Пловдив - зелен артград с хиляди туристи или индустриален це...
Автори: Росен Саръмов, Валентина Йеремиева
Пловдивчани са разграничени в фантазиите си в какъв град желаят да живеят в идващите години. Според едни той би трябвало да е зелен като Копенхаген, съгласно други - огромен културен център с хиляди туристи като Рим, а съгласно трети - промишлен град с високоразвити софтуерни производства като Шанхай и Хонконг. Това демонстрират социологическите изследвания, с които започва работата по правенето на нов План за интегрирано развиване на общината (ПИРО). Той би трябвало да даде курс за развиване на града в идващите 7 години. Изпълнител на подготовката на ПИРО е „ БИМ Консултинг” ООД. Изработването му е значимо, тъй като без него не може да се кандидатства за финансиране в стратегии като „ Развитие на регионите”, „ Околна среда”, „ Транспортна свързаност” и „ Развитие на човешките ресурси”.
Това, което сплотява пловдивчани, е, че градът би трябвало да развива своята зелена система, да е по-чист, да има комфортни улици, да се развива в стопанската система, а образованието му да дава готови фрагменти за нея. Фокус се слага и върху обществената страна - пловдивчани желаят да живеят в " филантроп " град, в който няма обществени удавници. Според „ БИМ Консултинг” ООД изследванията са изцяло представителни, като единствено в едно от тях -интервю очи в очи, вземат участие 801 души. В допитването са се присъединили жители и разнообразни заинтригувани страни - представители на бизнеса, просветителни институции и Неправителствени организации.
В работа с 8 фокусни групи са се присъединили 91 души
За първи път са питани и хора от трите етнически квартала - „ Столипиново”, Аджисан и Шекер махала. Интервюирани са и жители със приблизително и главно обучение.
Предишният План за интегрирано развиване покри интервала 2014 - 2021. В него влизаше развиването на регион „ Гладно поле” - чието осъществяване занапред стартира. Проектът за вътрешните улици сред бул. " Княгиня Мария Луиза " и " Марица-юг " мина на патерици. Обновяването на региона на Централна гара не потегли поради концепцията за пробив под нея и концесията, учредена в интерес на частен вложител. Трите плана по Плана бяха за 81 млн. лв., като от тях до момента са усвоени единствено 40 милиона.
На въпроса към пловдивчани: „ Как се промени община Пловдив в последните 7 години " едвам 13% от запитаните считат, че градът се е развил „ към по-добро”.
Други 54% смятат, че градът върви " към по-добро, само че с по-бавни темпове от предстоящите ". 9% са уверени, че общото положение се е влошило. Има дребна разлика при отговорите, когато този въпрос е заложен към заинтригуваните страни. 57% от бизнеса и сдруженията дават отговор " по-бавно от предстоящото ", а 17% - " към по-добро ". Доста огромен % от представителите на тези групи считат, че ситуацията в града се е влошило. Този отговор дават цели 17% от заинтригуваните групи.
Пловдивчани считат, че доста добре през последните години са се развивали културно-историческото завещание и туризмът.
Във визията на фокусните групи тези браншове са към този момент развити задоволително. Усилията обаче би трябвало да се насочат към това градът да стане знаменит различим център - нещо, което към момента не е реализирано. Социалните мрежи и YouTube са цялостни с филми на чужденци, които след посещаване в Пловдив споделят едно и също: Изумителен град, само че за какво никой не е чувал за него!
Пловдивчани регистрират като проблем мръсния въздух и проблемите с паркирането. В новия интегриран проект би трябвало да има специфичен акцент върху тези основни проблеми. Друг значим миг са положението на уличната настилка и екологично чистият градски превоз. Решението на тези инфраструктурни проблеми ще трансформира Пловдив в развъртян метрополисен град. Анализът на „ БИМ Консултинг” ООД демонстрира, че в града има „ нецялостно взаимна пътна мрежа” - няма построени вътрешни връзки и пръстени, които да извеждат трафика от центъра на града.
