Айтозлийката Ирина Иванова разказва за най-голямата семейна трагедия в новата

Айтозлийката Ирина Иванова споделя за най-голямата фамилна покруса в новата история на Айтос Точно 19 години от този момент. На Голяма Богородица. В жестока злополука айтозлийката Ирина Иванова губи петима най-близки хора и един нероден племенник. " Делото от дълго време завърши, само че виновникът се беше покрил в ЮАР и повече нищо не зная за него ", споделя през днешния ден Ирина, която към този момент толкоз години през август още веднъж и още веднъж претърпява нещастието от загубата на майка, брачен партньор, племеник, сестра и шурей. Сутринта на Успение Богородично 2003 година БМВ-то на 28-годишния тогава Костадин Радев връхлита върху фамилната айтоска " Лада ". На място умират Динчо Иванов /39 г./, Янка Янчева /57 г./, бременната в 7-ия месец Милена Яраус /33 г./, Мартин Яраус /42 г./ и тригодишният им наследник Роберт. " Така е в България. На последното дело се откри, че даже не са му взели и шофьорската брошура ", спомня си айтозлийката, която е срещала килъра единствено по време на правосъдните каузи. Така и не произнесъл най-малко едно " Съжалявам! ". Последното решение на съда в Бургас е 10 години затвор и 100 хиляди лева обезщетение за всички жертви. " Нито той е бил в пандиза, нито ние сме получили лев. Осъдих застрахователната компания, в която беше застрахована колата, и получих дребен % обезщетение. Това е. Близките на шурей ми Мартин в Германия и това не получиха. Изтърваха периода поради адвокатката Ана Панайотова, която толкоз искаше да ги пази, а най-после си взе от Германия проценти ", споделя още Ирина. С времето парещата болежка отстъпва място на тъгата и на спомените за Ирина... На заболяванията след кошмарния стрес. И на капчицата вяра, че ще има някакво отмъщение. Засега, няма. Вече 19 години... Преживяното в никакъв случай няма да не помни, а неналичието на правораздаване удвоява болката й. Вината на самонадеяния водач е потвърдена още при огледите на лобното място на петимата. БМВ-то с гневна скорост се е блъснало челно в " Лада " -та по пътя Бургас-Слънчев бряг. Колата-ковчег се преобърнала на десетина метра настрана от пътя. И това бил краят на шест човешки живота... Радев карал в противоположна посока - към Ахелой, и се опитвал да изпревари микробус. Вече в платното на " Лада " -та, която се движела против него, натиснал спирачките. Но близо 40 м не били задоволителни, с цел да понижи бясната скорост на БМВ-то. Телата на три от жертвите били извадени от очевидци на злополуката - хора, работещи на полето и инцидентно преминаващи водачи. Другите две тела извадили пожарникарите, разрязали колата. Костадин Радев се отървал със строшен крайник. Два дни след нещастието, медиите оповестяват, че немската кола се е движила със 150 км/ч. Бащата на Радев пък, тогава общински консултант в Несебър, популяризира друга версия - че случаят бил провокиран не от БМВ-то, а от държанието на други две коли. И машината за спасяването на килъра се завърта. От следствието отхвърлят да разясняват елементи за злополуката, след това делата се точат, а Радев с непипната шофьорска брошура джитка из страната, а след това и в чужбина - с цел да се покрие, по непотвърдена информация - в ЮАР. На 16 август 2003 година Ирина погребва майка си в Айтос и брачна половинка си Динчо в родното му село Лясково. Телата на сестра й Милена, на мъжа й и на сина им Роберт отлитат за Германия, с цел да бъдат заровени в близкото до Щутгарт градче, в което живеело семейство Яраус. Няколко години по-късно огромната щерка на Ирина Мария е на стаж в Германия. " Сватовете я завели, с цел да се поклони пред гробницата на тримата. Тази гробница е последният ни спомен от тях ", не крие тъгата си Ирина, която след нещастието губи цялото си семейство. Единствената й разтуха са двете дъщери - Мария и Янка. През 2003 година сестра й Милена е квалифициран доктор, омъжена е от 4-5 години за Мартин Яраус в Германия. " Марти беше спортна натура, мистър бодибилдинг на Германия - пазеше всички купи и медали от надпревари. Всяко лято с Милена и детето идваха в България. Тази година имаха резервация за отмора в хотел в Слънчев бряг. Дотогава постоянно пътуваха с кола, само че този път дойдоха със аероплан ", споделя Ирина. Мартин не желал да кара в България " поради тесните пътища, по които всички водачи карат като идиоти ". Дали е имал предусещане, може единствено да се гадае, само че съдбовният завършек на фамилията му единствено потвърждава, че е имал съображение да се тормози. Пристигнали в Айтос предната вечер. На 15 август сутринта Динчо, брачният партньор на Ирина, пристигнал да ги вземе с ладата си, с цел да ги води до курорта. В колата се качила и майка й, доста желала да ги изпрати до Слънчев бряг. Динчо трябвало да се прибере в къщи по обяд и да поспи, тъй като вечерта бил нощна промяна. Забавил се и Ирина се тормозила, чула и за огромна злополука, станала на 20 км преди курорта. " Не помня нищо от тези часове, единственото, което помня, е, че си повтарях - не, не може да е правилно ". Вече на място не познала смачканата лада. Но видяла на пътя очилата на майка си Янка - и в този миг животът й се преобърнал. " Много ми липсват и постоянно ще ми липсват. Но не мога да потисна гнева си от неналичието на правдивост. Да убиеш цяло семейство и да избягаш от правораздаването, да убиеш дете и бремената му майка, и законът да не може да те стигне. Да не можеш да произнесеш чисто по човешки едно " Съжалявам, отговорен съм! " Питам се - къде живеем и какво би трябвало да се случи, с цел да бъде въздадена правдивост?! Загубих религия, че това може да се случи, " споделя Ирина, дни преди да помене околните си на 15 август, когато фамилията й осиротя, затиснато от тъгата... С времето парещата болежка отстъпва място на тъгата и на спомените... На заболяванията след кошмарния стрес. И на капчицата вяра, че ще има някакво отмъщение. Засега, няма. Вече 19 години... Източник: вестник " Народен другар "