Необичаните дъщери – 7 често срещани рани
Автор: Пег Стрийп
Стереотипът на любящата майка е необятно публикуван, надлежно е табу да отправиш рецензия към майката. Но в действителността има доста дами, чиито майки не са могли да ги обичат заради една или друга причина. Настоящият лист на вероятните последствия при дъщерята от обстоятелството, че е израснала без същинска майчина обич и поддръжка, е изведен от персонални истории и не съставлява научно проучване, нито претендира за пълнота.
Тук създателят не написа като психолог и терапевт, а като преживелец. Откъде идват тези рани е доста добре обяснено в теорията за привързаността, препоръчана от Джон Боулби, а по-късно разширена от работата на Мери Ансуърт, Мери Мейн и доста други. Като бебе и по-късно като малко момиченце дъщерята улавя отношението на майката към себе си и то се трансформира в нейно огледало. Ако майката е любяща и топло настроена към нея, дъщерята си построява сигурна обвързаност и се научава, че е обичана и заслужава да я обичат. И по този начин възприятието, че заслужаваш да те обичат, че заслужаваш обвързаност и внимание, че те виждат и чуват, става основата, върху която дъщерята гради своето най-ранно чувство за Аз и което подсигурява сила за растежа на този Аз.
Но дъщерята на нелюбящата майка – майката, която е прочувствено дистанцирана, въздържана, непостоянна или дори свръхкритична и жестока, научава разнообразни уроци за света и себе си. Основният проблем пред детето в тази обстановка е, че неговото оцеляване и нахранване зависи от майката и че светът му е стеснен до нея. В резултат от това детето развива несигурна обвързаност, която може да бъде амбивалентна (детето не знае дали ще се появи положителната мама или неприятната мама) или отбягваща (детето желае любовта на майката, само че я е боязън от последствията в случай че я потърси). При амбивалентната обвързаност детето научава, че светът на връзките е обезсърчителен, а отбягващата обвързаност построява в него нетърпим спор сред потребността на детето от майчината обич и в това време потребността от протекция против прочувственото или физическо малтретиране от страна на майката. Привързаността, която си изградим като дребни, образува нашите вътрешни модели и умствени показа за това по какъв начин работят връзките като цяло. Без терапия или друга интервенция тези ментални модели остават релативно устойчиви.
Важно е да отбележим, че потребността на детето от любовта на майката е първична задвижваща мощ, надлежно тази потребност не изчезва просто тъй като не може да бъде задоволена – тя продължава да съществува взаимно с ужасяващото и травматично схващане, че индивидът, който се допуска, че ще те обича без условия, в действителност не го прави. Изисква се неимоверно изпитание, с цел да може човек да се оправи с това и да се излекува, тъй като привързаността към майката се отразява на доста, в случай че не и на всички елементи от Аз-а – изключително в областта на връзките.
Според проучванията на Синди Хазан и Филип Шейвър типа обвързаност, построен в ранното детство, е доста добър знак за прогнозиране както на сантименталните връзки на индивида като възрастен, по този начин и на неговите другарства. Съответно най-често срещаните рани са свързани с Аз-а и с връзките.
Целта да разгледаме тези рани не е да се оплакваме или да проклинаме ориста по какъв начин може да ни е отредила такава майка, а просто да станем по-съзнателни за тях. Осъзнаването е първата стъпка по пътя към изцелението на необичаната щерка. Твърде постоянно ние просто одобряваме долуизброеното като даденост, без да си даваме сметка за неговия генезис.
1. Липса на убеденост
Необичаната щерка не знае, че е почтена за любов или за каквото и да е внимание. Най-често тя е пораснала с чувството, че е пренебрегната, че никой не я чува, че я подлагат на критика на всяка крачка. В главата й звучи гласът на майка й, който й споделя, че не е интелигентна, красива, блага, обичлива, почтена. И този интернализиран глас на майката ще продължи да подкопава достиженията и гениите на дъщерята, в случай че не се направи нещо по въпроса. Необичаните дъщери постоянно приказват за чувството, че “заблуждават хората ” и показват боязън, че това ще се “разкрие ”, в случай че намерено се радват на триумфите си.
2. Липса на доверие
Една жена споделя: “Винаги се чудя за какво пък някой ще желае да ми бъде другар? Не мога да спра да се чудя дали няма някаква подлост, нали знаете. Но в лечението научих, че това се дължи на майка ми. ” Проблемите с доверието произтичат от схващането, че връзките са ненадеждни по своята същина, надлежно това визира както другарствата, по този начин и сантименталните връзки. В проучванията си Хазан и Шейвър стигат до извода, че дъщерята с амбивалентна обвързаност има потребност от непрекъснато удостоверение, че доверието е целесъобразно. Според откривателите хората с амбивалентна обвързаност “изпитват като част от любовта вманиачаване, предпочитание за реципрочност и свързване, прочувствени висоти и спадове, извънредно полово привличане и ревнивост ”. Освен това се оказва, че неналичието на доверие и неспособността да се слагат граници са тясно свързани.
3. Трудност да се слагат граници
Много дъщери, хванати като в капан сред своята потребност от внимание от страна на майката и неналичието на това внимание, споделят, че се трансформират в угаждачи във взаимоотношенията си като възрастни или просто не могат да слагат граници, които да създадат връзката здравословна и прочувствено подкрепяща. Много необичани дъщери споделят за проблеми да поддържат близки другарства с други дами, което става даже по-сложно като имаме поради казуса, който имат с доверието ( “Как да знам, че тя в действителност ми е другарка? ”). Освен това при тях се следи неспособност да споделят “не ” ( “По един или различен метод все се оказва в последна сметка, че ме употребяват за бърсалка, върша прекомерно доста за тях, употребяват ме или просто се отчайвам ”). А различен път желаят да изградят връзка толкоз интензивно, че другият човек просто се отдръпва. Дъщерите с несигурна обвързаност в последна сметка постоянно основават взаимоотношения, при които все нещо не е вярно – или са прекомерно “топли ”, или прекомерно “студени ”.
