Българите имат много по-ниско доверие в националните институции, отколкото е

Българите имат доста по-ниско доверие в националните институции, в сравнение с е междинното равнище в Европейския съюз, сподели изследване на Евробарометър.

В него се отбелязва, че политическата обстановка в България, неспособността на парламентарно показаните партии да образуват устойчиво болшинство и да излъчат държавно управление, явно дават отражение върху оценката на националните институции и върху доверието на жителите в демократичните процедури, написа " Дневник ".

Много под междинното за Съюза е равнището на доверие в:
Народното събрание (България - 14%, +2 по отношение на лятото на 2022 г.; Европейски Съюз - 33%, -1), държавното управление (България - 19%, без промяна; Европейски Съюз - 32%, -2), политическите партии (България - 12%, -1; Европейски Съюз - 21%, без промяна), локалните управляващи (България - 45%, -2; Европейски Съюз - 56%, -2).

В съпоставяне с жителите на Европейски Съюз, българите имат доста по-ниско доверие също в:
правосъдната система (България - 26%, +3; Европейски Съюз - 54%, +2), армията (България - 49%, +3; Европейски Съюз - 71%, без промяна), полицията (България - 47%, -2; Европейски Съюз - 70%, +1).

Българите не престават да се доверяват в по-малка степен и на здравния и медицински личен състав в страната спрямо жителите на Европейски Съюз (България - 53%, -1; Европейски Съюз - 76%, без промяна).

 Както измежду българите, по този начин и измежду жителите на Европейски Съюз доминира мнението, че страната им се намира в неприятно положение.

В България тази негативна настройка още веднъж е надалеч по-широко публикувана (България - 83%, -2; Европейски Съюз - 58%, без промяна).

Българите са в по-малка степен склонни да дефинират посоката на развиване на страната си като вярна (България - 14%, -1%; Европейски Съюз - 29%, +2).

Най-важните проблеми

На въпроса кои са трите най-важни казуса, пред които е изправена страната им, целите на българите и жителите на Съюза съответстват. На челно място по значимост се подреждат покачването на цените и икономическата обстановка, доставките на енергийни запаси и интернационалната обстановка. Тревожността във връзка с здравните аспекти понижава.

Покачването на цените се обрисува като първокачествен проблем, засягащ все по-голяма група от обществото, както в България, по този начин и в Европейски Съюз (България - 62%, +3; Европейски Съюз - 62%, -1).

Българите слагат като предпочитани проблеми също по този начин финансите на семейството, пенсиите, изискванията на живот и стопанската система на страната.

Европейските жители дефинират същите икономическите сфери като най-важните провокации, пред които са изправени в персонален проект, въпреки и в по-малка степен.

Изключение са проблемите, свързани със опазването на здравето и промените в климата, които жителите на Европейски Съюз е по-вероятно да дефинират като значими.
Удовлетвореност от живота

Удовлетвореността от живота е индикатор, който при българските жители е отчетливо по-нисък по отношение на средноевропейското ниво (България - 61%, +4; 83%, -2).

От друга страна се следи значимо покачване в оценката на българите за развиването на персоналния им живот. Този индикатор остава по-висок и със постоянни стойности на общоевропейско равнище (България - 56%, +8; Европейски Съюз - 66%, +1).

Българите се вписват в междинните за Съюза стойности що се отнася до упованията, че идната година ще е по-добра за тях в житейски проект (България - 25%, +1; Европейски Съюз - 25%, +3).

Оптимистичната настройка, че идната година ще бъде по-добра за страната е сходна измежду българите (22%, +2) и на средноевропейско ниво (20%, +2).

Проучването в България е извършено сред 12 януари и 1 февруари 2023 година от Kantar TNS BBSS.