В бъдещия проект би трябвало да се работи за възстановяване на уличната мрежа, тангенциална транспортна система и някакъв скоростен релсов превоз. Отделно би трябвало да се мисли широкомащабно за нови паркови зони и буферни паркинги. Всеки трети запитан (37%) чака възстановяване на уличната инфраструктура. Болшинството дават ниска оценка за положенията на крайречните пространства, които не са оползотворени задоволително.
Куриозно, само че отново се дава рекомендация за система за ръководство на трафика, електронна билетна система и електробуси! По време на онлайн представянето на главните насоки на ПИРО се включи някогашният зам.-кмет в екипа на Славчо Атанасов и сегашен съветник по европроекти Ганчо Колаксъзов. Той напомни, че за електронната система към този момент бяха дадени 20 милиона като част от Транспортния план и резултатът е, че още няма продаден даже един електронен билет. А инфраструктурата за електрически превоз съществува и е в ръцете на частна компания, напомни Колаксъзов.
Проучването демонстрира, че сега 81% от пловдивчани се придвижват в града главно пеш. 55% разчитат на градски превоз. 57% се движат с персонален автомобил, а 18% постоянно си викат такси. Велосипедът е желано средство за напредване на едвам 14% от тях. Според 38% равнището на звук в града е доста високо.
Стопихме се с 5000 души в годината на COVID-19
Демографското развиване на община Пловдив се развива в позитивна посока и градът за последните 7 години е основен мотор на прираста в региона. Планът за интегрирано развиване разчита, че тази картина ще се резервира до 2030-а.
В града е малко над половината от раждаемостта в цялата област. В Пловдив обаче е и 2/5 от смъртността. Между 2014 и 2019 година популацията на града се усилва с 1047 души годишно. Рязък спад - с към 5000 души, обаче е маркиран през пандемичната 2020.
Най-ниското равнище на безработица сме имали през 2019-а, когато тя пада на 2,55%. В годината на пандемията тя скача на 4,22%. Един от най-важните индикатори за развиването на пазара на труда на една територия или град е Коефициентът на икономическа интензивност (КИА). За Пловдив той е 77,98% през 2020 година Той е със 7% по-висок от този за цялата област. За съпоставяне ще кажем, че КИА за Съединените щати е бил най-голям в края на 90-те години на предишния век и тогава доближава 78%. Никога не е надминавал този %. В момента е паднал сред 69 и 70 на 100 и се чака да пада още.
Изследванията на демографията на Пловдив за интервала 2020-2030 година демонстрират наклонност повишаване макар пандемичната година. Възстановяването в границите на общината се чака да е относително бързо в кратковременен и средносрочен проект. Ръстът на популацията ще е 0,92% в идващите 5 години. Това обаче ще е резултат от миграция от други обитаеми места.
Процентът на популацията, което не е в трудоспособна възраст, ще продължи да нараства. И все пак през 2030 година се чака Коефициентът на икономическа интензивност да доближи 79%. Това ще е в следствие за по-добри условия за по-ранно нахлуване в пазара на труда и на завръщане на тези, които в този момент трайно са го напуснали.
Пишем планове по 3 стратегии с общ запас над 2 милиарда евро
Пари за финансирането на планове от бъдещия План за интегрирано развиване има по линия на националните стратегии и от фондовете на Европейския съюз. Може да се кандидатства за пътни планове, обучение, опазване на здравето и обществена политика. Инвестициите в здравната система са за болнична инфраструктура и първична извънболнична помощ. За да се търсят средства обаче, плановете би трябвало да са добре създадени и да са включени авансово в Плана за интегрирано развиване на общините.
Основният източник за средства е програмата „ Развитие на районите 2021 - 2027”. Тя ще отпуска на три целта, като общата сума е 3,4 милиарда евро. Има уловка - Пловдив и региона може да аплайват единствено за елементи от тази сума, а за лъвския къс от 1,58 милиарда по третия приоритет - въобще.
Реално за концепциите на Пловдив в ПИРО търсим откъс от народен запас с размер 1,836 милиарда евро. Инвестициите са за градско и териториално развиване.
