнаха с маските и заявяват, че се пазят повече, само че в това време не са доста склонни да се вземат тези ограничения. Ще забележим в този момент какво ще покаже декемврийското изследване и дали ще има промени. Много ясно проличава нещо в изследването – икономическите страхове на българина са в някаква степен по-големи от здравните, тъй като някои хора не са се разболели, други са го изкарали леко, само че икономическите терзания са извънредно съществени. В подтекста на идните избори няма по какъв начин това да не окаже по един или различен метод въздействие върху изборните резултати.
В декемврийското изследване ще забележим и каква е оценката във връзка с ръководството на здравната рецесия. При първата вълна (първия локдаун) видяхме нещо невиждано в социологическите изследвания (нашите и на колегите).
" За първи път българските институции, българското държавно управление имат доста по-висок рейтинг от европейските, на които обичайно българското общество има по-голямо доверие. И в същото време ограниченията и затварянето се одобряваха доста по-положително, в сравнение с Запад. При първото затваряне не се случи това, което се се случи на Запад, и надлежно провокира съмнение даже в съществуването на вируса. Друго наше изследване извежда, че към 17% от българското общество счита, че коронавирусът въобще не съществува ", уточни социологът.
Евелина Славкова заключи, че макар рецесията няма особена смяна от обстановката след започването на митингите и подреждането в електорално отношение. " Коронакризата не е трансформирала дотолкоз обстановката, че да размести съществено електоралните пластове към този момент. По-скоро митингът промени нещата ".
По отношение на разнопосочните послания.
" Проучването, обвързвано с конспирациите, ясно демонстрира високи равнища на тайни теории, които в огромна степен се подхранват от другите отзиви на специалисти, които чуваме в общественото пространство – някои от тях омаловажават ковид, споделят, че това не е някаква сериозна болест, други – слагат доста сериозен акцент и споделят, че това е нещо ужасяващо и има последствия. Тези разнообразни отзиви, объркването от страна на политици и тяхната неспособност да преценяват какво ще се случи, в действителност обърква обществото. В тези моменти хората търсят най-лесните пояснения за доста комплицирани процеси – това най-често са тайни теории ", сподели още Евелина Славкова.
Темата с коронакризата не слиза от политическия, медиен и и обществен хоризонт. Изключително водеща към този момент е тематиката с имунизациите. Води се сериозна полемика в този подтекст, означи социологът Евелина Славкова от " Тренд " пред БНР. Данните са от ноември, посочи тя.
Как хората реагират на частичния локдаун?
Хората привикнаха с маските и заявяват, че се пазят повече, само че в това време не са доста склонни да се вземат тези ограничения. Ще забележим в този момент какво ще покаже декемврийското изследване и дали ще има промени. Много ясно проличава нещо в изследването – икономическите страхове на българина са в някаква степен по-големи от здравните, тъй като някои хора не са се разболели, други са го изкарали леко, само че икономическите терзания са извънредно съществени. В подтекста на идните избори няма по какъв начин това да не окаже по един или различен метод въздействие върху изборните резултати.
В декемврийското изследване ще забележим и каква е оценката във връзка с ръководството на здравната рецесия. При първата вълна (първия локдаун) видяхме нещо невиждано в социологическите изследвания (нашите и на колегите).
" За първи път българските институции, българското държавно управление имат доста по-висок рейтинг от европейските, на които обичайно българското общество има по-голямо доверие. И в същото време ограниченията и затварянето се одобряваха доста по-положително, в сравнение с Запад. При първото затваряне не се случи това, което се се случи на Запад, и надлежно провокира съмнение даже в съществуването на вируса. Друго наше изследване извежда, че към 17% от българското общество счита, че коронавирусът въобще не съществува ", уточни социологът.
Евелина Славкова заключи, че макар рецесията няма особена смяна от обстановката след започването на митингите и подреждането в електорално отношение. " Коронакризата не е трансформирала дотолкоз обстановката, че да размести съществено електоралните пластове към този момент. По-скоро митингът промени нещата ".
По отношение на разнопосочните послания.
" Проучването, обвързвано с конспирациите, ясно демонстрира високи равнища на тайни теории, които в огромна степен се подхранват от другите отзиви на специалисти, които чуваме в общественото пространство – някои от тях омаловажават ковид, споделят, че това не е някаква сериозна болест, други – слагат доста сериозен акцент и споделят, че това е нещо ужасяващо и има последствия. Тези разнообразни отзиви, объркването от страна на политици и тяхната неспособност да преценяват какво ще се случи, в действителност обърква обществото. В тези моменти хората търсят най-лесните пояснения за доста комплицирани процеси – това най-често са тайни теории ", сподели още Евелина Славкова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