Бъдещето на електромобилите се крие на дъното на океана
Бъдещето на електрическите коли зависи от дълбоководния рандеман на основни първични материали, написа BBC.
Търсенето на кобалт, който се употребява за производството на акумулаторни акумулатори, нараства с бързи темпове, а най-големите находища се намират на океанското дъно.
Европейският съюз започва пилотен план за дълбоководна минна активност край крайбрежията на Испания. Прототипът на машината, която ще се употребява за добива на кобалт, към този момент е подготвен и неотдавна беше тестван на 15 километра от крайбрежието на Малага.
Дълбоководните мини ще действат на правилото на откритите рудници на сушата. Машините ще копаят на морското дъно, а потребните материали ще бъдат “изпомпвани ” на повърхността, изяснява пред BBC Лоренс де Йонг, който управлява европейския план.
Технологията се разисква от десетилетия, само че до момента действителното ѝ приложение се считаше за прекомерно скъпо и мъчно поради високото налягане и неналичието на светлина на дълбочина от 5 километра под водата.
Днес обаче търсенето е задоволително високо, с цел да оправдае високите разноски за дълбоководния рудодобив, а държавните управления и корпорациите търсят способи за добиване на неговия капацитет.
В момента Конго е най-големият производител на кобалт в света, само че страната от години е обект на рецензии и обвинявания поради всеобщото потребление на детски труд, вредите върху околната среда и голямата корупция.
Разширяването на производството там би било проблематично, по тази причина минните компании към този момент преглеждат опцията за рандеман от морското дъно. В подводните долини на Тихия океан, както и на други места, има милиарди камъни с размерите на картофи, наречени “нодули ”, за които се счита, че са с богато наличие на кобалт.
Според Лоренс де Йонг достъпът до тези запаси не е сложен, защото те са ситуирани върху самото дъно и не е належащо да се копае на надълбоко. По думите му минната активност прилича точно ваденето на картофи, без да е належащо изсичане на тропически гори или премахването на милиарди тонове земна маса.
Според него човечеството е изправено пред стратегически избор – да откри нов метод за производството на акумулатори, който да разчита на други материали или да открие нови запаси за рандеман на кобалт.
За постигане на заложените цели за производството на електрически автомобили до 2050 година ще е належащо двойно по-голямо количество кобалт от това, което се добива сега.
Засега не е ясно какви ще бъдат евентуалните вреди, нанесени на дълбоководните екосистеми. Със сигурност всичко, което се изправи на пътя на машините, ще бъде унищожено.
Въпросът е в какъв периметър към тях ще се популяризират облаците от пясък и парчета, които те ще оставят след себе си, и дали те ще повлияят на живите организми на морското дъно.
Според учените, които вземат участие в екипа по създаването на дълбоководния рандеман, живите същества на дъното на Тихия океан са се приспособили към среда, която е “кристално чиста ”. Освен това множеството типове, които населяват най-дълбоките елементи на Океана, въобще не са известни на хората и не са проучени.
Най-големият риск е обвързван с обстоятелството, че добивните машини ще навлязат в среда, която е изцяло непозната.
Според Лоренс де Йонг добивната машина, наречена Apollo II, е създадена по метод, който да минимизира нездравословните последици за околната среда. Тя отстранява единствено горния пласт на дъното, на дълбочина сред 6 и 10 сантиметра, повдигайки “нодулите ” над пясъчната повърхнина.
Веригите ѝ са направени от олекотен алуминий, с цел да не оставят дълбоки следи. А огромна част от пясъка, който се подвига при добива, се събира от специфични вентилационни отвори в задната част на машината. По този метод се лимитира неговото разпространяване.
Според инженерите дълбоководният рандеман на кобалт и други първични материали рано или късно ще се трансформира в действителност. Когато става въпрос за рандеман в териториални води, решението “за ” или “против ” е в ръцете на националните държавни управления.