По Приоритет 1 на програмата ще бъдат допускани планове в границите на 10 огромни градски общини, обединени в 4 градски клъстера. Пловдив е включен в клъстер със Стара Загора и Бургас. Парите на национално равнище са 578 милиона евро, като единствено 21,6% са за нашия Южен Централен и Южен Източен регион. Грубо приказваме за по 175 милиона евро за Бургас, Стара Загора и Пловдив. Можем да търси общи планове с тях и ще се работи с общи бюджетни пакети. Все още не е ясно дали по този приоритет може да се кандидатства за реализацията на плана „ Въча”, който би трябвало да усъвършенства качеството на водата в Пловдив и в обитаемоте места към Хасково. Той би обединил три области - Пазарджик, Пловдив и Хасково.
Пари ще се отпускат за три вида планове - партньорство сред градска община и заинтригувани страни, партньорство сред две градски общини, като и тук може да се включат и заинтригувани страни.
Целта по Приоритет 2 е партньорство сред 40 градски общини с население над 15 хиляди души. По него от „ Развитие на регионите” дават 1,258 милиарда евро. Само 16% от тях обаче са за общините от Южен централен регион - това прави към 198 милиона евро. Тук задачата е да се засилят връзките сред градските общини и граничещите с тях селски обитаеми места. Инвестициите са ориентирани към индустриални зони, пътна инфраструктура и устойчива градска подвижност.
Най-много средства - 1,58 милиарда евро, са планувани за Приоритет 3, само че тъкмо там област Пловдив не е включена. Логиката е да се подкрепят по-неразвити райони. Затова тук са включени областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. Приоритетът ще бъде уголемен с още 8 области, без Пловдивска. За техническа помощ в „ Развитие на регионите” са планувани 70,5 милиона евро. Те са за подготовка на плановете, мониторинг и надзор.
Община Пловдив може да търси средства за реализация на плановете си по ПИРО и от програмата „ Околна среда”, „ Транспортна свързаност” и „ Развитие на човешки ресурси”.
Пари може да се търсят и от стратегия „ Конкурентоспособност и иновации”. В целта <210> „ Иновации и растеж” има 1,193 милиарда евро. Тук ще се търсят планове, свързани с цифровизацията на действия, сдружения и услуги. В Приоритет „ Кръгова икономика” има 621 милиона евро. Тук акцентът ще са ограничения, свързани с енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията на парниковите газове.
6 европейски стратегии разполагат с общ финансов запас от 125 милиарда евро. Те може да са различен източник, от който да се търсят пари за плановете на ПИРО. Това са „ Цифрова Европа”, „ Иновационен фонд”, „ Хоризонт Европа”, „ Програма за единния пазар”, „ Програма за околна среда и дейности по климата”.
С пари от Европейски Съюз Общината купува електробуси и автобуси на водород
Екипът на Община Пловдив има намерение с европейски средства да сътвори свое дружество и да достави екологично чисти транспортни средства за градския превоз.
Една от дилемите, която се слага за развиването на града в идващите 10 години, е основаване на комерсиално сдружение за екологичен превоз и закупуване на преносимия състав със средства по оперативни стратегии, които ще бъдат отворени през идващия програмен интервал, изясни зам.-кметът Тодор Чонов.
В плана наложително ще бъде включено обезпечаване на електробуси или идната стъпка - водородни рейсове, за които се приказва в София, въпреки че те към момента са много авангардни, посочи Чонов. Според него до пет-шест години те също ще влязат в приложимост.
Засега целият градски превоз се обслужва от частни компании. Общинското сдружение за транспорт на пасажери беше приватизирано през 2007 година и след това изпадна в неплатежоспособност.
Според договорите, подписани с транспортните компании, в Пловдив би трябвало да се движат рейсове единствено с екологичен клас 5 и 6. Ръководството на " Хеброс бус " изследва цените на електробусите на интернационален пазар, само че се отхвърли от закупуване на такива транспортни средства поради високата цена и нуждата от зарядни станции.
Пламен Райчев, зам.-кмет на община Пловдив: Гърция към този момент усвои средствата по своя проект за възобновяване, а ние още го пишем
- Г -н Райчев, с какви планове би могла да кандидатства Община Пловдив по оперативни стратегии на Европейски Съюз и проекта за интегрирано развиване, който се приготвя?
