Петър Акопов: Изчисленията на Тръмп за Русия са напълно погрешни. Войната ще приключи, когато Западът признае загубата си
Автор: Петър Акопов, Риа Новости
Русия и Съединени американски щати стартират разговор - тригодишното заледяване на връзките завърши. Сама по себе си тази вест е геополитическо земетресение, макар че от момента на избирането на Доналд Тръмп беше ясно, че всичко върви в тази посока. През трите месеца на очакване бяха прегледани като че ли всички вероятни сюжети по какъв начин това може да се случи, само че телефонните диалози сред Путин и Тръмп в сряда въпреки всичко бяха изненада. На първо място, във връзка с тона на мненията на американската страна (руската страна беше по-малко многословна): Тръмп беше допустимо най-коректен и другарски надъхан, изключително на фона на личните си безапелационни изказвания по отношение на Гренландия, Канада, Панамския канал и митата. Какво значи всичко това?
Съединени американски щати и Русия не престават да водят война, въпреки и с ръцете на Украйна, само че Съединени американски щати остават главният съперник на страната ни на украинското полесражение. Да, Тръмп се отхвърля от желанието си да нанесе „ стратегическо проваляне “ на Русия или най-малко да ѝ „ даде урок “, което беше формалната цел освен на администрацията на Байдън, само че и на Запада като цяло, само че той не се отхвърля от Украйна като такава. Стремежът Украйна да стане част от Запада към момента е американска и европейска задача - просто в този момент Европа ще би трябвало да играе съществена роля в решаването ѝ.
Тръмп предлага да заплати за това - както с пари, по този начин и със личната си власт. Америка ще помогне на ЕС като доставя оръжия и пази украинската самостоятелност в договарянията с Москва. Удовлетворява ли Русия тази договореност?
Разбира се, че не. За нас е от главно значение да изтръгнем Украйна от ръцете на Запада - без значение дали тя е обединена или разграничена, американско-европейска или европейско-американска. Тръмп не може да ни даде това, и напълно не тъй като се нуждае от редкоземни метали на стойност половин трилион $ от украинските глъбини (това е безусловно нереалистично).
Тръмп не може да се откаже от Украйна, тъй като битката за нея се е трансформирала във въпрос на опазване на световната надмощие на Запада. Да, тази надмощие към този момент изчезва, да, Тръмп не мисли в термините на единния Запад (за него съществува единствено Америка като международен лидер), да, Западът по този начин или другояче не би могъл да задържи Украйна в орбитата си даже в средносрочен проект (единствената опция за това е необратим провал на Русия). Всичко това е правилно, само че общественото занемаряване на Украйна към момента е невероятно за Тръмп. Не единствено тъй като това незабавно ще бъде показано като симптом на неговата уязвимост, само че и тъй като сдържането на Русия е неизменимата цел на западната цивилизация. А Съединени американски щати по този начин или другояче остават част от нея.
Естествено, в историята има образци, когато същите англосаксонци като цяло и Щатите в частност са били заинтригувани от мощна Русия, само че това са били редки изключения, свързани с битката им за Европа. Такъв е казусът при Рузвелт, когато икономическата помощ за Съюз на съветските социалистически републики във войната с Германия е в полза на Щатите. Но в същността си Русия е натурален противник на англосаксонците - не тъй като предлага собствен различен световен план (като комунистическия), а тъй като като мощна евразийска мощ пречи на реализирането на англосаксонския план за атлантическа глобализация. Да, Тръмп има своя лична концепция за глобализацията, доста друга от обичайна англосаксонска, само че той към момента приема, че Съединени американски щати не просто би трябвало да бъдат в центъра на новия международен ред, само че и да дефинират и диктуват неговите правила.
Откъде тогава идва желанието му да се схваща с Путин?
От разбирането, че съществуващият план за глобализация (единен свят под управлението на обединен Запад) се е провалил и неговото разрушение може да докара до разпадането на самите Съединени американски щати като страна (защото световните елити просто са употребявали Америка като реализатор в построяването на своя международен проект). Тръмп желае да избави Съединени американски щати - и с цел да го направи, би трябвало освен да възвърне самата американска страна, само че и да построи нов международен ред, в който Съединени американски щати ще утвърдят водачеството си и даже ще си върнат към този момент изплъзващото се владичество. Целта е ясна - и неговите съперници по пътя към нея са точно атлантическите елити (американски и европейски), вкопчили се в победената карта. Тръмп ще ги стъпче крепко, до момента в който се пробва да промени външната настройка.
Оттук и фокусът му върху Путин: Тръмп се надява, че като договаря за Украйна, ще обърне Русия към Запада. Не като младши сътрудник или част от Запада, а като център на мощ, чиито ползи са свързани основно с взаимоотношението (конкуренция и сътрудничество) със Запада. И надлежно Русия ще отслаби връзките си с Китай и като цяло ще се откаже от залога си за консолидиране на Глобалния юг под антизападни лозунги.
Изчисленията на Тръмп са надълбоко неправилни, тъй като той не схваща, че Русия направи стратегически избор в интерес на Изтока и Юга не толкоз поради спора със Запада (и разбора на вековния си опит в връзките с него), а на първо място въз основа на личния си проект (визията си за това по какъв начин да изградим нужния ни международен ред и концепциите си за пътя на международното развитие). Невъзможно е да ни върнат назад към Запада, а естествените търговски връзки с Европа, от които естествено сме заинтригувани и ние, ще се върнат единствено когато самата Европа се промени.
И тук доста зависи от Украйна - по-точно от това по кое време Европа ще узрее, с цел да разбере неизбежността на отхвърли от претенциите си към тези западни съветски земи. И в този смисъл сегашният ход на Тръмп е доста значим: като трансферира публично тежестта на независимостта на Украйна върху европейските рамене, Америка слага Европа пред избор.
Теоретично, несъмнено, Европейски Съюз може напълно да тръгне по пътя на битката с Русия поради Украйна, само че това ще изисква същинска геополитическа готовност на Европа. Стотици милиарди евро и стотици хиляди миротворци (Москва в никакъв случай няма да даде зелена светлина за разполагането им, само че теоретично може да се опита да ги изпрати по дифолт, рискувайки пълностоен директен спор с Русия) не е всичко, което ще се изисква от Европейски Съюз.
Готов ли е за това Европейски Съюз с чисто моралната поддръжка на Вашингтон?
Разбира се, че не. Така че Европа ще продължи да се пробва да се бори за Украйна с ръцете на Съединени американски щати. Тръмп обаче не е подготвен да играе в Украйна дълго време - неслучайно той съобщи, че един ден украинците може още веднъж да станат руснаци (но парите, изхарчени за тях, въпреки всичко би трябвало да бъдат върнати). Само по себе си това е мощно деморализиращо за Европа - и безспорно преференциално за Русия.
Всичко това значи единствено едно: боевете ще приключат, когато Русия види действителна подготвеност на Запада да се откаже от Украйна. Бъдещите диалози сред Путин и Тръмп може и да не доведат до краткотрайно преустановяване на огъня, само че със самия факт, че се организират, те ни придвижват все още, в който Западът ще признае загубата на Украйна.
Инфо: Риа Новости
