Автор: Петя Георгиева, ИПИ По данни на Министерството на финансите

Автор: Петя Георгиева, ИПИ

По данни на Министерството на финансите все още в България има 219 държавни предприятия и неизвестен брой общински. Държавните предприятия подлежат на специфичен надзор и наблюдаване според Постановление на Министерски съвет 114 от 2010 година, който включва събиране и издание на тримесечните и годишните им доклади на уеб страницата на МФ. Финансов разбор на положението на държавните предприятия, както и систематизирана информация за техните финансови и нефинансови индикатори, за жалост към момента не са налични.

Част от държавните предприятия съставляват по-сериозен интерес заради обстоятелството, че са прекомерно „ големи”. Това, че са огромни единствено по себе си не е проблем. Проблем е фактът, че тези огромни предприятия носят забележителен фискален риск, защото при положение на неприятно ръководство или даже банкрут страната посредством бюджета ще се наложи да ги избавя. Колко огромен обаче е рискът?

За да дефинираме кои са огромните държавни предприятия, можем да използваме листата на Национален статистически институт, разполагаем на уеб страницата на МФ, който включва тези държавни предприятия, които към момента не са част от бранш „ Държавно управление”, само че които имат пасиви, по-големи от 0,1% от Брутният вътрешен продукт. Включени са 8 предприятия, посочени в таблици 1 и 2, чиито съвкупни пасиви по отношение на Брутният вътрешен продукт са 9,9%. Тези отговорности съставляват по-голямата част от условните отговорности на страната съгласно дефиницията на Евростат[1]. Сериозният размер на пасивите в бранш „ Енергетика” и във финансовия бранш основава риск както за бюджета, по този начин и за стабилността на банковата система. Липсата на характерни разбори на база на финансовите доклади, както и проект на страната по какъв начин ще се оправи с просрочените отговорности, с ликвидните и пазарните опасности не основават убеденост, че наблюдението и контролът върху предприятията са ефикасни.

Таблица 1. Избрани индикатори от салдото на държавните предприятия, представляващи забележителен фискален риск за 2017 година

2017 година,
хиляди лева

Краен притежател

Собствен капитал

Пасиви

Финансирания

Пасиви по отношение на Брутният вътрешен продукт

НЕК АД

Министерство на енергетиката

1 285 754

4 067 357

473 908 1

4.03%

АЕЦ Козлодуй ЕАД

Министерство на енергетиката

2 721 473

675 277

0.67%

Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 ЕАД

Министерство на енергетиката

579 833

997 737

4 741 2

0.99%

Топлофикация София ЕАД

Столична община

149 040

760 385

60 852 3

0.75%

Българска банка за развиване

Министерство на финансите

757 001

1 715 242

728 010 4

1.70%

Общинска банка 5

Столична община

92 570

1 414 744

1.40%

Кинтекс ЕАД

Министерство на стопанската система

67 290

170 225

0.17%

Български пощи АД

Министерство на превоза, осведомителните технологии и известията

22 667

229 175

15 464 6

0.23%

Бележки: (1) Субсидии от фонд „ Сигурност на електроенергийната система”; (2) Средства по планове по стратегии ИСПА, ФАР, МФ „ Козлодуй” и др.; (3) Безвъзмездни средства по стратегии на Европейска банка за възстановяване и развитие, на министерството на енергетиката, на Националния поверителен екофонд, Датската организация за запазване на околната среда и др.; (4) Програма „ Енергийна ефективност” (за саниране на жилищни сгради); (5) Следва да се има поради, че през 2018 година Столична община продава главния дял от акциите си в Общинска банка на „ Новито Опортюнитиис Фонд АГмвК “, заради което в бъдещите разбори банката няма да е част от листата с рисковите държавни предприятия; (6) Субсидия за универсалната пощенска услуга.

Източник: МФ, Търговски указател

Освен размера на предприятията, интерес съставлява финансовото им положение. Както е видно от таблиците, директното държавно присъединяване под формата на дотации, прехвърляния и присъединяване в капитала не е изключение. Част от предприятията и сега са на загуба (например Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, Топлофикация София), а други, въпреки и на облага за годината (НЕК АД), не са в положително финансово положение. Във финансовия доклад на НЕК АД за 2017 година напълно подходящо е записано, че:

„ Независимо от позитивния финансов резултат за 2017 година сдружението е с нарушена ликвидност за отчетния и предходните интервали, изпитва усложнения с погасяването на отговорностите си, като основна част от тях са просрочени. Тези условия са знак, че е налице основна неустановеност, която би могла да породи обилни подозрения по отношение на способността на сдружението да действа като настоящо дружество без поддръжката на едноличния притежател и други източници на финансиране.”