Това важи и за сантименталните връзки. Ким Бартоломеу да вземем за пример разделя дъщерите с отбягваща обвързаност на две подкатегории – изплашени и пренебрежителни. И за двете подкатегории е особено едно и също избягване на фамилиарност, само че повода за това избягване е друга. Дъщерята с изплашена отбягваща обвързаност интензивно търси близки взаимоотношения, само че я е боязън от интимността на всички равнища. Тя е извънредно уязвима и има податливост да се вкопчва в другия и да става подвластна от колегата. Дъщерята с пренебрежителна отбягваща обвързаност е построила по-голяма защитна стена към себе си и се държи откъсната от хората, нейното избягване на хората е по-видимо. За страдание притежателките и на двата подвида отбягваща обвързаност не могат да изградят прочувственото свързване, което би могло да им помогне по пътя на излекуването на техните рани.
4. Невъзможност за действително разбиране на Аз-а
Една жена споделя какво е научила от лечението си: “Когато бях дете, майка ми ме отблъскваше от себе си като се фокусираше върху минусите ми, в никакъв случай върху моите достижения. След като приключих лицей, работих на много места, само че на всяко от тях шефовете ми се оплакваха, че не се стремя задоволително към израстване в работата. Едва тогава осъзнах, че се лимитирам, тъй като съм възприела визията на майка ми за мен и моето място в света. ” Голяма част от това е обвързвана с интернализирането на всичко, което сме чули като деца. Тези изкривявания в метода, по който виждаме себе си, могат да се разпрострат във всяка сфера от живота ни, в това число върху метода, по който изглеждаме. (Аз персонално съм претърсвала фотосите от тийнейджърските си години, с цел да намеря момичето, което личната ми майка наричаше “дебело ”, само че не открих такива фотоси. Освен това тя ми споделяше и че не заслужавам да ме обичат, което за жалост не е толкоз елементарно да се удостовери или оспори на фотография, а ми лиши години.). Други необичани дъщери споделят, че са доста сюрпризирани, когато съумеят в нещо, както и че се стопират да пробват нещо ново, с цел да понижат вероятността от неуспех. Тук не става въпрос само за ниска самокритика, а за нещо доста по-дълбоко.
5. Отбягването като типична реакция
Липсата на убеденост и страха постоянно карат необичаната щерка да се затвори като отбрана, тъй че да не бъде засегната във взаимоотношенията. Страхът и неналичието на убеденост не я стимулират да потърси постоянни и любящи взаимоотношения. На външен проект тази жена може да работи като че ли желае връзка, само че на по-дълбоко и по-малко умишлено равнище, в действителност отбягването на връзките е това, което я стимулира. Изследванията на Хазах, Шейвър и Бартоломеу демонстрират това. За страдание отбягването, без значение дали е предизвикано от боязън, съмнение или нещо друго, съставлява голяма спънка пред това необичаната щерка да откри любящата и подкрепяща връзка, която постоянно е търсела.
6. Свръхчувствителност
Необичаната щерка постоянно е извънредно сензитивна към обиди, без значение дали те са действителни или мислени. Случаен коментар може да извика тежко преживяване от нейното детство, без тя даже да го осъзнава. Една жена споделя: “Трябваше доста съществено да се концентрирам върху реакциите си или по-точно казано върху свръхреакциите. Понякога греша шегата и думите насериозно и в последна сметка се тормозя пъклен, до момента в който не се отърся и не осъзная, че в действителност индивидът просто се е шегувал. ” Когато си израснал с майка, чиито думи, страсти и дейности не са били в естетика, постоянно имаш проблем да се справяш със своите страсти, както и податливост да мислиш прекомерно и да предъвкваш минали прекарвания.
7. Пресъздаване на взаимоотношенията с майката във връзките
Уви, човешките същества сме привлечени към това, което познаваме, а това включва и тези обстановки, които въпреки и в последна сметка да ни носят злощастие, са “удобни ”, тъй като са ни познати. И както хората със сигурна обвързаност имат податливост да търсят хора, които също са развили сигурна обвързаност, за злощастие по този начин вършат и хората с амбивалентна и отбягваща обвързаност. И по този начин вследствие на това необичаната щерка несъзнателно пресъздава взаимоотношенията, които е имала с майка си. “Направо съм се омъжила за майка ми! ”, споделя една жена. “На повърхността той изглеждаше изцяло друг от майка ми, само че в последна сметка се отнасяше с мен по същия метод – същата неустановеност да не знам по какъв начин ще се държи с мен в идващия миг. Подобно на майка ми той беше изменчиво апатичен, деликатен, ужасяващо сериозен или несигурно подкрепящ. ” В последна сметка тя се разведе както със брачна половинка си, по този начин и с майка си.
Денят, в който една необичана щерка обърне внимание на раните си, е първият ден от нейното пътешестване към излекуване и нова осъзнатост за себе си и своите благоприятни условия. Време е да си подарим изцелението и да осъществим всичките си дни оттук насетне с насладата и любовта, които заслужаваме!
Инфо:
Превод: Емилия Цанева