В европейския план Blue Nodules, в границите на който се създава и Apollo II, вземат участие няколко страни и институции.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
реклама
Търсенето на кобалт, който се употребява за производството на акумулаторни акумулатори, нараства с бързи темпове, а най-големите находища се намират на океанското дъно.
Европейският съюз започва пилотен план за дълбоководна минна активност край крайбрежията на Испания. Прототипът на машината, която ще се употребява за добива на кобалт, към този момент е подготвен и неотдавна беше тестван на 15 километра от крайбрежието на Малага.
Дълбоководните мини ще действат на правилото на откритите рудници на сушата. Машините ще копаят на морското дъно, а потребните материали ще бъдат “изпомпвани ” на повърхността, изяснява пред BBC Лоренс де Йонг, който управлява европейския план.
Технологията се разисква от десетилетия, само че до момента действителното ѝ приложение се считаше за прекомерно скъпо и мъчно поради високото налягане и неналичието на светлина на дълбочина от 5 километра под водата.
Днес обаче търсенето е задоволително високо, с цел да оправдае високите разноски за дълбоководния рудодобив, а държавните управления и корпорациите търсят способи за добиване на неговия капацитет.
В момента Конго е най-големият производител на кобалт в света, само че страната от години е обект на рецензии и обвинявания поради всеобщото потребление на детски труд, вредите върху околната среда и голямата корупция.
Разширяването на производството там би било проблематично, по тази причина минните компании към този момент преглеждат опцията за рандеман от морското дъно. В подводните долини на Тихия океан, както и на други места, има милиарди камъни с размерите на картофи, наречени “нодули ”, за които се счита, че са с богато наличие на кобалт.
Според Лоренс де Йонг достъпът до тези запаси не е сложен, защото те са ситуирани върху самото дъно и не е належащо да се копае на надълбоко. По думите му минната активност прилича точно ваденето на картофи, без да е належащо изсичане на тропически гори или премахването на милиарди тонове земна маса.
Според него човечеството е изправено пред стратегически избор – да откри нов метод за производството на акумулатори, който да разчита на други материали или да открие нови запаси за рандеман на кобалт.
За постигане на заложените цели за производството на електрически автомобили до 2050 година ще е належащо двойно по-голямо количество кобалт от това, което се добива сега.
Засега не е ясно какви ще бъдат евентуалните вреди, нанесени на дълбоководните екосистеми. Със сигурност всичко, което се изправи на пътя на машините, ще бъде унищожено.
Въпросът е в какъв периметър към тях ще се популяризират облаците от пясък и парчета, които те ще оставят след себе си, и дали те ще повлияят на живите организми на морското дъно.
Според учените, които вземат участие в екипа по създаването на дълбоководния рандеман, живите същества на дъното на Тихия океан са се приспособили към среда, която е “кристално чиста ”. Освен това множеството типове, които населяват най-дълбоките елементи на Океана, въобще не са известни на хората и не са проучени.
Най-големият риск е обвързван с обстоятелството, че добивните машини ще навлязат в среда, която е изцяло непозната.
Според Лоренс де Йонг добивната машина, наречена Apollo II, е създадена по метод, който да минимизира нездравословните последици за околната среда. Тя отстранява единствено горния пласт на дъното, на дълбочина сред 6 и 10 сантиметра, повдигайки “нодулите ” над пясъчната повърхнина.
Веригите ѝ са направени от олекотен алуминий, с цел да не оставят дълбоки следи. А огромна част от пясъка, който се подвига при добива, се събира от специфични вентилационни отвори в задната част на машината. По този метод се лимитира неговото разпространяване.
Според инженерите дълбоководният рандеман на кобалт и други първични материали рано или късно ще се трансформира в действителност. Когато става въпрос за рандеман в териториални води, решението “за ” или “против ” е в ръцете на националните държавни управления.
В европейския план Blue Nodules, в границите на който се създава и Apollo II, вземат участие няколко страни и институции.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