Ако човек изтегли заем от 1000 лева със срок за връщане една година, би трябвало да върне не повече от 1650 лева
Българите всеобщо не престават да възприемат бързите заеми като елементарен метод да получат пари на момента, без да осъзнават, че действителната сума за връщане постоянно доста надвишава законово допустимия най-много. Това разяснява ръководителят на асоциация " Активни консуматори “ (ААП) Богомил Николов.
По думите му, още преди повече от 10 години в законодателството е въведено условие годишният % на разноските (ГПР) по заемите – т.е. съвкупните разноски за погасяването им – да не надвишава петкратния размер на законовата рента. В момента това значи към 65 %. Така, в случай че човек изтегли заем от 1000 лв. със период за връщане една година, би трябвало да върне не повече от 1650 лв..
" На процедура обаче при бързите заеми хората връщат доста повече от този таван – в всеобщия случай ГПР доближава сред 150 и 200 % “, посочи Николов, представен от Българска телеграфна агенция.
Според него това се дължи на разнообразни спомагателни такси, включвани в договорите след подписването им, които постоянно остават незабелязани от потребителите.
Председателят на ААП акцентира още, че небанковите финансови институции, които отпускат такива заеми, не са под надзора на Българската национална банка.
" Ако някой има искания към тях, би трябвало да се обърне към съда “, съобщи Николов. Той добави, че правосъдната процедура сега всеобщо е в интерес на потребителите, само че доста хора се опасяват да търсят правата си, тъй като считат, че правосъдният развой е комплициран и безценен.
Като спомагателен проблем Николов уточни и новоприетия закон за банкрут на физическите лица, който съгласно него е " евентуално неефикасен “, защото плануваните в него процедури са прекомерно скъпи и по този начин се обезсмислят.
Препоръката на " Активни консуматори “ е жителите, ощетени от бързи заеми, да търсят правата си по правосъден път.
" Ако тези каузи станат всеобщи, ще се види, че има систематичен проблем, който би трябвало да се реши на национално равнище посредством промени в законодателството “, сподели Николов.
По тематиката за въвеждането на еврото у нас Николов разяснява, че усложнения евентуално ще изпитат главно възрастните хора и децата.
" Най-труден ще бъде януари, когато левът и еврото ще се употребяват редом. Затова предлагаме хората да обменят левовете си допустимо най-бързо и още от 2 януари да стартират да заплащат в евро “, посъветва той.
Николов не чака шоково повишаване на стоките и услугите. Според него е допустимо закръгляне на цените, само че това няма да бъде единствено в ущърб на потребителите – някои търговци може даже да ги понижат с няколко евроцента, с цел да реализиран по-кръгла сума.
Председателят на ААП предизвести, че евентуални усложнения може да зародят в дребните обитаеми места, където магазините може да не разполагат с задоволително монети в евро.
" Търговците би трябвало да създадат изпитание и да си купят така наречен стартови пакети, които към този момент се оферират от Българска народна банка “, сподели Николов и напомни, че опитът на други страни от Европейски Съюз демонстрира – към три седмици след въвеждането на новата валута остарялата съвсем изчезва от обращение.