- Очакваме да притеглим към 100 млн. лв.. По условие на Европейския съюз сме групирали обектите в няколко сфери - развиване на пътната инфраструктура, зони с стопански капацитет, обществени жилища, опазване на здравето, обучение, решение на проблеми с трафика, озеленяване, непорочност на атмосферния въздух. Искаме да включим в интегрирания проект по-голяма част от града, защото имаме горчив опит от предишния мандат, в който бяха дефинирани по-малко зони, съсредоточени основно в центъра. Основно насочихме напъните към вложения в пътната инфраструктура и разширение на мрежата от детски градини и ясли, с цел да няма недостиг тук-там.
Залагаме създаване на вътрешния транспортен кръг,
пътната връзка от подлез „ Модър - Царевец” по бул. „ Александър Стамболийски” с бул. „ Цар Симеон” в „ Тракия”, разширение на ул. „ Царевец” до бул. „ Свобода”, нов мост на бул. „ Копривщица”, дотъкмяване на бул. „ Северен” до Карловско шосе и бул. „ Васил Априлов”. Това са извънредно значими обекти за Пловдив.
- В новия Общ организационен проект на Пловдив е включена още веднъж остарялата концепция за S-бан. Доколко е допустимо да кандидатствате с план за европейско финансиране?
- Коментираме с НКЖИ тематиката за S-бан и го залагаме като един от методите за различен превоз на Пловдив в вероятност, който би могъл да се осъществя при консолидиране на общината и страната. Предвиждаме създаване на няколко буферни паркинга, на които да се оставят колите, вместо да се влиза в центъра. В проекта ще заложим създаване на няколко детски градини и ясли, защото строителството се развива с доста бързи темпове, като по едно и също време работим по 10 плана в областта на образованието. Надяваме се да притеглим средства за развиването на културно-историческото завещание, да вземем за пример за Римския конгрес от източната и южната страна на Централна поща. Обсъждаме и концепцията за постройка на операта, за която дълго време упорстват пловдивчани.
- Има ли късмет за финансиране от еврофондове на водоснабдяването на Пловдив по плана „ Доспат - Въча” дружно с Хасково, в случай че с приоритет ще се утвърждават взаимни планове сред общините и районите?
- Програмата позволява партньорство, само че към момента няма изясненост по всички въпроси кой ще е бенефициентът при сходно партньорство и при какви условия ще се реализира свързаността сред разнообразни общини. На същия принцип за съдействие сме определили две съществени пътни артерии - Голямоконарско шосе и Рогошко шосе, които са в извънредно амортизирано положение. Надяваме се да спечелим планове за развиването на зелената система, изключително в зоната на Марица, с велоалеи и зони за отдих. Стараем се да предизвикваме частна самодейност, с цел да включим в проекта и бизнес вложения.
- Възможно ли е с евросредства през новия програмен интервал да се реши казусът с Околовръстното шосе на Пловдив?
- Шосето е част от републиканска пътна мрежа и е жизненоважно за Пловдив, защото това е външният транспортен кръг. Имаме желание да го включим в проекта. Много ни се желае да се работи по-бързо за реализацията на Околовръстното и за жалост процедурата за планиране се бави в АПИ от две години и половина.
- Този дълъг лист надалеч надвишава сумата от 100 млн. лв., която вероятно ще бъде избрана за Пловдив. Кои са предпочитаните планове?
- Използвайки интегрирания метод, би трябвало да включим всички вложения, които чакаме в идващия програмен интервал, без значение кои институции ще имат опция да аплайват с тези планове. С този проект ние ще надхвърлим 100 млн. лв., само че това не пречи да се притеглят пари по други финансови принадлежности. Винаги когато аплайваме с планове, първото нещо, което питат, дали този обект е включен предпочитано в нашия проект за развиване. В момента не можем да кажем за кои обекти тъкмо можем да разчитаме на европейски средства, тъй като доста от стратегиите още не са тръгнали. Основно има информация за Оперативна програма „ Растеж на регионите”. С неспокойствие чакаме програмата за възобновяване и резистентност, като се надяваме, че до края на годината ще имаме насоки за кои сфери можем да аплайваме. За жал, политическата конюнктура е комплицирана, което забавя този развой. Гърция към този момент е получила първите средства по проекта за възобновяване, в България към момента няма признат проект.
