Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономикаНезависимо, че обхватът на

Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна стопанска система

Независимо, че обсегът на рейтинговата система на висшите учебни заведения пострада съществено тази година, изданието за 2017 година още веднъж демонстрира главните трендове на висшето обучение в страната. Индикаторите за 51 висши учебни заведения и 52 професионални посоки към този момент не включват социологическо изследване измежду студентите, само че мерят сполучливо разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.

Основните знаци на класациите от тази години удостоверяват трендовете във висшето обучение:

- Данните демонстрират, че броят на студентите продължава да понижава в унисон с демографските процеси. През последните години максимален е спадът в броя на студентите по Икономика и Администрация и ръководство, само че те остават направленията с най-вече студенти. Най-значителен пък е растежът на студентите по Медицина и Здравни грижи. Като съществени аргументи за това могат да се откроят огромният брой задгранични студенти, относително положителните благоприятни условия за реализация в чужбина и включването на тези посоки в програмата на Софийския университет. Положителна наклонност е и понижението на каузи на приключилите, които не се обезпечават в страната – през 2017 година той понижава до 21,5% при над 23% през 2016 година и близо 25% през 2015 година, т.е. наподобява, че все по-голяма част от завършващите избират да останат да работят в България.

- За 2017 година Софийският университет е с лидерски позиции в 23 професионални посоки, Техническият университет – София има водещи позиции в 6 професионални посоки, а Медицинският университет – София е първи в 4 посоки. Общо 19 университета имат водещо място по най-малко едно направление, а 9 от тях за отвън столицата. Софийският университет, Медицинският университет – София и Химикотехнологичният и металургичен университет са и трите висши учебни заведения в България с най-голям показател на цитируемост на научните изявления. Отново се удостоверяват огромните разлики според от приключената компетентност и висшето учебно заведение, само че и фактът, че в случай че един университет е добър в едно направление, това не значи, че е добър в цялата палитра от специалности, които предлага. Още повече, че системата на финансиране през последните години, учредена на механичния брой на студентите, докара до откриването на голям брой специалности, несвойствени на профила на дадения университет и район, а надлежно и с по-ниско качество на преподаването.

- Делът на записаните безработни измежду приключилите български висши учебни заведения през последните 5 години спада до 2,91% от 3,38% през предходната година и над 4% през 2013 година. Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) за поредна година се следят измежду приключилите професионалните посоки Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. Безработица от над 4% е записана само в 3 професионални посоки - Религия и теология, Социални действия и Материали и материалознание. Доходите на приключилите пък се усилват до 1 075 лева при под 900 лева през 2013 година. Завършилите специалностите Информатика и компютърни науки, Математика, Комуникационна и компютърна техника и Обществено здраве остават измежду най-високо платените. Завършилите Информатика и компютърни науки в Софийския университет и Администрация и ръководство в Американския университет се отличават със междинен месечен облагаем приход от над 3 000 лв.. Като цяло се вижда продължаващо, въпреки и релативно едва, усъвършенстване на представянето на студентите и реализацията и приходите им, само че то по-скоро е част от общото развиване на стопанската система, а не толкоз от повишението на качеството на висшето обучение.

- Делът на висшистите, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, остава под 50%. Около 10% от висшистите са продавачи, а 25% от студентите в последните курсове въобще не се дипломират. Тези негативи са свързани със редица проблеми на просветителната система в страната като слабостите в междинното и по-специално в професионалното обучение, основаните тласъци за приемане на допустимо най-вече студенти в университетите и мощно субсидираното висше обучение, неналичието на процедура за обучение посредством работа и така нататък Реформата за обвързване на качеството със дотацията към този момент стартира и от тази година 25% от прехвърлянията зависят от реализацията на студентите, от 2018 година би трябвало да станат 50%, а до 2020 година да доближат и 60%. Същевременно, обаче, ръководещите опорочиха още един път замисления пазарен принцип, определяйки 70% от направленията (36 от общо 52) за предпочитани и финансирани в допълнение.

Накратко, позитивните вести от рейтинговата система на университетите значително са свързани с развиването на стопанската система, а дефектите на остарялата система спъват по-бързото повишение на качеството на образованието.