Същото умозаключение участва и във финансовия доклад на Топлофикация София. Одиторите означават, че към декември 2017 година насъбраната загуба на сдружението е 354 109 хиляди лева, правосъдните вземания от продажба на топлинна сила са 263 млн. лева, а от продажба на електрическа сила - 33,6 млн. лева Дружеството има отговорности към БЕХ и „ Булгаргаз” в размер от над 612 млн. лева, както и данъчни отговорности за близо 3 млн. лева и настоящи отговорности към личния състав за близо 4 млн. лева Тези обстоятелства илюстрират тежкото финансово положение на сдружението.

Таблица 2. Избрани индикатори от финансовите доклади на държавните предприятия, представляващи забележителен фискален риск за 2017 година

2017 година,
хиляди лева

Приходи от активността

Разходи

Резултат преди облагане с налози

Персонал, брой

НЕК АД

2 611 163

3 015 571

82 012

2 018

АЕЦ Козлодуй ЕАД

930 398

799 605

130 127

3 716

Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 ЕАД

603 861

774 375

-182 855

2 424

Топлофикация София ЕАД

356 990

417028

-35 829

2 509

Българска банка за развиване

38 696

16 430

22 266

189

Общинска банка

42 956

33 122

352

787

Кинтекс ЕАД

327 582

313 282

18 354

57

Български пощи АД

144 279

165 176

-2 848

10 293

Източник: МФ, Търговски указател

Някои други наблюдения, които можем да създадем от показаните данни, са следните:

Струпване на риск: четири от рисковите предприятия оперират в енергийния бранш, други две – във финансовия. Две от предприятията към 2017 година са благосъстоятелност на Столична община. Това скупчване може да докара до мултиплициране на рисковете. НЕК, АЕЦ и Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 са под шапката на БЕХ, което слага и целия холдинг в положение на риск.

Монополни структури: съществуването на монополи под шапката на страната (например на енергийния пазар) не е изключение за България, защото естествените монополи имат по-специфични условия за ръководство. Доброто ръководство и рационалното контролиране на тези предприятия обаче е от значително значение.

Непривични действия: финансовите действия и услуги, както и даването на пощенски услуги не са привични действия за страната, още повече, че сдруженията са част от конкурентни пазари. Държавната благосъстоятелност върху тези предприятия буди редица въпроси.

Значителен брой наети: единствено в „ Български пощи” са наети повече от 10 хиляди души. Ако се направи разбор на наетите във всички държавни и общински предприятия в страната, е допустимо да се окаже, че страната е един от най-големите работодатели.

Липса на изясненост по отношение на положителното ръководство, отговорността и опциите за стабилизация на закъсалите държавни мастодонти: това усилва фискалните опасности, защото демонстрира липса на предварителна подготовка и хрумвания за ограниченията, които могат да се вземат за минимизиране на отрицателните резултати върху бюджета.

В умозаключение ще отбележим, че засиленото и ефикасното наблюдаване и надзор върху огромните държавни предприятия е наложително за ограничение на фискалните опасности. То следва да е непрекъснато и да се базира на финансов разбор и следене на определени знаци за резултат. Доброто ръководство на държавните предприятия също по този начин включва и дефиниране на условия и способи за освобождение на страната от губещи предприятия без вероятности.

[1] Според последните данни на Евростат за 2017 година условните отговорности на България, подбудени от следени от страната предприятия отвън бранш „ Държавно управление”, са в размер на 10,4% от Брутният вътрешен продукт. По останалите индикатори, включени в дефиницията за условни отговорности (държавни гаранции, отговорности от присъединяване в публично-частни партньорства и необслужвани заеми на държавата) резултатите на България са допустими и не демонстрират значителен риск.

Прочетете повече на:https://ime.bg/bg/articles/nablyudavat-li-se-dyrjavnite-predpriyatiya-sys-znaitelen-fiskalen-risk/