Пловдивчани са разграничени в фантазиите си в какъв град желаят да живеят в идващите години. Според едни той би трябвало да е зелен като Копенхаген, съгласно други - огромен културен център с хиляди туристи като Рим, а съгласно трети - промишлен град с високоразвити софтуерни производства като Шанхай и Хонконг. Това демонстрират социологическите изследвания, с които започва работата по правенето на нов План за интегрирано развиване на общината (ПИРО). Той би трябвало да даде курс за развиване на града в идващите 7 години. Изпълнител на подготовката на ПИРО е „ БИМ Консултинг” ООД. Изработването му е значимо, тъй като без него не може да се кандидатства за финансиране в стратегии като „ Развитие на регионите”, „ Околна среда”, „ Транспортна свързаност” и „ Развитие на човешките ресурси”.
Това, което сплотява пловдивчани, е, че градът би трябвало да развива своята зелена система, да е по-чист, да има комфортни улици, да се развива в стопанската система, а образованието му да дава готови фрагменти за нея. Фокус се слага и върху обществената страна - пловдивчани желаят да живеят в " филантроп " град, в който няма обществени удавници. Според „ БИМ Консултинг” ООД изследванията са изцяло представителни, като единствено в едно от тях -интервю очи в очи, вземат участие 801 души. В допитването са се присъединили жители и разнообразни заинтригувани страни - представители на бизнеса, просветителни институции и Неправителствени организации.
В работа с 8 фокусни групи са се присъединили 91 души
За първи път са питани и хора от трите етнически квартала - „ Столипиново”, Аджисан и Шекер махала. Интервюирани са и жители със приблизително и главно обучение.
Предишният План за интегрирано развиване покри интервала 2014 - 2021. В него влизаше развиването на регион „ Гладно поле” - чието осъществяване занапред стартира. Проектът за вътрешните улици сред бул. " Княгиня Мария Луиза " и " Марица-юг " мина на патерици. Обновяването на региона на Централна гара не потегли поради концепцията за пробив под нея и концесията, учредена в интерес на частен вложител. Трите плана по Плана бяха за 81 млн. лв., като от тях до момента са усвоени единствено 40 милиона.
На въпроса към пловдивчани: „ Как се промени община Пловдив в последните 7 години " едвам 13% от запитаните считат, че градът се е развил „ към по-добро”.
Други 54% смятат, че градът върви " към по-добро, само че с по-бавни темпове от предстоящите ". 9% са уверени, че общото положение се е влошило. Има дребна разлика при отговорите, когато този въпрос е заложен към заинтригуваните страни. 57% от бизнеса и сдруженията дават отговор " по-бавно от предстоящото ", а 17% - " към по-добро ". Доста огромен % от представителите на тези групи считат, че ситуацията в града се е влошило. Този отговор дават цели 17% от заинтригуваните групи.
Пловдивчани считат, че доста добре през последните години са се развивали културно-историческото завещание и туризмът.
Във визията на фокусните групи тези браншове са към този момент развити задоволително. Усилията обаче би трябвало да се насочат към това градът да стане знаменит различим център - нещо, което към момента не е реализирано. Социалните мрежи и YouTube са цялостни с филми на чужденци, които след посещаване в Пловдив споделят едно и също: Изумителен град, само че за какво никой не е чувал за него!
Пловдивчани регистрират като проблем мръсния въздух и проблемите с паркирането. В новия интегриран проект би трябвало да има специфичен акцент върху тези основни проблеми. Друг значим миг са положението на уличната настилка и екологично чистият градски превоз. Решението на тези инфраструктурни проблеми ще трансформира Пловдив в развъртян метрополисен град. Анализът на „ БИМ Консултинг” ООД демонстрира, че в града има „ нецялостно взаимна пътна мрежа” - няма построени вътрешни връзки и пръстени, които да извеждат трафика от центъра на града.
В бъдещия проект би трябвало да се работи за възстановяване на уличната мрежа, тангенциална транспортна система и някакъв скоростен релсов превоз. Отделно би трябвало да се мисли широкомащабно за нови паркови зони и буферни паркинги. Всеки трети запитан (37%) чака възстановяване на уличната инфраструктура. Болшинството дават ниска оценка за положенията на крайречните пространства, които не са оползотворени задоволително.
