Б илката решетка е известна още и с имената –

Б илката решетка е известна още и с имената – дива зелка, шереметка, цедилка или самодивско решето. Решетката се среща в сухи каменисти места и пясъчни скатове в Южна Европа при 800-2000 м надморска височина.

Решетката е многогодишно тревисто безстъблено растение с пълен, цилиндричен, отвесен, меснат жълтокафяв корен с прелестен аромат, отделящ млечен сок при разсичане и достигащ на дължина до 1 м. Листата на решетката са с ръкохватка, продълговати, покрити с бели власинки от долната страна. Цветовете на решетката са многочислени, тръбести, бледожълти като по-късно стават червеникаво-виолетови. Плодовете на решетката са продълговати и влакнести. Цъфти през юни-септември.

Използват се корените

на решетката, извадени през късна есен или ранна пролет, които след разчистване се сушат на проветриво място или в сушилня при температура до 350 градуса по Целзий.

Билката решетката съдържа етерично масло, дъбилни и смолисти субстанции, инулин, флаваноиди, сапонини и други

Растението се употребява като билка с противовъзпалително, стимулиращо секрециите, улесняващо храносмилането, отхрачващо и глистогонно приложение. Използва се и при хемороиди, обриви и други кожни болести.

Също по този начин решетката се употребява като

средство за лекуване на отоци, съпровождащи чернодробната цироза .

Използва се като отхрачващо средство при хронични обструктивни болести на белите дробове, като противовъзпалително средство при болести на пикочоотделителните пътища и на бъбречния паренхим. Решетката се предлага и за външно приложение при лекуване на инфектирани рани и при фурункулоза.

Според българския фолклор безстеблената решетка

пази от зло и носи божията берекет в дома ,

а цветът и набожда злото на острите си бодлички. Според поверие с него самодивите си цедели млякото, от където са останали и имената му цедилка и самодивско цвете.

Вижте повече за билката решетка във видеото от канала на.