Куриозно, само че отново се дава рекомендация за система за ръководство на трафика, електронна билетна система и електробуси! По време на онлайн представянето на главните насоки на ПИРО се включи някогашният зам.-кмет в екипа на Славчо Атанасов и сегашен съветник по европроекти Ганчо Колаксъзов. Той напомни, че за електронната система към този момент бяха дадени 20 милиона като част от Транспортния план и резултатът е, че още няма продаден даже един електронен билет. А инфраструктурата за електрически превоз съществува и е в ръцете на частна компания, напомни Колаксъзов.
Проучването демонстрира, че сега 81% от пловдивчани се придвижват в града главно пеш. 55% разчитат на градски превоз. 57% се движат с персонален автомобил, а 18% постоянно си викат такси. Велосипедът е желано средство за напредване на едвам 14% от тях. Според 38% равнището на звук в града е доста високо.
Стопихме се с 5000 души в годината на COVID-19
Демографското развиване на община Пловдив се развива в позитивна посока и градът за последните 7 години е основен мотор на прираста в региона. Планът за интегрирано развиване разчита, че тази картина ще се резервира до 2030-а.
В града е малко над половината от раждаемостта в цялата област. В Пловдив обаче е и 2/5 от смъртността. Между 2014 и 2019 година популацията на града се усилва с 1047 души годишно. Рязък спад - с към 5000 души, обаче е маркиран през пандемичната 2020.
Най-ниското равнище на безработица сме имали през 2019-а, когато тя пада на 2,55%. В годината на пандемията тя скача на 4,22%. Един от най-важните индикатори за развиването на пазара на труда на една територия или град е Коефициентът на икономическа интензивност (КИА). За Пловдив той е 77,98% през 2020 година Той е със 7% по-висок от този за цялата област. За съпоставяне ще кажем, че КИА за Съединените щати е бил най-голям в края на 90-те години на предишния век и тогава доближава 78%. Никога не е надминавал този %. В момента е паднал сред 69 и 70 на 100 и се чака да пада още.
Изследванията на демографията на Пловдив за интервала 2020-2030 година демонстрират наклонност повишаване макар пандемичната година. Възстановяването в границите на общината се чака да е относително бързо в кратковременен и средносрочен проект. Ръстът на популацията ще е 0,92% в идващите 5 години. Това обаче ще е резултат от миграция от други обитаеми места.
Процентът на популацията, което не е в трудоспособна възраст, ще продължи да нараства. И все пак през 2030 година се чака Коефициентът на икономическа интензивност да доближи 79%. Това ще е в следствие за по-добри условия за по-ранно нахлуване в пазара на труда и на завръщане на тези, които в този момент трайно са го напуснали.
Пишем планове по 3 стратегии с общ запас над 2 милиарда евро
Пари за финансирането на планове от бъдещия План за интегрирано развиване има по линия на националните стратегии и от фондовете на Европейския съюз. Може да се кандидатства за пътни планове, обучение, опазване на здравето и обществена политика. Инвестициите в здравната система са за болнична инфраструктура и първична извънболнична помощ. За да се търсят средства обаче, плановете би трябвало да са добре създадени и да са включени авансово в Плана за интегрирано развиване на общините.
Основният източник за средства е програмата „ Развитие на районите 2021 - 2027”. Тя ще отпуска на три целта, като общата сума е 3,4 милиарда евро. Има уловка - Пловдив и региона може да аплайват единствено за елементи от тази сума, а за лъвския къс от 1,58 милиарда по третия приоритет - въобще.
Реално за концепциите на Пловдив в ПИРО търсим откъс от народен запас с размер 1,836 милиарда евро. Инвестициите са за градско и териториално развиване.
По Приоритет 1 на програмата ще бъдат допускани планове в границите на 10 огромни градски общини, обединени в 4 градски клъстера. Пловдив е включен в клъстер със Стара Загора и Бургас. Парите на национално равнище са 578 милиона евро, като единствено 21,6% са за нашия Южен Централен и Южен Източен регион. Грубо приказваме за по 175 милиона евро за Бургас, Стара Загора и Пловдив. Можем да търси общи планове с тях и ще се работи с общи бюджетни пакети. Все още не е ясно дали по този приоритет може да се кандидатства за реализацията на плана „ Въча”, който би трябвало да усъвършенства качеството на водата в Пловдив и в обитаемоте места към Хасково. Той би обединил три области - Пазарджик, Пловдив и Хасково.
Пари ще се отпускат за три вида планове - партньорство сред градска община и заинтригувани страни, партньорство сред две градски общини, като и тук може да се включат и заинтригувани страни.
Целта по Приоритет 2 е партньорство сред 40 градски общини с население над 15 хиляди души. По него от „ Развитие на регионите” дават 1,258 милиарда евро. Само 16% от тях обаче са за общините от Южен централен регион - това прави към 198 милиона евро. Тук задачата е да се засилят връзките сред градските общини и граничещите с тях селски обитаеми места. Инвестициите са ориентирани към индустриални зони, пътна инфраструктура и устойчива градска подвижност.
Най-много средства - 1,58 милиарда евро, са планувани за Приоритет 3, само че тъкмо там област Пловдив не е включена. Логиката е да се подкрепят по-неразвити райони. Затова тук са включени областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. Приоритетът ще бъде уголемен с още 8 области, без Пловдивска. За техническа помощ в „ Развитие на регионите” са планувани 70,5 милиона евро. Те са за подготовка на плановете, мониторинг и надзор.
Община Пловдив може да търси средства за реализация на плановете си по ПИРО и от програмата „ Околна среда”, „ Транспортна свързаност” и „ Развитие на човешки ресурси”.
Пари може да се търсят и от стратегия „ Конкурентоспособност и иновации”. В целта <210> „ Иновации и растеж” има 1,193 милиарда евро. Тук ще се търсят планове, свързани с цифровизацията на действия, сдружения и услуги. В Приоритет „ Кръгова икономика” има 621 милиона евро. Тук акцентът ще са ограничения, свързани с енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията на парниковите газове.
6 европейски стратегии разполагат с общ финансов запас от 125 милиарда евро. Те може да са различен източник, от който да се търсят пари за плановете на ПИРО. Това са „ Цифрова Европа”, „ Иновационен фонд”, „ Хоризонт Европа”, „ Програма за единния пазар”, „ Програма за околна среда и дейности по климата”.
С пари от Европейски Съюз Общината купува електробуси и автобуси на водород
Екипът на Община Пловдив има намерение с европейски средства да сътвори свое дружество и да достави екологично чисти транспортни средства за градския превоз.
Една от дилемите, която се слага за развиването на града в идващите 10 години, е основаване на комерсиално сдружение за екологичен превоз и закупуване на преносимия състав със средства по оперативни стратегии, които ще бъдат отворени през идващия програмен интервал, изясни зам.-кметът Тодор Чонов.
В плана наложително ще бъде включено обезпечаване на електробуси или идната стъпка - водородни рейсове, за които се приказва в София, въпреки че те към момента са много авангардни, посочи Чонов. Според него до пет-шест години те също ще влязат в приложимост.
Засега целият градски превоз се обслужва от частни компании. Общинското сдружение за транспорт на пасажери беше приватизирано през 2007 година и след това изпадна в неплатежоспособност.
Според договорите, подписани с транспортните компании, в Пловдив би трябвало да се движат рейсове единствено с екологичен клас 5 и 6. Ръководството на " Хеброс бус " изследва цените на електробусите на интернационален пазар, само че се отхвърли от закупуване на такива транспортни средства поради високата цена и нуждата от зарядни станции.
Пламен Райчев, зам.-кмет на община Пловдив: Гърция към този момент усвои средствата по своя проект за възобновяване, а ние още го пишем
- Г -н Райчев, с какви планове би могла да кандидатства Община Пловдив по оперативни стратегии на Европейски Съюз и проекта за интегрирано развиване, който се приготвя?
- Очакваме да притеглим към 100 млн. лв.. По условие на Европейския съюз сме групирали обектите в няколко сфери - развиване на пътната инфраструктура, зони с стопански капацитет, обществени жилища, опазване на здравето, обучение, решение на проблеми с трафика, озеленяване, непорочност на атмосферния въздух. Искаме да включим в интегрирания проект по-голяма част от града, защото имаме горчив опит от предишния мандат, в който бяха дефинирани по-малко зони, съсредоточени основно в центъра. Основно насочихме напъните към вложения в пътната инфраструктура и разширение на мрежата от детски градини и ясли, с цел да няма недостиг тук-там.
Залагаме създаване на вътрешния транспортен кръг,
пътната връзка от подлез „ Модър - Царевец” по бул. „ Александър Стамболийски” с бул. „ Цар Симеон” в „ Тракия”, разширение на ул. „ Царевец” до бул. „ Свобода”, нов мост на бул. „ Копривщица”, дотъкмяване на бул. „ Северен” до Карловско шосе и бул. „ Васил Априлов”. Това са извънредно значими обекти за Пловдив.
- В новия Общ организационен проект на Пловдив е включена още веднъж остарялата концепция за S-бан. Доколко е допустимо да кандидатствате с план за европейско финансиране?
- Коментираме с НКЖИ тематиката за S-бан и го залагаме като един от методите за различен превоз на Пловдив в вероятност, който би могъл да се осъществя при консолидиране на общината и страната. Предвиждаме създаване на няколко буферни паркинга, на които да се оставят колите, вместо да се влиза в центъра. В проекта ще заложим създаване на няколко детски градини и ясли, защото строителството се развива с доста бързи темпове, като по едно и също време работим по 10 плана в областта на образованието. Надяваме се да притеглим средства за развиването на културно-историческото завещание, да вземем за пример за Римския конгрес от източната и южната страна на Централна поща. Обсъждаме и концепцията за постройка на операта, за която дълго време упорстват пловдивчани.
- Има ли късмет за финансиране от еврофондове на водоснабдяването на Пловдив по плана „ Доспат - Въча” дружно с Хасково, в случай че с приоритет ще се утвърждават взаимни планове сред общините и районите?
- Програмата позволява партньорство, само че към момента няма изясненост по всички въпроси кой ще е бенефициентът при сходно партньорство и при какви условия ще се реализира свързаността сред разнообразни общини. На същия принцип за съдействие сме определили две съществени пътни артерии - Голямоконарско шосе и Рогошко шосе, които са в извънредно амортизирано положение. Надяваме се да спечелим планове за развиването на зелената система, изключително в зоната на Марица, с велоалеи и зони за отдих. Стараем се да предизвикваме частна самодейност, с цел да включим в проекта и бизнес вложения.
- Възможно ли е с евросредства през новия програмен интервал да се реши казусът с Околовръстното шосе на Пловдив?
- Шосето е част от републиканска пътна мрежа и е жизненоважно за Пловдив, защото това е външният транспортен кръг. Имаме желание да го включим в проекта. Много ни се желае да се работи по-бързо за реализацията на Околовръстното и за жалост процедурата за планиране се бави в АПИ от две години и половина.
- Този дълъг лист надалеч надвишава сумата от 100 млн. лв., която вероятно ще бъде избрана за Пловдив. Кои са предпочитаните планове?
- Използвайки интегрирания метод, би трябвало да включим всички вложения, които чакаме в идващия програмен интервал, без значение кои институции ще имат опция да аплайват с тези планове. С този проект ние ще надхвърлим 100 млн. лв., само че това не пречи да се притеглят пари по други финансови принадлежности. Винаги когато аплайваме с планове, първото нещо, което питат, дали този обект е включен предпочитано в нашия проект за развиване. В момента не можем да кажем за кои обекти тъкмо можем да разчитаме на европейски средства, тъй като доста от стратегиите още не са тръгнали. Основно има информация за Оперативна програма „ Растеж на регионите”. С неспокойствие чакаме програмата за възобновяване и резистентност, като се надяваме, че до края на годината ще имаме насоки за кои сфери можем да аплайваме. За жал, политическата конюнктура е комплицирана, което забавя този развой. Гърция към този момент е получила първите средства по проекта за възобновяване, в България към момента няма признат проект.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